Вече знаем, че съзнанието на човека или по точно, мислите му са източник на торсионни излъчвания. Иконописецът, който създава икона, в процеса на работата въздейства върху нея с торсионното си поле или, с други думи, предава й своята „енергийност“. Породеното от мислите на художника торсионно поле предизвиква изменение на спиновата структура на самия обект (боята, дървото, платното и т.н.). Тоест в обекта възниква същата спинова структура като на въздействалото върху него торсионно поле. Индуцираните спинови структури сами стават източници на торсионно поле — психичното поле.
„Експериментите свидетелстват, че за честоти под 10,30 Хц е възможно както записването на информация върху произволни носители, така и нейното изтриване. Известна е експерименталната феноменология на записването на лекарства във вода по метода на Фол и по много други методи. За това пише и Елена Рьорих, когато споменава за „намагнитената вода“, т.е. за вода с торсионна (спинова) памет“.
Представете си какви мощни слоеве психична енергия обвиват произведенията на изкуството. Творенията на великите майстори винаги привличат зрители. Високата духовна енергия (или по-точно, мощното спиново въздействие), вложена в произведение, което създава в пространството оптимално съчетание на десни и леви торсионни полета, индуцира в човека съответното спиново поле, действащо благоприятно върху него.
В процеса на работата си иконописецът общува с иконата, като я снабдява с информация за образа, който рисува. Той общува с иконата в мислите и молитвите си. Създава мощно торсионно поле на самата икона, което е много дълготрайно и може да въздейства върху хората, които в бъдеще ще имат контакти с нея.
Така иконата се превръща в информационен обект, способен да разпространява натрупаната информация, като генерира около себе си съответното спиново поле. Но най-интересното е, че информационният обект – иконата, който се намира в информационното поле, посредством информационните потоци влиза във връзка с оригинала си, защото по закона на финия свят подобното привлича подобно.
Академик Грабовой в телевизионно интервю казва: „Съществува духовна връзка, цяла система за връзка с всички светии и тяхната реална помощ!“.
Потвърждение на това твърдение е статията на Мария Март „С иконата към победа“ (Аргументи и факти, № 18, 2004 г.), в която се говори за ролята на иконата на казанската Божия майка във Великата отечествена война. През 1941 г. немците напират към Москва, а православните в целия свят се молят за спасението на нашата страна. Това прави в Ливан и митрополитът на ливанските планини Илия (Карам). След три денонощия бдение му се явява небесната царица и обявява: „В цяла Русия трябва да бъдат отворени храмовете, манастирите и духовните академии. Свещениците да се върнат от фронта и от затворите. Подготвя се да бъде отстъпен Ленинград – това не бива да се допуска. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията майка и с нея да организират шествие около града. После тя трябва да бъде в Сталинград, който също не бива да се дава на врага. Ако това не бъде изпълнено, Русия ще загине“.
По каналите на Червения кръст митрополит Илия се свързва със съветското правителство. Месецът е декември на 1941 година. Ленинград се подготвя за продължителна обсада, от него са изнесени част от ценностите. Такова е положението, когато Сталин повиква ленинградския митрополит Алексий (Симански) и му възлага да изпълни всичко предадено от митрополит Илия.
От Владимирския храм изнасят Казанската икона на Божията майка и с нея организират шествие около Ленинград. В десетте храма на града започват редовни богослужения… Врагът така и не престъпва линията, очертана около обсадения град от шествието.
Местят Казанската икона в Сталинград, където тя е на най-трудните фронтови участъци. За победата край Сталинград знае целият свят. Удивителното е, че сред руините на града оцелява една-единствена сграда – църквата в чест на Казанската икона на Божията майка.
За творените от нея чудеса са запазени десетки спомени. Най-интересното се отнася за щурма на Кьонигсберг през 1945 г.
Ето разказа на един офицер: „Нашите войски бяха крайно изтощени, можехме да претърпим страшно поражение. Неочаквано пристигнаха командващият фронта, много офицери, а с тях и свещеници с икона. Мнозина започнаха да се шегуват: „Ето че докараха и попове, сега ще ни помогнат…“. Командващият обаче бързо прекрати шегите и заповяда шапките да се свалят. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха с иконата към предната линия – право срещу огъня. От немска страна стрелбата рязко спря, като че ли по команда. Тогава бе даден сигнал и войските ни започнаха общ щурм на Кьонигсберг по суша и море. Немците с хиляди се предаваха в плен, а после в един глас твърдяха, че непосредствено преди руския щурм „в небето се появила Мадоната, която германската армия виждала, а оръжието на абсолютно всички отказало“.
През 1947 г. Сталин кани митрополит Илия в Съветския съюз. Връчват му Сталинска награда, която той дава за благотворителност. Иконата на Казанската Божия майка сега е в Казанската катедрална църква на Санкт Петербург.
Различни феномени се случват с иконите и днес. През нощта на 14 срещу 15 март 2004 г. в Москва гори Манежът. Епицентърът на пожара е в таванските помещения. Особено са засегнати помещенията на горния (втория) етаж в едно от крилата на сградата. Вдясно от централния вход на Манежа е клонът на една от московските банки. Там, в помещението за преговори на втория етаж, на масичка има икона на Спасителя, която се появява още през 1999 г., когато офисът току-що е открит и осветен от православен свещеник.
В понеделник рано сутринта, когато Манежът още дими, служители на банката заедно със следователи и пожарникари влизат в помещението и остават поразени… То е изгоряло, големият полилей на тавана е разтопен и стъклото се е превърнало в „сталактити“. Наоколо се въргалят обгорели остатъци от мебели. Масичката, на която е била иконата, е изгоряла, но самата икона не е пострадала. Ликът на Спасителя е опушен и ъглите са леко овъглени. Според думите на очевидците те остават с впечатлението, че стигналият до иконата огън е спрял и повече не се е придвижил. Оперативната зала на първия етаж на практика не е засегната: всички ценни книжа, документи и пари се оказват непокътнати.
Многото феномени в православната църква се описват в интересната книга на Б. Серафимов „Иконите и здравето“. Например авторът казва, че иконите притежават душа. Той пише: „Взаимодействието на човека с иконата (Бога) може да става или мислено, или на емоционално равнище, с помощта на разума (духа), или на емоциите (душата), именно така той свързва духа и душата си с душата на иконата. Че иконата, ако се съди по всичко, е някакво междинно звено между човека и Бога, очевидно се доказва от случаите на появяване на миро върху нея, на сълзи, на светенето й или на явяването й в реалността и в сънищата, а какво да кажем за случаите на изцеление на нелечимо болни“.
Многобройните случаи на появяване на миро, сълзи и кръв, на обновяване на иконостаса, светене на икони и т.н. най-после подтиква руските учени да се заемат с изследването на тези удивителни феномени.
Преди четири години в Москва е създадена Комисия за описване на чудните знамения, които стават в Руската православна църква. В нея влизат хора от Московския държавен университет „М. Ломоносов“, физичния институт „П. Лебедев“ на Академията на науките, Университета за нефт и газ „И Губкин“ и други научни центрове, както и представители на православното духовенство.
Съпредседателят на Комисията Павел Флоренски, професор в Университета за нефт и газ, внук на знаменития отец Павел Флоренски, в интервю пред кореспондент на в. „Аргументи и факти“, озаглавено „Чудесата в църквата. Трябва ли да им се вярва?“, отбелязва: „Ще разкажа един случай, който стана пред очите ми. В самото начало на 90-те години музеят „Андрей Рубльов“ предаваше икона на Пресвета Богородица на една от московските църкви. Бяха ме поканили на церемонията. Дойдоха свещеници, облякоха се, запалиха кандило. Внесоха иконата – черна дъска, на която едва-едва с очертаваше Богородица. За почна молебенът. И тогава се случи нещо чудновато – напълно тъмната икона започна да се преобразява пред очите ни! Свещениците я вдигнаха и я понесоха, но вече не като дъска, а като самата Богородица. Иконата оживя! Вървях отзад и неочаквано долових необичайно благоухание. То не беше нито тамян, нито розово масло. Обновилата се икона изпускаше миро.
Що се отнася до нашата Комисия, преди всичко трябва да се подчертае, че ние сме учени. Не са ни необходими нито чудеса, нито сензации. Не искаме да се прочуем като някакви „православни парапсихолози“. От друга страна, ясно разбираме, че всяко истинско чудо е не само нарушаване на природните закони, а преди всичко – знамение, знак, изпратен ни за вразумяване.
За наше съжаление и дори за срам много поразителни явления, случващи се в Руската православна църква, досега не са известни не само на нашите съотечественици – например на учителите по история, но и на мнозина вярващи“.
Знамения:
• Слизането на Благодатния огън, което става ежегодно в йерусалимския храм на Гроба Господен във Великата събота.
• В една от килиите на Световеденския женски манастир в гр. Иваново тече миро от всички донасяни от хората икони, включително книжни и картички с изображения на светци.
• От храм в храм пренасят иконата на царя мъченик Николай II – капките благоуханно миро, въпреки действието на силата на тежестта, не текат по нея надолу, а нагоре.
В Богородицкия Висоцки мъжки манастир в Серпухов се намира чудотворна икона на Божията майка „Неопиващата чаша“, която лекува от пиянство, пушене и наркомания. Под неопиваща чаша се подразбира онази благодат, която произлиза от Божията майка. На иконата тя е изобразена с вдигнати ръце, а на гърдите й е младенецът в чаша.
В благодарствената книга на манастира има много вълнуващи текстове. Един от тях гласи:
„Пристрастих се към хероина. Опитах да се лекувам — нищо не помогна. Веднъж се приготвих да си направя поредната инжекция, но само като хванах пластмасовата спринцовка с наркотика, тя се разтопи в ръката ми, което силно ме изплаши. Разказах за това на мама и разбрах, че е ходила във Висоцкия манастир и се е молила на Пресветата Богородица пред иконата „Неопиващата чаша“.Чудото се случи. Вече две години не употребявам наркотици. Денис, ноември 2001 г.“.
Твърде много са удивителните феномени, които се случват днес с икони, с мощи на светци, с разпятия. Например в църквата „Николай Чудотворец“ в селището Ленински кърви разпятие. Кръвта се стича по кръста и капе в специално поставен съд.
Макар че иконите представляват модели на информационни образи, ставащите с тях чудеса демонстрират нагледно, че те са свързани пряко с оригинала. Защото, както вече неведнъж подчертахме, във финия свят действа законът, че подобното привлича подобно! Човек, който може да създаде и запази във въображението си образа на Бога (няма значение как изглежда този образ – може да има физически облик, вид на светеща сфера или на ярък лъч светлина и т.н.), притежава възможността по всяко време, при всяка ситуация незабавно да се обърне към него за помощ. И мигновено да я получи.
Неосъзнато обаче „инструментите“ като Вяра, Надежда и Любов действат винаги! Казват „Блажен е, който вярва! Лесно му е на света!“. Блажен е, защото с вярата си въздейства върху информационния свят около себе си, върху информацията на съзнанието си и дори върху информацията на материята, т.е. на физическото си тяло. Като вярва и се моли, човек е способен да се избавя дари от болести като рак. Като вярва и обича, той е в състояние да променя обстановката около себе си. Като вярва, обича и се надява, може да преодолява всякакви прегради. И това не е за учудване!
Човекът е информационен обект, болестта също е информационен обект, а всяка ситуация около нас е съвкупност от информационни обекти и връзки. А Вярата, Надеждата и Любовта са най-силните средства за благоприятно въздействие върху информацията, включително и върху тази на вашето съзнание. Точно затова там, където цари любовта, няма катастрофи, там, където живее надеждата, няма отчаяние!
