Когато отглеждаме растения в домовете си сме принудени да го правим в доста ограничени пространства – саксии, при което им създаваме една изкуствена среда. Важно е да се знае, че растенията, които са в домовете нямат различни изисквания, в сравнение с онези, които са в природата – растенията са едни и същи. Различен е само нашия подход в разбирането на техните нужди и реакцията ни към техните изисквания. Единствено така можем да си обясним защо една почва приготвена по рецепта от „време оно“ вече не действа добре на някой вид, докато друга „случайна смеска “ се оказва изненадващо подходяща за растенията.
Какво трябва да знаем относно почвенния субстрат?
Оснавната му функция е да служи за фиксиране на растението, да създаде добра среда за развитие на корените и да предостави за храна добра гама от минерали.
Макар да зависи в голяма степен от самите компоненти, по принцип почвата съдържа:
• 25% – въздух
Наличието на въздух е от много голямо значение за развитието на кореновата система, която не може да приема вода и други химични елементи без наличието на кислород. Причината е в процеса дишане, при който корените приемат кислород, и отделят въглероден диоксид без прекъсване. В същото време е необходимо те да приемат вода, като е много важно да има добро равновесие – въздух / вода. Това се постига чрез добър подбор на субстрат, който дори да е току що полят с вода, предоставя достъп на въздух за корените.
• 25% – вода
Тука няма да се спирам на този компонент, значението на който беше разгледан в предишните изложения.
• 45% – минерални елементи
А. Неколоидни фракции
– Чaкъл, сгур, керамзит, и др.
Това са неравномерни каменни фрагменти, които съдържат огромно количество микропори. Създават резерви от въздух или вода за корените. Подобряват аерацията на субстрата. Големината на частиците е от 5 до 50 мм.
– Пясък
Водата не може да прониква лесно в неговите частици. Идеалeн за дренаж. Произходът му е планински, речен, дюнен или морски. Използването на последния не е за препоръчване поради високо съдържание на натрий. Големината на частиците е от 0,15 до 5 мм.
– Пясъчни фрагменти
Може да се каже, че това са най малките пясъчни частици. Съставени са обикновено от кварц, железни окиси, или други микрофрагменти. При голямо количество в съдържанието на субстрата, те предизвикват спичане на почвата, поради което действат негативно за развитието на кореновата система. Големината на частиците е от 0, 01 до 0,15 мм.
Б. Колоидни фракции – Глина
Това са най малките частици в почвата (
– висок капацитет за обмяна на йони (фиксират с лекота катиони);
– служат за резерв на вода, и по този начин характеризират субстрата като по-трудно пресъхващ.
• 5% – Органична материя
Това са органични остатъци от растения, животни и микроорганизми. Съставена е основно от различни групи като: въглехидрати, лигнини, танини, аминокиселини, рацини, пигменти, восъци, протеини, и др.
Тяхното разграждане дава начало на образуването на хумус. Самото разграждане става с помощта на микроорганизми, при който процес става освобождаване на големи количества на въглероден диоксид (СО2), който действа много негативно върху корените. Изключително важно е при приготвяне на субстрата да не се включват като компоненти неразграден оборски тор, или растителен материал.
Искам да поясня, че в много източници съм срещал да се ползва хумус като отделен вид почва. Няма такaвa все още. Хумусът е само един компонент в почвата, и точната формула на това оргaнично съединение все още не е открита. Като почвен обогатител най-често се употребяват различни видове хумусни киселини, аминокиселини, полизахариди, и др., които се предлагат като органични торове.
Koличественото присъствие на хумус е от голямо значение за растенията:
• Той подобрява физическите характеристики на почвата, придавайки и по тъмен цвят, при което слънчевите лъчи се приемат с лекота
• Действа като регулатор на температурните вариации
• Предразполага образуването на повече пори в структурата на почвата
• Поддържа по-голяма влагоустойчивост
• База за полезна микробиологична активност, подтиска развитието на гъбни и вирусни патогени
• Подобрява капацитета на почвата за обмяна на йони
• Способства формирането и развитието на кореновата система.
