Стамен Тасев е бивш заместник-министър на финансите по времето на Милен Велчев от 2003 до 2005 г. разкрива пред „ШОУ“ част от невероятните бъркотии и куриози в работата на българските митници. Според експерта те са предпоставка за несекващи далавери. Стамен Тасев е завършил УНСС през 1977 година със специалност статистика. Първата му работа след дипломирането е в Централното статистическо управление. След няколко години Тасев се прехвърля във финансовото министерство. От 1984 до 1993 година постепенно се издига от експерт до главен секретар на ведомството, като междувременно взема диплома по икономика и статистика от „Юнайтед нейшънс трейнинг програм“ в Ташкент, Узбекистан. Магистърска степен получава от института „Джон Ф. Кенеди“ в САЩ, където специализира публични финанси, мениджмънт и счетоводство. Последната си диплома защитава в Харвард, където специализира данъчни закони и данъчна администрация. След това логично става член на Харвардски клуб в България. Тасев членува и в Ротари клуб „Витоша“ в София. Бил е консултант в УНИЦЕФ, според медийни публикации известно време е работил и в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон. След това е бил финансов и административен мениджър на „Сони България“ и изпълнителен директор на Кей Пи Ем Джи в България. Няколко години е и управляващ директор на „Нютон финанс мениджмънт груп“ в София.През 2002 година започва дипломатическа кариера. Той е изпратен от Министерството на икономиката в Ню Йорк. Там Тасев е вицеконсул, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси.Отвъд Океана обаче идва и големият удар за семейството. През април 2011 г. авторитетният вестник “Ню Йорк таймс” гръмва, че синът му е арестуван за притежание на марихуана. Според федералните прокурори от Бруклин 28-годишният Яни Тасев използвал своите бизнес умения, за да изгради незаконна мрежа за търговия с дрога. Под негово ръководство през границата с Канада били прекарани над 1 тон марихуана. За целта била използвана граничната зона в резервата „Сейнт Реджис“, обитаван от индианци от племето мохок. Гаспар Кастийо – адвокат на Яни Тасев, твърди, че клиентът му е невинен.
– Като заместник финансов министър вие сте наблюдавали и ръководили дейността на митниците. Какви бяха първите ви впечатления от тогавашните ръководители и експерти, работещи в системата?
– По-скоро само съм ги наблюдавал, но запознаването ми с реалностите в Агенция „Митници” като зам.-министър на финансите стана по любопитен начин. Поисках справка за обемите на обмитените товари за месец януари, но в две последователни години, ако не се лъжа, ставаше дума за януари 2003-та и януари 2004-та. Прегледах числата и се спрях на едно фрапиращо разминаване – физическият обем на вноса за всички групи стоки нарастваше с по няколко процента, но за пресните плодове и зеленчуци се бе увеличил в пъти. Казах им: Момчета, тука са ви излъгали, вие може да сте изяли този януари два пъти повече краставици и домати от миналия, но когато става дума за целия български народ, 7 милиона и нещо, да има 100% ръст в консумацията на плодове и зеленчуци за цял месец, е обезпокоително. Защо не сме изяли двойно повече месо например, не си ли задавате въпроса? Те обаче твърдят: Не може да има разминаване, това е истината. Нямаше видима причина и условия потреблението на тази стока да се е увеличило с пъти, но ръководството на митниците не виждаше нищо нередно в това.
Сигурен съм, че подобни неправдоподобни увеличения на вноса на определени групи стоки е имало достатъчно, вероятно има и сега, но никой не си прави труда да погледне задълбочено тези аномалии, да ги анализира и потърси начин да прекъсне съществуващите вредни за бюджета практики. А всичко е елементарно и аз тогава им го казах – разберете, просто някой е внесъл в страната замразено или незамразено месо и го е писал като плодове и зеленчуци. Не поискаха да разберат това и да признаят, че е станало точно така. В крайна сметка, държавата губи, изкривява се картината на потреблението,
някои хора печелят, и то много
но в Агенция „Митници” смятаха това за истински данни и реален внос…
– Освен проблемите с пресните плодове и зеленчуци, какво друго бе очевадно, но прието за нормално в работата на митниците тогава?
– Беше огромно усилие от моя страна да убедя ръководството на агенцията, че не може 4 безмитни бензиностанции да продават повече дизелово гориво, отколкото всички бензиностанции на “Шел” и ОМВ в цялата страна. Техните анализаторски способности тогава се простираха единствено до обмитяването на 40-футов контейнер с китайско карго. Така беше по мое време, не знам как е сега, но като чета и слушам някои материали в медиите, се съмнявам, че е настъпила дълбока и коренна промяна. А в системата има много пробойни, които се знаят, но не се вземат мерки срещу тях. Например практиката много стоки да се внасят като резервни части. Няма да се учудя, ако и автомобилните гуми минават границата като резервни части.
Има и други куриози – опитах се да намеря данни за вноса на батерии в България – оказа се, че ако се вярва на официалната информация, у нас се внасят много малко батерии, а виждате какво е по магазините – разнообразие и като марки, и като количество. Всяко второ домакинство има дистанционни устройства, часовници, безжични телефони, охранителни системи, компютърни мрежи и т.н. Номерът е, че при тях, ако се обявят реално, се плащат допълнителни екотакси, затова вероятно влизат в страната под името на други стоки, за които такси няма, или са много по-ниски. Никой не прави анализ какво е реалното потребление и продажби на пазара и какво – отразеното в митническите документи за внос в страната. Оттук се получава и изкривяване в данните за вноса и износа. Между другото, преди години Националният статистически институт беше засякъл данните за стокообмена на България със съседни нам страни. Имаше цели подгрупи стоки, които изчезваха на границата. Например от Македония за България са излезли тухли, но такива няма преминали или внесени в България. От България има износ на желязо към Румъния, “но вероятно понеже е тежко, е потънало в Дунав” и Румъния не го е отчела като внос. Възможно е несъответствията да са породени от различия в методологиите на отчитане, но може и желязото просто да си е останало в България, което означава неоснователно възстановяване на съответното ДДС и т.н., но такива въпроси колегите ми не си задаваха.
– Не можеше ли нещо да се промени в системата – все пак държавата и всички ние сме заинтересовани митниците да работят и да внасят пари от данъци и акцизи в бюджета, а не в частни джобове?
– Вероятно това е най-трудното нещо – да се променят нещата. Вижте например как бе решен един изключително важен за работата на обикновените митничари проблем – този със заплащането на възнаграждение на хора, открили контрабандна стока, предотвратили загуби от милиони за бюджета и вкарали допълнителни средства в него. Според действащата тогава наредба, ръководството на митниците имаше право да възнагради така наречените разкриватели на нелегални стоки с парична премия в размер до 10% от стойността на допълнително привлечените средства в бюджета. Обърнете внимание на йезуитската формулировка – “до 10%”, което ще рече, че и 0.001% влиза в изискванията на наредбата, наравно с 10%. Това отваря широко вратите на началническо своеволие –
тези, които са близки на ръководството, си взимат максимума, другите – трошички
И защо се прави всичко това? За да могат от тези пари да се облажат и онези, които си лъскат лактите по бюрата в централното управление. За тях беше нещо нормално да получават по 2000-3000 лева допълнително материално стимулиране над заплатата си от разкрити нарушения и събрани санкции. Дано новото ръководство на агенцията да скъса с тази система за „поощрение”, която облагодетелства не тези, които реално си рискуват и живота и здравето, а близките на шефовете. Лично аз съм провеждал срещи с редовите митничари, т.нар. разкриватели. Е, не бива някой, разкрил контрабанда за 600 000 лева, да получи смешно възнаграждение от 600 лева! Иначе този, хванал нелегална стока за 600 лева, си получава бонуса от 60-те лева. Въпреки настояванията ми, директорът на агенцията не промени подхода. Напротив – откривателите в някои случаи, когато искаха справедливо разпределение на ресурса за стимулиране, биваха мачкани.
– Отдавна се говори, че в митниците е огромна яма – вярно ли е?
– Очевидно е така. Давам веднага пример с последното ръководство на агенцията, начело с Ваньо Танов. Изнесените данни показват, че в пъти са паднали приходите от акциз на цигари – и ти да не реагираш, да не направиш нищо!?! Това е стока, която малко се влияе и си има постоянен пазар в страната, независимо от забраните и растящите цени. Необяснимо е как приходите от внос на цигари падат в пъти, а навсякъде в София се продават контрабандни цигари и се пуши, както и преди. Не знам – с парашут ли ги спускат или по друг начин влизат в страната, но фактите са си факти. Явно някой някъде си затваря очите. А и никой в държавата от години не иска да бърка в митниците, защото се знае какъв батак е там, а и потоците пари от контрабанда очевидно са сериозен стимул.
– Все пак, какво може да се направи?
– Когато директор на агенцията бе Асен Асенов, водих истинска битка да се сложат скенери по митниците. С тях нещата можеха да се променят, но той не пожела. Все повтаряше: “Много са скъпи!”… Ставаше дума за 1-2 милиона лева, при условие, че контрабандата никой не може да я пресметне, но при всички случаи ощетява с милиарди левове бюджета. Но съпротивата бе силна и така и останахме без скенери. А нещата са много прости – като мине камионът през скенера, може митничарите на смяна пак да смотат нещата и да си направят контрабандата, но изображението остава в архива на скенера и се съхранява, и ако се направи проверка след години на фирмата-вносител, може да се види какво точно тя е внесла и кога. Така няма да смеят да возят електроника и часовници, а да пишат, че внасят картофи и чушки.
Другото, което може да даде добър резултат, е публично обявяване на минимални и максимални цени на стоките, внасяни в страната. Невъзможно е вносител да обмитява една марка електронни часовници върху 250 лева, а друг за същата стока – по 30 стотинки на брой. Не е нормално да се внасят обувки, декларирани по 1.50 лева чифта, и да се продават в магазините по 80-100 лева!
Ако си спомняте, по времето на министър Румен Овчаров имаше голям шум около продажбата на рози за празника Свети Валентин на цени от 6 – 8 лева бройката по централните софийски улици. Тогава полицията се занимаваше с гонитба на мургавите продавачки по ул. “Раковски” и това се отчиташе като успех в борбата срещу контрабандата и корупцията в държавата. Когато бях на среща за борбата срещу корупцията в Бояна в присъствието на министър Овчаров, успях да взема думата и му казах, че, вместо да гонят продавачките на рози, да попитат митниците на каква цена са обмитени въпросните рози. А числата бяха наистина потресаващи – цяла една дузина – 12 рози – се обмитяваше върху цена 60 стотинки или 5 стотинки на роза!
– Вие сте били в системата, когато правителството нае „Краун ейджънтс” – това добър опит ли беше за справяне с проблемите по границите на страната?
– Беше опит, но не много ефективен, ако разгледаме разходите за дейността на тази компания и резултатите от нея. Те си приписваха всяко увеличение на приходите от митниците, въпреки че най-голям беше приносът на икономическия подем по това време. И когато той започна срива надолу, те забравиха да отговорят на въпроса колко от намалението на приходите се дължеше и на тях. Не бе потърсен максимално ефективен вариант да се използва техният опит в борбата с контрабандата. Англичаните се опитаха да направят някои промени от чисто методическа гледна точка, но така и не успяха да променят съществено ситуацията. Можеше парите, дадени за тях, да се използват много по-ефективно. А има и нещо друго – някои от служителите, които действаха у нас,
бързо бяха „побългарени” по обичайния начин – заведения, приятни компании, хубави момичета, алкохол…
Човешките слабости са валидни за всички, не само за българите. За съжаление и по тяхно време контрабандата не спря.
– Какво става с въвеждането на обща компютърна система, свързваща всички митници и централното управление?
– Говорите за БИМИС /Българска интергрирана митническа информационна система/. Последния ден, преди да напусна Министерството на финансите, когато министър стана Пламен Орешарски, реших, че трябва да подам сигнал, защото бях попаднал на една невероятна схема, свързана именно с изграждането на тази електронна система за обща връзка между митниците. Случаят бе следният: Министерство на финансите даваше всяка година на „Информационно обслужване” около 10 милиона лева за изграждане на автоматизираната система БИМИС. От своя страна държавната фирма „Информационно обслужване” имаше сключени граждански договори с около 80 служители на митниците, които не бяха случайни хора. По тези договори шефове на дирекции в централното управление, специалисти, секретарки и други хора от системата, включително приближени на шефовете,
получаваха ежемесечно общо над 60 000 лева
На практика представители на възложителя, какъвто беше Агенция “Митници” и въпросните й служители, прибираха годишно над 720 000 лв. като допълнително възнаграждение от изпълнителя, в случая – държавната фирма “Информационно обслужване” АД. Според мен това бе очевиден конфликт на интереси и чиста проба наливане на част от предоставените за изпълнение на задачата държавни пари в частни джобове, но и този път ръководството на митницата, начело с Асенов, настояваше, че всичко е честно и законно. Поисках писмени отговори от правните отдели на Министерство на финансите и на митниците дали в случая има конфликт на интереси и те ми отговориха, че няма. Наетите по граждански договор служители на митниците отчитаха работата си, като ежемесечно попълваха едни и същи типови отчети, с които оправдаваха получените пари и това продължаваше от четири години, не знам дали не продължава и в момента. Ясно е, че при тази схема „Информационно обслужване” никога няма да завърши проекта, за който е наето дружеството, защото хората на възложителя – наетите по граждански договори митнически служители, ще искат проектът да се работи вечно или поне докато излязат в пенсия.
-Очевидно е, че има сериозна контрабанда през българските граници – кой в крайна сметка печели от това?
– Големите пари отиват в големите вносители, а оттам-нататък – те си знаят. Във всеки случай, веригата на получаващите доходи от тази незаконна дейност е дълга. Знам обаче, че губи държавата и обществото, и че така се отдалечаваме от истинската пазарна икономика.
– Може ли да минават контрабандни стоки през границата без съдействие от държавни институции?
– Не мисля. Бях свидетел на един случай, когато ръководството на Агенция „Митници” буквално смачка един свой служител от регионално звено, който си вършеше перфектно работата, и на негова сметка бяха записани около 90% от всички съставени актове за нарушения по българските граници за контрабанда на месо. Това бе единственият човек, споменат поименно в докладите на англичаните от „Краун ейджънтс” като познаващ перфектно разпоредбите на българското и европейското законодателство, с много силно развит нюх към разкриване на митнически нарушения и контрабанда. На него му бе спретнат сценарий за това, че престъпно бил получил допълнително материално стимулиране в размер на 500 лв., а всъщност сумата му е преведена със заповед на неговия шеф и главния счетоводител! Една окръжна прокуратура го разследва цяла година, за да установи накрая, че няма доказателства за извършено престъпление – нещо, което веднага е ясно и на ученик от икономически техникум. Реално този човек има вкарани над 2 милиона лева в бюджета от негови актове и вижте за какво го разследваха!… Очевидно
целта беше той да бъде отстранен от работа, за да не пречи на контрабандистите
През едногодишния период на неговото отстраняване от работа заради воденото следствие, имаше необичайно увеличение на броя на преминаващите тирове през същата митница, и опасенията ми са, че голяма част са си били чиста контрабанда. Това е схемата – хората, които си вършат работата, да бъдат смачкани – веднъж ги газят, заплашват и опитват да подкупват контрабандистите, втори път ги натискат техните шефове. За какво да работиш тогава съзнателно и в полза на държавата?!… Всеки ще си каже: тогава да почна да взимам подкупи и да пускам нелегалната стока – така поне ще ме уважават хората и ще съм добре финансово.
– Може ли да се промени нещо в митниците? В крайна сметка не може тази ситуация да се счита за нормална вече толкова години!…
– Може да се направят много неща, и дано новият шеф Кирил Желев предприеме нещо. Лично аз бих го посъветвал да направи една среща с хората, които са на платното, които се сблъскват с контрабандата и от които зависи до голяма степен дали ще влизат допълнителни пари в бюджета или не. Аз направих такава среща навремето и смятам, че има достатъчно честни и порядъчни хора сред митничарите. Просто на тези, които си вършат работата добре, трябва да им се даде възможност да определят насоката за развитие, да се издигат и в йерархията, а не за шефове на регионалните звена да се назначават близки и роднини на съответния кмет или политически лидер.
Има и други кардинални решения – например на нашите граници да бъдат командировани чужди митничари, тъй като ние сме външна граница на ЕС, правим разходи, за да охраняваме всички държави в системата, а да кажем една Австрия или Словения нямат такива разходи, затова ако техни митничари дойдат и поемат част от работата, нещата може и да се подобрят. Предлагал съм на немския посланик преди години подобен подход, но не срещнах разбиране – вероятно това е обща политика на европейските ни партньори, макар че каквото ние пропуснем през границите, минава без препятствия навсякъде в Европа.
Едно интервю на Красимир ТОДОРОВ
ОЩЕ ИНТЕРВЮТА С ЕКСПЕРТИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА „ШОУ“, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 1 ОКТОМВРИ
