Музиката и медицината са двете страсти в живота на проф. д-р Христо Деянов. През 80-те години на ХХ век той е на върха на славата в дует с Георги Денков. Но дори когато избира да работи като лекар, той продължава да се занимава с музика и има три албума с авторски песни. Таланта му наследяват неговите деца – певицата Лилана и виртуозът във бийтбокса Скилър, които са любимци на младото поколение. Д-р Деянов специализира трудова медицина, хранене и диететика, вътрешни болести, обща медицина и превантивна кардиология. От 1986 г. до днес работи в Национален център по обществено здраве и анализи, популярен като Центъра по хигиена, по национална програма за опазване здравето на работното място на хората – оценка на сърдечносъдовия риск, превенцията на онкологичните заболявания, на трудовите злополуки. Към този институт д-р Деянов е хабилитиран доцент, като същевременно е почетен професор към Академия “Здравословно”. Вече 11 години той води тв предаването “Здравословно”, а също обикаля страната, за да изнася лекции и безплатни медицински консултации.
– Пътувате много и можете да сравните здравните навици на хората в България и в чужбина.
– В моята книга “Да реализираш мечтите си” разказвам за държави от четири континента, за техния начин на хранене, за средната продължителност на живота и тяхната здравна система. По отношение на храненето обаче нямам обяснение защо християнството с лека ръка е допуснало да консумираме свинско месо. Защото кучетата и свинете ядат всичко, включително и мърша. За тях в Стария Завет се казва, че са мръсни животни. Докато чисти са тревопасните животни. Човешката патология потвърждава вредността на свинското месо. Тези, които ядат повече пържоли и салами, страдат по-често от атеросклероза, от сърдечносъдови заболявания.
При месоядните ракът на дебелото черво се среща по-често, отколкото при вегетарианците. Моята теза като нутрициолог е, че човек не трябва да изпада в крайности. Още преди повече от 2000 години Хипократ е казал, че храната е вашето лекарство, но и вашата отрова. Всичко трябва да е с мярка. Препоръката ми е 3 – 4 дни от седмицата да се приема само вегетарианска храна, предимно плодово-зеленчукова, веднъж или два пъти месо и задължително поне веднъж риба. Хората трябва да се хранят по-начесто и по-оскъдно, примерно 6 хранения, но в малки количества, за да насищат рецепторите, да няма глад, да се извършва нормална секреция на инсулин от панкреаса.
Когато човек се прехрани, настъпва експлозия от инсулин
Панкреасът секретира ударно бета клетките в лангерхансовите острови, които секретират инсулин, за да неутрализират глюкозата. Те обаче имат определен ресурс и с времето се изчерпва възможността им да секретират хормона инсулин, който единствен в живата природа понижава кръвната захар. Ако живеем нездравословно още като млади, пием, прехранваме се, особено във веригите за бързо хранене, тогава рискуваме много по-бързо да изчерпим този ресурс и да развием диабет тип 2.
Старая се чрез моя мултимедиен здравен проект Академия “Здравословно”, който се състои от тв предаване, вестник, списание, интерактивен сайт, гражданска организация и здравнопросветен център, да внушавам на хората как да живеят здравословно, за да са по-щастливи. В последните години се забелязва тенденция към покачване на средната продължителност на живота у нас, въпреки че сме с отрицателен прираст – 5 промила. За мъжете приближава 70 години, а за жените 76. Допреди 5 години беше 68 при мъжете и 74 при жените. Но още много може да се желае. Например
в Япония хората живеят средно 83 години
Отдавам го на начина на хранене, че живеят скромно. Те може да са богати, но се хранят оскъдно, движат се много и намаляват доколкото е възможно стреса в ежедневието си. Всичко това е прекрасна профилактика, която може да удължи живота на човека с десетки години, особено ако се изключат рисковите фактори тютюнопушене и алкохол.
– Защо у нас никой не е доволен от здравната система?
– Не в липсата на пари е проблемът. Даже да се отделят 10% от брутния вътрешен продукт на България за здравеопазване (в момента са 4%) и така да се влеят още няколко милиарда лева в него, те ще потънат като вода в пясъци. Защото самата организация на здравеопазването е лоша. Абсолютно съм убеден, че не трябваше толкова бързо да се разруши поликлиничният модел в доболничната помощ през 2000 година. Тогава дойдоха едни “хунвейбини” в здравеопазването, казаха, че направеното досега нищо не струва и решиха да разрушат всичко. Правителството в периода 1997 – 2001 г. и Лекарският съюз изпратиха едни псевдоексперти, 40 – 50 души лекари да обиколят цял свят и да възприемат най-съвременни модели на здравеопазни системи. Те стигнаха дори до Нова Зеландия и накрая докараха това, което е в момента. Взеха австралийския модел за здравно осигуряване, при положение че Австралия е на 10 000 км от България, вместо да се поучат от системите в Германия, Франция, Швейцария или Скандинавските страни.
Хвърлиха се луди пари за командировки на тези докторчета,
които бяха приближени на тогавашното ръководство на Лекарския съюз и на министъра на здравеопазването.
Съществува едно огромно противоречие в здравната ни система, защото здравните субекти са търговски дружества.
Общопрактикуващите лекари не трябва да са еднолични търговци и болниците – търговски дружества. Оттук идва големият проблем. Всеки търговец логично иска да генерира печалба. Може ли болницата да печели, при положение че трябва да излекува напълно пациента? Търговецът ще гледа да спести малко от лечението, за да си генерира печалбата. Ето тук е порочното начало, което трябва да се промени. Беше голяма грешка, че се въведе поголовно системата на семейните лекари. А имаше изградена структура на участъкови лекари, педиатри, гинеколози, профилактиката беше на много добро ниво. Това се разруши и накараха джипитата да бъдат и детски лекари, и гинеколози, и всичко… Пълна глупост.
– Трябва ли сега отново всичко да се разруши и да се започне отначало?
– Не може, защото около 5000 общопрактикуващи лекари са хвърлили целия си живот, за да си оборудват кабинетите, за да си направят фирми. Абсурд да се заличи всичко това. Но може с леки корекции да се промени. Много е важно също да се демонополизира Здравната каса. Хората протестират сега срещу монополите, но не роптаят срещу Касата, която е най-големият монополист.
Касата върти около три милиарда лева и прави каквото си иска с тях
Първото нещо, което трябва да се промени, е демонополизация, за да има конкуренция. Да избираме нашето здравноосигурително дружество и да имаме право във всеки момент, в който не сме доволни, да го сменим, без да го предупреждаваме. Тогава всяко здравноосигурително дружество ще внимава как ще работи с вас, ще ни пази като клиенти. Ето как конкуренцията поражда качество.
Клиничните пътеки трябва да се премахнат като средство за заплащане на болниците. В момента клиничните пътеки са средство за източване на Здравната каса. Започвате да кашляте, влизате в болница, пишат ви, че имате бронхопневмония, а вие сте с бронхит. Клиничната пътека за бронхопневмонията обаче е много по-скъпа, отколкото за бронхит. Лекуват ви за бронхит, а взимат от касата парите за бронхопневмония. Понеже априори се знае, че по този начин се точи Касата, затова пътеките са недофинансирани почти без изключение. Ето го порочния кръг. Парите да вървят с пациента. Така болницата, където се лекува той, ще получава пари от здравноосигурителното дружество само за извършена дейност.
– Предлагал ли сте идеите си на шефове в здравеопазването?
– Направил съм цяла стратегия за реформи в здравеопазването и съм разговарял с председателите на съсловните организации, с министри. Всички в лични разговори се съгласяват с мен, а после си знаят своето. Отдавна трябваше да се въведат диагностично свързаните групи и електронните здравни досиета, което е по-точен начин за оценка на лечението. Не може да си диабетик и да те лекуват само за диабета. Обикновено с такова заболяване имаш и хипертония, и дислипидемия, и метаболитен синдром. За всички тях поотделно ли да влизаш в болница? Това е пълна глупост. Затова час по-скоро трябва да се премахнат клиничните пътеки. Те могат да съществуват само като медицинско поведение, като терапевтичен алгоритъм, но не и като оценка на труда на лекаря. Отделно всяка медицинска дейност трябва да се остойности. Частните клиники са го направили, имат ценоразпис. Но трябва да се остойности и на държавно ниво, за да се знае базата и оттук да се правят съответните корекции. Когато едно лечебно заведение вдигне прекалено цените, ще има отлив на пациенти. Ето как пазарът ще регулира нещата.
– Вие сте готов за министър на здравеопазването.
– Министър на здравеопазването е ниска топка за мене. Продължавам да мисля дали 2016 година да не се кандидатирам на мажоритарните избори. Защото хората ме познават. (Показва карта на България с отбелязани кръгчета във всяко населено място, където е изнасял лекции и безплатни медицински консултации.) Срещал съм се с десетки хиляди българи по градовете. А и моето предаване се гледа всяка вечер от 400 до 600 хиляди души, включително от много българи в чужбина. Уважението към предаването, а вероятно и към мен като личност е огромно. Така че при мажоритарен вот от цялата страна мога да разчитам на много голяма подкрепа. Но не съм убеден, че трябва да го правя.
Като лекар вземах 7 лв. на ден, а свирех за 50 лв. на вечер
Учих музика в махалата, в която израснах. В края на 60-те години до “Ропотамо” в бившия квартал “Ленин”, сега “Яворов” всяка вечер десетина момчета изкарвахме китарите си и започвахме да свирим песни на “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс”, “Енимълс”, “Мънкис”, “Кингс”… Още тогава композирах песни и свирех моя музика. С моя колега в Медицинска академия Жоро Денков направихме дует през 1980 г., като започнахме с авторски песни. Записвахме в Радио София, след това в телевизията. Композиторът Борис Карадимчев ни помогна да пробием. След като спечелихме фестивала на студентската художествена самодейност (1979 г.) в Габрово, той дойде при нас зад сцената и каза: “Момчета, като се приберете в София, обадете ми се.” Бяхме щастливи, че професионален музикант, направил едни от най-хубавите песни на България, ни подаде ръка. После се срещнахме и направихме неговата прочута песен “Бяла тишина” във втори аранжимент, който се въртя много през 80-те години. Хачо Бояджиев ни направи клип в БНТ. След това в телевизията ни снимаха много. Имаше рубрика “С песни из България”, чрез която на практика обиколихме всички най-хубави кътчета на страната.
Когато с Жоро Денков бяхме с единия крак в професионалното музикално изкуство и станахме известни, завършвахме медицина. Той беше един курс преди мен. Трябваше да работим задължително 3 години по разпределение и си го изкарахме – аз в Кюстендил, той в Елин Пелин. Това обяснява защо нашият дует просъществува за кратко – само от 1980 до 1983 г. Аз продължих да работя като лекар. Нищо, че като свирех в бара в Кюстендил, получавах 50 лева на вечер, а надницата ми в поликлиниката беше само 7 лева. Заплащането не ме отказа от медицината. Стойностните неща не трябва да се захвърлят.
Въпреки че станах лекар и направих кариера, продължих да свиря и композирам, издадох три албума с 50 авторски песни. Все още излизам на сцена. Наскоро свирих на промоцията на моята книга “Да реализираш мечтите си” в изложбената зала на Художествената академия. Там за първи път направих концерт с моите деца Лилана и Скилър. Чудя се откъде се взе тоя талант у децата, особено у Скилър, който стана световен шампион по бийтбокс! (Смее се) След един месец ще изпълнявам мои песни пред НДК на празника на София. Ще участвам с нова песен в конкурсната програма на фестивала “София пее” заедно със Скилър. До края на годината ще направя и клип на песента. Гледам всяка година да имам по един – два концерта. Това ме прави щастлив човек
Лекарите ще изчезнат в бъдеще
В моите предавания се занимавам преди всичко със здравна просвета за най-разпространените болести. Целта ми е хората да имат висока здравна култура. Убеден съм, че един ден ще изчезнат лекарите терапевти, които предписват рецепти и дават лекарства. Защото хората ще бъдат на такова ниво, че сами ще знаят тези неща. При някои хора този процес отдавна е започнал благодарение на глобалната мрежа. Може да извадите от интернет изключително ценна информация и да се самообразовате. В бъдеще ще останат само лекарите интервенционисти, които правят операции, могат да отпушат някоя артерия, да склерозират вена, да я изключат от кръвообращението, за да не стане тромбоза и т.н. Със съвременните възможности на глобалната мрежа пациентът знае много повече за своето заболяване, особено ако е по-рядко, от някои лекари.
Мара Калчева
