Д-р Али ел Кадри е роден на 1 септември 1949 г. в Напек, Сирия, но отдавна се счита за дългогодишен хасковлия. Има много приятели, с които постоянно се среща и общува. Признава, че бил приет да следва в Испания, но негов приятел, дипломирал се в България, убедително променя решението му, за което и до днес не съжалявал.
С нескрита усмивка доверява, че благодарение на всичко това той тук среща жената на живота си в един от асансьорите на общежитието, която току-що се нанасяла. Предложил й помощ за тежките куфари и така останал в красива България. Любовта с бъдещия стоматолог Евгения Жекова продължава по време на 6-годишния курс в Медицинския университет в Пловдив и двамата свиват семейно гнездо. От 1986 до 1991 г. правят безуспешни опити да заживеят в Сирия, но уви! – тя така и не можа да привикне към тамошните условия, уточнява д-р Кадри – и един хубав ден се прибрахме в България с щерката Лора, която вече бе подраснала.
Нещото, което го връща днес към атмосферата на Изтока, са дългите и необятни разходки из пазарите и многобройните раздумки с познати. Затова – остане ли малко свободен, се отдава на това свое традиционно хойкане из тържищата в града, а в някои случаи отскача и до пазара в Димитровград.
– В моето семейство имаше народни лечители, от които доста неща съм прихванал. Заучените похвати от източната медицина и досега използвам в практиката си. Пациентът винаги трябва да се чувства добре след срещата си с лекар, при това задължително е при излизане от амбулаторията да му бъде съставена диагноза – споделя хасковският уролог д-р Кадри.
Пак той преди време ражда следната шега: “На БСП не са нужни идеолози, а уролози” – казва го заради напредналата възраст на членската маса и на онези, които симпатизират на партията. Специалистът е критик на здравната реформа, но е удовлетворен от въведените задължителни профилактични прегледи за рак на простата за мъже над 50 години. Но му е неприятно, че имало и такива, които се отнасяли с немарливост към собственото си здраве, защото е убеден, че ако се открие навреме болестта, би могла успешно да се лекува.
Тъжно му е, че дъщерята Лора се задомила в далечна Швейцария, но пък открадне ли време да я навести, се чувства щастлив с внучката си Сара, която му е голяма слабост.
– Положението с моята родина Сирия е доста критично – натъжава се лекарят. – Не мисля, че нападението на чужди войски е правилно решение. Моят народ е миролюбив и доста трудолюбив. Там са моите родственици, с които постоянно се чувам. Освен това Женя има безчет приятелки и колежки. Всеки ден се моля за щастието на моята родина, но дано надделее разумът.
Андрей АНДРЕЕВ, Хасково
