Бабата на осъден за 3 убийства: Окрадоха наследство за $ 7 млн.

1
Добави коментар
Dunavska
Dunavska

ДИМИТЪР КЪНЧЕВ

„Колко пъти съм тръгвала към балкона да се хвърля и се върна. Боже, какво ще му направя на Митко, ако го свърша?! Нашите мъки са без измерение… Ако ме няма, ще ми е най-добре“, трепери 70-годишната Стоянка Понева.

Тя е баба по майчина линия на Димитър Кънчев, който през май бе осъден окончателно от Върховния касационен съд (ВКС) на 18 години затвор за смъртта на баща си Николай, мащехата си Миглена и 4-годишното си братче.

Стоянка живеее сама в скромен апартамент близо до Втора английска гимназия в София. Редовно ходи на свиждане на внука си по 2 пъти в месеца.

В софийския затвор не дават да се внася домашно приготвена храна и затова тя гледа да отнесе нещо пакетирано. Често обикаля и пазара, за да купи по-хубави плодове и зеленчуци.

„Димитър си няма никой, освен мен, и аз никой си нямам. Сега, като дойде зимата, кой ще ми купи един хляб?

Ако ей толкова малко се съмнявах, че той е убиецът, нямаше да го погледна. Митко нямаше основание да убие баща си! 2 г. и 4 месеца го държаха в ареста. Като го пуснаха, той стана ли крадец, наркоман, убиец като другите бандити? Не…“, казва Стоянка и се тресе от вълнение.

Признава, че двамата с внука й имат една надежда – делото за тройното убийство, станало на 2 март 1997 г. в столичния кв. „Гео Милев“, да се възобнови.

Днес във Върховния касационен съд (ВКС) е насрочено заседание по молба на Кънчев и защитата му за отмяна на присъдата. Искането ще се гледа от Първо отделение на съда. То е от общо 29 страници и в него се излагат аргументи за възобновяване на процеса. (Виж по-долу)

Досега по делото са се произнесли 11 състава с участие на съдии и заседатели. Пет от тях издават оправдателни присъди, но всеки път ВКС връща папките за ново разглеждане.

Обратът настъпва на 16 май 2012 г., когато Софийският апелативен съд дава 18 г. затвор на Димитър Кънчев. На 27 май т. г. наказанието окончателно е потвърдено от ВКС. Димитър е в затвора от 29 май т. г. – първоначално в група за адаптиране, а после – в 7-и отряд. Там той още няма право да работи, разрешават му обаче ежедневни разходки и фитнес. Може да се обажда и по телефона – освен на баба си звъни и на приятелка. „Корав е, не се оплаква. И да има нещо лошо в затвора, няма да ми каже“, обяснява Стоянка.

През годините само тя и мъжът й Димитър Понев подкрепяли Димитър.

До смъртта си през март т.г. дядото – юрист с 40-годишна практика, обикаля по съдилищата, за да защитава внука си. В последните 2 г. състоянието му се влошава, започва да сънува кошмари.

„Само аз си знам какво изтърпях“, казва Стоянка. Тя твърди, че различни хора са ходили при мъжа й да му дават информация. „Всичко се носеше при дядо Димитър, нас като че ли хората ни жалеха… Всичко знаем, но не можем да го докажем“, казва бабата. Колеги на Понев също потвърждават, че той е имал своя версия за трагедията.

„Това убийство стана по поръчка, но  човекът, който трябваше да свидетелства, изчезна. Не знам дали знаете това жилище (апартамента в „Гео Милев“.- бел.ред.) имаше два входа – преден и заден. До задната страна е спряла червена западна кола с трима души. В колата остава един, а другите влизат. Бавили са се 30-ина минути. Когато са убили Николай, на масата е имало сервиз с кафе, още топъл и вътре много хора. Може да са го рекетирали. Димитър по това време не е бил вкъщи, бил е при приятели“, уверява баба Стоянка. Тя потръпва при спомена за деня, в който чула за трите трупа от телевизията.

„В оня ден седнахме да обядваме. По едно време нещо ме натисна тука жестоко (сочи гърдите си – бел.ред.). Разплаках се на масата. Викам си: „Боже, Митко, ял ли си, бе, бабо.“ Облякох се и казвам на дядо му: „Айде да излизаме, щото нещо става“. Отидохме до наши близки. Поседяхме и се прибрахме. Още с влизането пуснахме телевизора. Съобщиха за убийствата, вдигнахме кръвно, не знам…“, задавя се баба Стоянка.

Труповете на оръжейния търговец Николай Кънчев и на жена му Миглена са открити на 3 март 1997 г. преди обед с огнестрелни рани на втория етаж на мезонет на ул. „Христо Максимов“ 35. Малкият Ники, който е само на 4 години, е намерен с прерязано гърло на дивана на първия етаж. Николай е убит с 5 куршума, по тялото му има и рани от нож Миглена е покосена от два изстрела, а в гърлото й е забит нож.

Трите жертви са намерени от Димитър, който вика съседи. Идва полиция. При първите разпити той отрича да е замесен, но късно през нощта признава. В съда се отмята от твърденията си с мотива, че са казани под натиск и след като му е бита инжекция с диазепам.

„На нас не ни дадоха достъп до Митко, докато не го пратиха в затвора още когато беше следствен. Водиха го по психиатри. Веднъж, като седяхме в съда и чакахме, дойде една жена и каза: „Коя е бабата на Димитър?“. Отговорих й: „Аз съм“. Тя каза: „От градския психодиспансер съм, където Димитър беше на изследване. Той не е убиец…“ Бабата не крие, че внукът й е бил осигурен с всичко.

„За мене и Митко малко е виновен. Като юноша се беше поотпуснал. Баща му имаше много пари, Митко вземе от парите и води приятелите на ресторант“, казва баба Стоянка. На въпрос играл ли е на ротативки, отговаря: „Имаше такова нещо.“

До пролетта на 2011 г. основната теза на прокуратурата и съдиите бе, че причина за убийствата е опит да се прикрие кражба на 200 долара и на пистолета „Зиг Зауер“, с който е стреляно. Твърдеше се, че Димитър е искал да го продаде, за да покрие дългове от хазарт. В мотивите за осъдителната присъда обаче е изведен друг мотив – че бащата е заплашил да изгони сина си от вкъщи и е станала свада.

Версията на баба Стоянка за намеренията на таткото е друга.

„Димитър на баща си не беше сърдит, защото за абитуриентската вечер му беше купил западна кола. Бяхме се разбрали, есента отива войник и се връща тук при нас. Николай каза: „Ще му регистрирам две фирми, ще му дам капитала. Ще работи с мене, ако иска. Ако не – да работи самичък“, казва жената.

Навремето Николай дошъл в дома й като студент 2-и курс, когато се залюбили с дъщеря й. След 1990 г. му потръгнало в бизнеса. Първата му фирма била за търговия, внасял лакомства с тирове. После навлязъл в оръжейния бизнес.

„Имаше две леярни, ресторант, чейнджбюра в Нова Загора и Стара Загора, всичките заредени с валута. Окраде се всичко. Мисля, че от наследството не е останало нищо. Беше оценено на 7 млн. долара, когато го убиха. Всичко се окраде“, твърди баба Стоянка. Според нея обаче в дъното на убийството не стоят парите.

„Замесил се е в нещо голямо или са му поискали нещо и той не им го е дал. Николай работеше и с чужденци, пътуваше до Русия. Няколко месеца преди да го убият, по 4-5 пъти на ден телефонът звънеше, без да се обади никой.

После на делото ми викат: „Ама вие защо не се оплакахте?!“. Е на кого да се жалиш…“, вдига безпомощно ръце 70-годишната жена. Тя държи да се знае, че Миглена – втората съпруга на Николай, не е имала никаква вина за развода му.

„Аз накарах Николай да се ожени. Казах му – ти си се разделил с дъщеря ми, не е вървяло. Не можеш така да живееш“, обяснява Стоянка.

Димитър отишъл при баща си и Миглена на 11 г. „Дотогава аз си го гледах. Беше отличник, играеше с децата на дипломатите тук. Аз го учих да пише и чете“, обяснява бабата. Майка му починала през 1990 г. Няколко години след втория брак на баща му се родило малкото братче Николай. Стоянка твърди, че Димитър много го обичал и се грижел за него. „Аз вярвам, че има господ, но на поп не мога да вярвам. Имайте предвид, че ако мъничко се усъмня, че Димитър е убиец, да му мисли…“, зарича се баба Стоянка.

Искат отмяна на присъдата заради опорочени доказателства

Кога е извършено тройното убийство в „Гео Милев“ – преди 15 часа или между 15,20 и 16 ч на 2 март 1997 г.? Този въпрос изникна отново след 16-годишни спорове. Той е поставен в две жалби на Димитър Кънчев и адвоката му до Върховния касационен съд (ВКС). В тях се твърди, че са допуснати процесуални нарушения на закона и че в основата на осъдителната присъда стоят негодни доказателства, които са иззети в нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и не могат да се ползват.

Защитата на Кънчев изброява над 15 аргумента в подкрепа на искането ВКС да отмени присъдата, която бе приведена в изпълнение преди 4 месеца и 9 дни. Ето част от твърденията, по които ще заседават магистратите днес.

Разминаване за часа на убийствата. Според защитата съдиите, признали Кънчев за виновен, приемат, че престъпленията са извършени преди 15 ч на 2 май 1997 г. Трима свидетели обаче заявяват още през 1997 г., че са чули плач на дете и шум от стрелба между 15 и 15,20 ч. От това според защитата следва, че преди 15 ч жертвите са били живи. Комшия на Димитър казва, че го е видял да излиза с „Ауди“ от гаража след 14,30 ч, но не по-късно от 15 ч. Други трима свидетели твърдят, че в 15 ч той е бил в дома на приятеля си Кирил Трайков. Защитата пише в жалбата, че е допуснато нарушение на НПК, като е приет „произволен час“ на извършване на убийствата.

(В окончателното решение на ВКС от май т.г. се приема, че убийствата са извършени преди 15,06 ч, когато Димитър почнал да звъни от мобилен телефон. Пак там обаче пише, че свидетелят Николай Касабов е чул 4 глухи изстрела от жилището в 15,15 ч. Апелативният съд пък стига до извода, че няма доказателства, от които прецизно да се установи времето на смъртта.)

Твърди се, че е приет „опорочен“ протокол за обиск, претърсване и изземване на веществени доказателства – ръкавици, портмоне, тефтерче и странично огледало, от 3 март 1997. На вещите през 2011 г. е направена решаващата за изхода на делото ДНК експертиза. Изследвана е подплата на кафяви кожени ръкавици и са открити епителни клетки от Димитър.

Според защитата протоколът не може да се ползва като доказателство по следните причини: поемните лица Иван Генчев и Божидар Пеев, които са го подписали, заявяват, че не са виждали Димитър на 3 март 1997 г. и не са присъствали на описване, запечатване и изземване на вещите. Когато си тръгнали, всичко било по земята. Поемните лица свидетелствали още, че не са чули Димитър да казва: „Това са вещите, които хвърлих в кофата за боклук след убийството на баща ми, втората ми майка и брат ми.“ Приемането на протокола за доказателство е нарушение на практиката на ВКС и на Европейския съд за правата на човека, се сочи в жалбата.

(Двамата съдии от САС, подписали присъдата на Кънчев от 18 г. затвор, не оспорват, че протоколът е опорочен, но го приемат с мотива, че поемните лица „достатъчно ясно разкриват“ къде са били ръкавиците със следи от изстрели и кръв, тефтерчето и огледалото. Според тях откриването на вещите на едно място показва, че Димитър е свързан с убийството. Освен това контейнерът бил обърнат така, че поемните лица можел да го наблюдават).

Показания като свидетели по делото дават четирима полицаи, въпреки че са участвали в разследването. Те са разпитвали Кънчев след огледа на 3 март 1997 г., присъствали са на следствен експеримент и изземването на ключовите веществени доказателства от контейнер за смет. Според жалбите по закон е недопустимо техните показания да се приемат. (Съдия Красимира Медарова, която подписа осъдителната присъда на САС с особено мнение, посочва, че показанията на полицаите не трябва да се приемат)

Има съмнения около стенографския запис на следствения експеримент по делото, който е в основата на осъдителната присъда, е другият аргумент на Кънчев. Изготвен е от машинописка в Националната следствена служба (НСлС), която при разпит на 27 октомври 2006 г. заявява: “Със 100 % категоричност не мога да кажа, че няма добавяни или заменени думи.” Стенографката и нейна колежка са поемни лица при експеримента. Според жалбата в закона не е предвидена процедура един човек да смесва две функции – на помощник на следователя и на поемно лице, тъй като то трябва да е независимо.

(ВКС не установява “улика за дописване на протокола”, пише в решението от май т.г. В особеното мнение срещу осъдителната присъда обаче се посочват два съществени пропуска на разследването – при първоначалното внасяне на обвинителния акт протоколът за следствения експеримент е бил представен без подписи на Димитър и негов защитник. Поемните лица пристигнали на мястото на експеримента след обръщането на контейнерите на улицата.)

Според защитата има нарушение на НПК и с протокол за оглед на местопроизшествие от 3 март 1997 г. В него като поемни лица са посочени Емил Костадинов и Николай Касабов. Те заявяват, че не са присъствали на оглед на 2-ия етаж в окървавения мезонет, на описването и запечатването на вещи. В края на този протокол графата за иззети вещи е зачертана, към него са сложени два листа без подписи за иззети предмети.

Като веществено доказателство е включено кафяво кожено яке, за което пък липсвал протокол за изземване. Върху него е намерена барутна частица, но експерт не може да каже дали тя е от стрелбата в мезонета. Защитата твърди по време на процеса, че Димитър е посещавал стрелбище.

(По този пункт тезата на прокуратурата е, че има свидетели, че младежът е бил два пъти на стрелбище, но през лятото.)

По делото се появяват 31 вещи, неописани в приложението към обвинителния акт, се твърди още в жалбата. Едно от вещите лица, разпитано на 21 февруари 2011 г., не отрича, че е възможно ДНК профилът да бъде прехвърлен по механичен начин от една вещ на друга.

Върху една от изследваните ръкавици, за които има противоречиви свидетелски показания дали са били със или без пръсти, са намерени три ДНК профила. Единият е на Димитър, но не се знае чии са другите. Не е работено по други версии за убийството.

В самопризнанията на Кънчев, от които той се отмята, има над 10 разминавания. (Този факт е обсъждан в мотивите към осъдителната присъда на САС. Там е отбелязано, че разпитите съдържат детайли, които само подсъдимият може да знае. Разказите на младежа съответствали на веществените доказателства, експертизите, посоката и мястото на изстрелите и други факти. Съдът отхвърля твърденията за натиск и се позовава на експертиза, според която Кънчев трудно се поддава на внушения и манипулации.)

Не са обсъждани други две експертизи по делото – под номера 8 и 50 от 1997 г. По пистолета и ножа няма дактилоскопични следи от Димитър.

Разпечатките от разговори, проведени от мобилен към стационарен телефон, според защитата също не трябва да бъдат приемани като доказателства по две причини. Едната е, че били подписани от хора, които не представляват компаниите. Другата – подобна информация се пази до 6 месеца и предоставянето й след този срок буди съмнение за нередности.

(Становището на ВКС при потвърждаването на присъдата е, че представената по делото справка за проверявания телефон е била съхранена от мобилния оператор по изключение, тъй като такава справка е искана и от Националната следствена служба през 1997 г.)

Близък на една от жертвите: Претенциите на Кънчев са абсурдни

 Жалбата е нелепа, а претенциите на Димитър Кънчев са абсурдни, заяви вчера един от близките на убитата Миглена, помолен за коментар по повод предстоящото дело във Върховния касационен съд. “Това, което пише в жалбата, е грозно. Чудим се как не го е срам. Един убиец да търси всякакви вратички, за да излезе на свобода”.

Освен да лежи 18 г. в затвора, Кънчев е осъден да плати на трима от близките на жертвите общо 35 000 лв. плюс лихвите върху тях от 2 март 1997 г. насам. (24 часа)

Стрелецът е вътрешен човек

Разследването в последните две инстанции потвърждава тезата, че извършителят на престъплението е вътрешен човек от семейството. Липсват следи от взлом, а вратите на жилището са били заключени. Всички ключове от него, включително и от офиса на бащата, са намерени у подсъдимия, пише в решението на Върховния касационен съд от май т.г.

Убийството на родителите е станало с оръжие, за чието местонахождение знаел само тесният семеен кръг. Стрелбата е извършена от стаята на подсъдимия – на втория етаж на жилището, докъдето външен човек не би могъл да има безпрепятствен достъп, мотивират се съдиите.  

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти