31.08.2013
Източник: Just chaos
Темперамент: Необичайният вид на сфинкса ще ви накара да го обикнете или отхвърлите от пръв поглед. И все пак, понякога първото впечатление не винаги е близо до истината – това изумително създание е изключително нежно и любвеобилно, практически лишено от агресия. Привързва се силно към стобственика си и обожава да взема участие във всичко, което той прави. Вниманието на любимия стопанин обаче често не е достатъчно на сфинкса – той ще се стреми да получи милувка от всеки гост в дома ви и дори от кучето, което го гледа учудено, чудейки се дали това наистина е котка.
Оценка на породата:
Външни белези: Главата е клиновидна. Челото е плоско и силно набраздено от множество гънки. Очите са бадемовидни, косо поставени. Цветът им варира силно. След раждането се отварят сравнително рано – след 24 до 72 часа. Стопът не е ясно изразен. Ушите са големи, широко и високо поставени, завършват със заоблен връх. Трупът е добре замускулен. Коремната линия се прибира силно в областта на слабините. Опашката е дълга. Крайниците са прави. Пръстите са дълги, с ципа между тях. Космената покривка (понякога се появява през зимата, някои малки се раждат с козинка по лицето) е нежна, рядка, къса и мека на пипане. При животните за изложения трябва да изчезне напълно до 2-годишна възраст. Кожата образува множество гънки по тялото най-вече в областта на сгъвките – на лицето, шията, подмишниците и слабините.
Здравословни проблеми: Сфинксът, както се подразбира, има чувствителна кожа, която изгаря на слънце и има нужда от доста грижи, за да остане здрава и кадифено мека. Вътрешната му температура е нормално по-висока от типичната за котките, което трябва да припомните на своя ветеринарен лекар. Въпреки това, прегряването и изстиването е реална възможност, затова сфинксът се нуждае от внимание досущ като дете.
История, произход и предназначение: „Голите” котки съвсем не са ново явление и прищявка на модата. Редица източници от древни времена до днес споменават за неокосмени котки – историята помни подобни животни в древен Египет, древно Мексико (териториите на ацтеките), съвременна Южна Америка (Парагвай, Мексико), Азия (Индия) и Африка (Мароко). Тъй като единичните екземпляри и дори малки популации „голи” породи не представлявали интерес за повечето хора, неокосмените котки бързо изчезнали. Едва десетилетия по-късно (края на 20 век) фелинолози от Канада успешно запазили и продължили генетичния фонд на една „гола” котка от окосмени родители (канадски сфинкс). Учени от Русия останали не по-назад от своите колеги и скоро получили своя порода сфинкс от едно единствено коте, което въпреки отличното си здраве, загубило цялата си козина на 8-месечна възраст (донски и петербургски сфинкс).
