Роден е на 3 септември 1938 г. в София в семейството на Александър Коклин – белоемигрант, родът му е с благородно потекло. Димитър Коклин завършва Техникума за художествени занаяти в София. В Студията за игрални филми се записва на курс за гримьори, печели конкурс и остава да работи като помощник-гримьор. Първата му самостоятелна работа е във филма „Веригата“ на Любомир Шарланджиев. Работи и в Театъра на Българската армия. Повече от десетилетие Димитър Коклин работи с актьорите в „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“. Гримира актьорите в Първи летен празник на шоуто и имитацията „Иван Балсамаджиев“ в Априлци през юни 2011 г.
„При създаването на образ е много важна връзката между актьор и гримьор“, смята Коклин. „При актьори като Стефан Рядков – с „универсални лица“, няма нещо, което гримьорът да не може да направи“.
Вече утвърденият майстор на грима Димитър Коклин предава тайните на занаята на свои ученици. Маестрото иска да създаде своя школа, за да дари безвъзмездно опита си в занаята, натрупан край сцената, в киното и телевизията. Само за сведение – за подобно обучение в Германия например си има академия, в която 12 професори в продължение на 5 години преподават на студентите тайните на артистичния грим срещу луди пари. Докато Мила, Светослава, Владислава, Магдалена, Гергана и останалите възпитанички на нашия корифей не плащат и стотинка. Някои от дамите дори са захвърлили дипломите си по компютърни технологии, банково дело и други престижни специалности заради удоволствието да обгрижват именитите актьори. „Перукерството е тест за мен – ако ученичката издържи египетския труд да навърже косъм по косъм един-два мустака, значи ще стане човек от нея“, шегува се Димитър Коклин. За направа на спускащата се под талията грива на Афродита, която в представлението царствено разхожда Нона Йотова, са нужни около десетина дни. Грамадните къдрави уши на обитателите на Олимп в постановката екипът на Коклин моделира от пластелин, отлива калъп и ги „тиражира“ от каучук. Замисълът е кликата на всеки бог да си има свой модел, но Хефест (Ники Урумов) се харесал с ушите на Посейдон (Васил Попов) и не щял да чуе за друг по-скромен размер.
Най-големите звезди обикновено не са капризни, забелязал е Димитър Коклин. Никола Анастасов и Васил Попов одобрили творенията му още на първата проба, оттам нататък ги поели момичетата. Изтъкнатият спец
може да напише цял том мемоари за своите любими „клиенти“
Сред готовите на всякакви жертви и мъчения в името на ролята са Ицко Финци, Коста Цонев, Меглена Караламбова. Също и Мария Каварджикова от Народния театър, която за нетипичната си роля в „Бетовен 21“ получила от гримьора набръчкано чело от каучук в комплект с побелели коси.
Далеч по-просто е да състариш някого, отколкото да го подмладиш, категоричен е той. Вълшебникът Коклин не може да си обясни защо все пак не дават по-често ролите на младоци на наистина млади актьори…
В театъра гримьорът може да работи като скулптор, но в киното трябва да действа като живописец, често повтаря той, защото близките планове са безпощадни.
В паметта му е останал изрядният Богомил Симеонов,
чийто макиаж дори и при 40-градусовата жега, докато снимали „Ивайло“, си оставал недокоснат. А също и всеотдайната Пепа Николова, която трябвало да бъде превърната в маймуна за експеримент на извънземните в един фантастичен филм по Павел Вежинов – „Трета след Слънцето“. В началото на 70-те Димитър Коклин пръв се осмелил да пробва силите си в пластичния грим, но технологиите в бранша тогава били доста назад. „Отливал съм цели тела от гипс и шиех козината по тях. Като залеех лицето, Пепа трябваше да диша през 2 тръбички, а страдаше от клаустрофобия и в момента на втвърдяването на маската сърцето й щеше да гръмне. Тогава наистина се изплаших за нея“ – припомня си той. И добавя, че в щатския сериал „Планетата на маймуните“ над такива задачи се поти екип от 80 гримьори.
По принцип Коклин избягва „слугинажа“ в чуждите филмови продукции у нас, защото предпочита той да командва парада. Но има и изключения – сработил се е добре с един от най-известните гръцки режисьори, Вангелис Сердарис, чиито ленти, правени в България, обират наградите на Солунския фестивал. Доста американски кинаджии също му дават пълна свобода. Покрай тях е на „ти“ с някои холивудски величия – невероятни чешити и симпатяги. Например митичният Френсис Мъри Ейбрахам (носител на „Оскар“ за ролята на Салиери от „Амадеус“ на Милош Форман), чийто тен трябвало да потъмни за ролята на източен султан. „Той май е сириец по произход и е по-мургавичък, така че не беше трудно“ – обяснява маестрото. Или Стивън Болдуин и Жан-Клод ван Дам, за които се е налагало да изпълнява със сътрудничките си спешни поръчки. Една
перука за Ван Дам, „избъцкана“ в стил канадска ливада,
станала същински шедьовър. Самият екшън герой ги похвалил, че за пръв път в живота си носи такава сполучлива перука.
Макар да недолюбва политиците,
Димитър Коклин не крие, че портретният грим, който всяка вечер изпълнява в „Шоуто на Слави“, също е страхотно предизвикателство. В този „жанр“ най-лесно се докарвали характерни лица като на Жотев и Симеон Сакскобургготски, а най-мъчна за уподобяване неизменно си оставала усмивката на Софиянски…
Коклин реализира своите концепции като филмов художник в над 40 български филма. “Повелителят на лица назаем” е изключително заклет пушач и от години босът му се опитва да го откаже от цигарите, но мисията се оказва безуспешна. Коклин пуши по две кутии на ден и именно този му порок е най-големият бич за неговото здраве, издават нашите източници в шоуто.
