Записки на реформиста

Записки на реформиста

Да имаш личен дневник е удобство. Позволява понякога да пишеш неща, които няма как да кажеш на пресконференция, защото са твърде остри или твърде патетични.  

Разбирам хората с близки до моите възгледи, които са скептични към Реформаторския блок. И не само защото у нас скептицизмът е норма (а и това понякога е полезно). 

Разбирам и това, че Реформаторският блок се посреща  с открита и клеветническа враждебност от очевидните си опоненти. Дори само началните социологически данни са показателни - той представлява огромна опасност за статуквото в българската политика.  

Не преставам да се учудвам  обаче на пасивността, с която сме склонни да посрещаме и атаките, и съмненията. У нас да защитиш делата си се приема сякаш за нескромност, едва ли не нахалство. По-обичайно е да мънкаме, все едно някой друг ги е свършил, да се застраховаме срещу собствени провали. Е, аз не съм такъв човек. Пиша този текст, за да защитя блока - лично, убедено, със съзнание за...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност