БНР, Нещо повече | 29.08.2013
Водещ: Авторът на книгата „Поколението F” – едно заглавие, което събира все повече публика на българския книжен пазар, сега ще бъде наш събеседник в „Нещо повече”, защото поколението f е поколението на Фейсбук, а от 24 часа насам разбираме, че това е и територията за правене на политика в България. Вярно, малко куц се оказа този опит на най-популярния политик Бойко Борисов да влезе в социалните мрежи, веднага беше хакнат неговият профил и все още почитателите му не могат да общуват в това най-модерно поле за размяна на идеи. Но как така стана толкова любима тази интернет мрежа на българските политици, или просто в началото на новия политически сезон, с нови похвати ще се харесваме на публиката? Здравейте, Максим Бехар!
Максим Бeхар: Ами то Фейсбук и въобще социалните медии не са отношение днес и от вчера и от миналия ден територия на политици, които биха искали да комуникират със своите избиратели или с политическите си опоненти или поддръжници, но за съжаление, през последните години в България с много малки изключения нямам нито един случай или нито един добър пример, за който мога да кажа, че ето, един политик комуникира по възможно най-добрия начин. И тук не визирам толкова това, което се случва с профила на Бойко Борисов, тъй като дори не съм го и погледнал. Разбрах, че някой го е рипортвал, пък Фейсбук са го спрели. По-скоро важното е, че българските политици все още не умеят, или не знаят как, или не могат да комуникират по възможно най-интелигентния начин с публиките, които ги наблюдават и които искат да имат някакъв контакт с тях. Поне 90% от профилите, направени от политици, вероятно се поддържат от техни някакви пиари, или съветници, или секретарки, или партийни функционери, но има толкова скучна и безлична информация, от сорта на: днес депутат X, Y, Z се срещна със своите избиратели от района, примерно в Силистра, или от Смолян, или където и да е, и това е информация, която не носи абсолютно никаква, нищо ново, никакво познание, хеле пък да предизвика някаква дискусия. Затова ми се струва, че ако един политик, който в момента не е активен в социалните медии, той просто няма място в политиката. И трябва си каже, един ден в денонощието аз ще комуникирам с моите противници, или с моите поддръжници, или с хората, които ме обичат, или с хората, които не ме обичат в социалните медии, за да могат да чуят те моето мнение. Т.е. за политика денонощието става 23 часа, вместо 24, както е за другите, той си взима един час, сяда и започва да общува със своите избиратели. Ако това…
Водещ: И това е много по-лесно, отколкото да се обикаля избирателния район…
Максим Бехар: Не говорим за лесно, много по-продуктивно е, защото могат да се чуят интересни мнения. Да се чуят мнения от цяла България, не само от един район, да се чуят мнения на българите в чужбина, които стават все повече и повече. Някой ден, много скоро могат да станат българите в чужбина повече, отколкото българите в България. Тяхното мнение ще тежи много. Но най-важното е, че политикът, който стои зад монитора и който трака по клавиатурата ще научи много интересни неща, и не само от дискусиите с хората, с които говори, ами ще научи от профилите на различни други хора. Тъй като социалните медии в момента са територия на познанието. Това е познание.
Водещ: И ще научи много и за своите опоненти. Прави обаче едно подозрение възможен фактът, че някак си нашите политици едновременно се събудиха за силата на социалните мрежи и нахлула в тях, може би защото видяха каква е силата за организиране на протестите срещу едно управление.
Максим Бехар: Социалните медии всъщност в момента са единствените независими медии в света, не говоря само за България. Защото теоретично можеш да купиш един журналист и да му кажеш, напиши една хвалебствена статия за мене и той ще седне ще я напише. Говоря теоретично. И вероятно това се случва в много части на света. Обаче не можеш да купиш Фейсбук, не можеш да купиш Туитър, не можеш да купиш LinkedIn, защото това е територия на хората, които ги посещават медиите. Т.е. новите медии се пишат от техните читател, те не се пишат от специално избрани или назначени за това хора. Ищахът и желанието на политиците да комуникират онлайн и в социалните медии съществува отдавна, но ако, като казват, те са се събудили през последните няколко месеца, това е поради факта, първо, че през февруари са видели изключително голям взрив на народно недоволство, което по някакъв начин беше провокирано или отчасти организирано и от социалните медии, и второ, през май, юни, юли, пък и до ден-днешен се вижда, че силата на социалните медии е по-голяма, отколкото на всички други традиционни медии.
Водещ: Показват го и социологическите проучвания.
Максим Бехар: Ами да, и това е нормално.
Водещ: За съжаление, на традиционната журналистика, към която и Хоризонт принадлежи. Но така е, светът се развива, трябва да синхронизираме и нашите усилия с нуждите на публиката. Хората са онлайн, интернет е в телефоните, не може да се чака да излезе вестникът от печатницата, за да се научат новините или да се търси радио.
Максим Бехар: Хоризонт също си има своето място, като медия разбира се, обаче не е интерактивна медия, и няма как да бъде интерактивна медия, защото не може всички слушатели по едно и също време да се обаждат на Хоризонт и да казват своето мнение. Докато в социалната медия е възможно, първо, всички, или голяма част, или тези, които се интересуват от читателите, или от ползвателите, да влязат и да кажат своето мнение, и второ, което е най-важно, могат да го споделят с много други хора. Което другите медии като радио, телевизия, хеле пък вестници не предоставят и никога не са предоставяли.
Водещ: И така, поколението f навлезе в българската политика, или политиците от българския елит влязоха в социалните мрежи, и така можем да го кажем, важна е ползата, а тя не е в това да се извадят шпагите и да се воюва и в социалните мрежи с политическите противници, като ги громим и се обиждаме, по-важно е политиците да научат в тези мрежи какво искат техните избиратели, и най-вече как да ги удвоят, утроят или изобщо да ги направят повече.
Максим Бехар: Не е така.
Водещ: Не е ли така?
Максим Бехар: Най-важното нещо в социалните медии е, че избирателите научават колко струват политиците. Защото в крайна сметка ако един човек, ако той наистина е политикът Иван Петров, или Петър Иванов, или който и да е, комуникира със своите си мисли, със своите си ръце, със своята си клавиатура, със своя си монитор, със своя си лаптоп или каквото и да е и пише на избирателите, те за един час ще разберат колко струва, какво мисли, какво ще направи за тях или няма да направи, къде ще се провали, къде ще успее. И това е страшно важно, защото носи прозрачност. И между другото, най-големият проблем в момента в България е прозрачността и затова са провокирани тези протести по улиците, защото поколението f живее 24 часа в социалните медии, където животът е прозрачен, където знаеш с кого комуникираш, кои са неговите приятели, снимки, добри и лоши страни и всичко останало, мнения.
Водещ: Свободата на мнението и изразяването не може да бъде ограничавана. Ами внимавайте, политици, тогава в новото си изкушение, интернет и социалните мрежи! Там могат да ви харесат, а могат и да не ви харесат. Всичко е въпрос на представяне.
Максим Бехар: Да, и това е хубавото на социалните медии.
Водещ: Дори и когато не сте съвсем искрени и се опитвате да се харесате.
