Ирландски вълкодав
6 Юни 2009 / 21:55 | Автор: zabava |
| Категория:
Любопитно
,
Хоби и развлечения
| Рубрики:
Животни
Произход. Древна порода, която се смята за национална в Ирландия. Счита се, че кучетата от тази порода са попаднали на Британския остров заедно с древните келтеки племена около 279 г. пр.н.е. Тези кучета били използвани само за преследване на вълци, за което свидетелстват многобройните легенди от келтеки и ирландски произход. Най-популярната от тях е за кучето Хелерт, което английският крал подарил на Уелския принц през 1210 година. Веднъж принцът отишъл на лов и оставил малкия си син да бъде охраняван от верния Хелерт. Когато се върнал у дома, принцът забелязал, че муцуната на кучето е окървавена и помислил, че то е разкъсало детето. Извадил меча си и го съсякъл. Едва тогава съзрял умъртвения от Хелерт вълк и чул приятния шепот на сина си. Разкаяният принц заповядал да се издигне паметник на спасителя на сина му – вълкодава Хелерт, чието име се споменава повече от век. Всъщност породата ирландски вълкодав има действително двехилядна история.
ЗооЕкспо 2007г
DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoВ средата на XIX век, с намаляването на вълците на Британския остров, започнали да изчезват и кучетата вълкодави. Тази ценна порода била възродена от ирландския селекционер Джордж Греъм, който през 1885 г. разработил нейния стандарт.
Екстериор. Грамадно, внушително и импозантно куче, с отлично развита мускулатура и силно и здраво, но елегантно телосложение. Главата е дълга, с мощни челюсти, муцуната е издължена и умерено стеснена в края. Ушите са малки и висящи. Под косместите вежди се забелязват светли очи. Крайниците са добре замускулени, успоредно поставени, с умерено големи и овални лапи. Опашката е дълга, средно дебела, покрита с гъсти косми; обикновено се носи отпусната надолу, леко завита нагоре в края. Космената покривка е дълга, груба и твърда. Окраската е сива, черна, червеникава, тигрова, чисто бяла, бледожълта, често с тъмна лицева маска, а може да бъде и всякакъв друг цвят.
Качества и предназначение.
ЗооЕкспо 2007г
DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoИрландският вълкодав има леки и стремителни движения и горда походка. Той е смело, издръжливо и много предано куче, особено ласкаво и обичащо децата, за които е идеалното куче бодигард и компаньон.
При търсенето на прадедите на една кучешка порода човек се натъква на многобройни изказвания, свързани с предания и легенди, особено ако се касае за такава древна порода, каквато е ирландският вълкодав.
Прието е, че при миграцията си към Ирландия келтите са били придружавани от гигантски кучета. Този народ е започнал своите завоевателни походи около 700-ата година пр.н.е., но първи сведения за кучетата са от годините около 1000-1400 г. пр.н.е., което подсказва, че прадедите на ирландския вълкодав са с още по-древен произход.
Кучетата, които по-късно ирландските благородници са използвали за лов на вълци, са били вероятно прадедите на ирландския вълкодав. От 1568 г. са останали сведения, според които в Ирландия за лов на вълци са водени кучета със структура, подобна на тази на гончетата. Тези кучета са били по-силни от мастифа и по-лесно управляеми от спаньолите. Заедно със задачите да подгонват и ловят вълци и мечки, те са имали и задачата да убиват елени, при лова на които първо са били изпращани други кучешки глутници, а „гигантът“ е идвал за последния етап.
Вълкодавите са били ценени високо и строго се е съблюдавало да не попаднат в ръцете на други племена и родове. Само изключително високопоставени личности са имали шанса да получат като подарък такова куче. В средата на
XVII в. е бил подаден декрет, забраняващ износа на ирландски вълкодави извън пределите на родината му.
Когато обаче ловът на вълци чувствително намалял и кучетата били изместени от други оръжия, „гигантите“ попаднали в забрава и в края на XVIII век породата се считала за изчезнала. Заслугата за това днес да имаме тези прекрасни животни е на г-н Граам, който издирил останалите екземпляри и в края на 1862 г. предприел първите опити за развъждане.
През 1885 г. успял да изработи и стандарт на породата. Разбира се, без първоначалните кръстоски с други породи начинанието му едва ли би имало успех. При възстановяването на породата преди всичко е участвала подобната на ирландския вълкодав шотландска еленова хрътка (deerhound).
Както често се случва при развъждането на кучета, появил се е един-единствен решителен гледач, който с доста финансови средства е успял да запази една будеща възхищение порода.
Ирландският вълкодав принадлежи към група X на FCI – хрътки, и е записан под №160. Той има нужда от много движение и не е подходящ за хора, които предпочитат спокойния домашен уют. От друга страна, за поддържане на впечатляващото му телосложение и за правилното му развитие се изисква правилно съставяне на ежедневното му меню, без да се спестява нищо. Това, естествено, води след себе си и необходимостта от немалки разходи по кучето. По тези причини ирландският вълкодав не е по джоба на всеки. Цените също са впечатляващи – от 2500 до 5000лв и нагоре. В зависимост от родословната линия и страната, от която се внася.
ПОВЕДЕНИЕ И СЪЩНОСТ
Ирландският вълкодав обикновено е дружелюбен със себеподобните, а също и с други животни на негова територия. Но да се пусне да тича свободно в градинката е доста проблематично. Няма гаранция, че изведнъж няма да се втурне да преследва „нещо“. Разходките сред природата са по-подходящи, но все така стопанинът трябва да си отваря очите и да го държи изкъсо при опасност .
Повече игра с мятане на подходящи предмети, за да изразходва максимум енергия, е препоръчителна.
Вкъщи и на двора той е спокоен. Не се тревожи лесно, а и кой ли би желал да влиза в пререкания с такъв гигант като него. Собственици на ирландски вълкодави ги описват като добродушни и трудно раздразними животни. Това ги прави идеални семейни кучета, но е необходимо в жилището да има достатъчно място, където биха могли да се разпрострат удобно.
Ирландският вълкодав, благодарение на добродушния си нрав, е лесен за възпитание с последователност и постоянство, но без излишна твърдост.
ГРИЖИ
Грубата и почти твърда козина изисква ежедневна грижа с метален гребен и твърда четка.
БЕЛЕЗИ НА ПОРОДАТА
Общ външен вид:
Ирландският вълкодав не трябва да е тежък и грамаден, колкото е немският дог, но винаги – повече от шотландската еленова хрътка, на която, от друга страна, трябва да прилича като тип. Кучето е голямо и величествено, силно, но елегантно сложено. Има леки и енергични движения. Главата и врата държи високо, гордо. Опашката е насочена към земята с едно леко извиване нагоре към края и.
Глава и череп:
Дълга глава, челната кост е леко повдигната, с много малка вдлъбнатина между очите. Черепът не е много широк. Муцуната е дълга и умерено остра. Очите са тъмни. Ушите са малки и ги носи подобно на грейхаунда.
Врат:
Той е по-скоро дълъг, много здрав и силно замускулен, добре извит и без висяща кожа по шията.
Предница:
Тя е много мускулеста. Раменете се спускат косо надолу и по този начин правят възможна ширината на гърдите. Лактите са добре поставени и не са завъртени нито навътре, нито навън. Крайниците и подлакътницата са мускулести. Предните крайници са силни и прави.
Тяло:
Гърдите са много дълбоки и широки. Гърбът е по-скоро дълъг. Хълбокът е заоблен, а стомахът добре повдигнат (прибран).
Задница:
Бедрото и подбедреницата са много мускулести, дълги и силни като на грейхаунда. Скакателната става е дълбока и добре спускаща се надолу. Тя не е завъртяна нито навън, нито навътре.
Лапи:
Те са умерено големи и кръгли, не са завъртени нито навън, нито навътре. Добре заоблени, пръстите са прибрани, с много силни и закривени нокти.
Опашка:
Дълга и леко извита, умерено дебела, добре окосмена.
Козина:
Груба и твърда по тялото, главата и краката. Но над очите и долната челюст е особено твърда и дълга.
Оцветяване: Признатите цветове са: сиво, червено, черно, чисто бяло, сърнешко и всеки друг цвят, появяващ се при шотландската хрътка (deerhound).
Тегло и големина:
Минималното тегло при мъжките възлиза на 54 кг, а минималният ръст – на 79 см, при женските – 40,5 кг и 71 см. Всички животни под тези стойности се дисквалифицират. По-голяма височина, включително голяма височина на раменете и пропорционална дължина на тялото са целта, към която се стремят гледачите. Като е желателно да се утвърди една порода със средна височина при мъжките от 81 до 86 см с необходимата сила, активност, смелост и хармония.
Недостатъци:
По-леко или по-тежко тяло, по-силно извита челна кост, големи уши, полегато падащи към главата уши, по-къс врат, висяща кожа, по-тесни или по-широки гърди, хлътнал или седловиден гръб, криви предни крака, твърде силно извита скакателна става, обърнати навън крака, отворени пръсти, твърде силно извита опашка, слаба задница и обща липса на мускулатура, твърде къс труп, розови или гълъбови клепачи, всеки друг цвят освен черен при устните и носа, много светли очи.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
