Има ли емоции в нулевата точка?
Колкото повече говорим , учим и обсъждаме тази прословута нулева точка, толкова повече неясноти и заблуди изплуват. Но това е толкова чудесно! Защото поне изплуват И ни дават възможността да ги оразличим, огледаме хубаво, да ги изследваме, да ги осветлим и да ги разберем. Четейки разни коментари и разсъждения из фейсбук, ми стана ясно, че масово хората приемат нулевата точка като някакво абстрактно понятие, някакво място, където евентуално пребивават само просветлени люде като Ошо, Буда, и други мъдреци, напуснали (по възможност) физическите селения. Всички останали, които говорят за тази нулева точка, или не дай си Боже, имат наглостта да твърдят, че живеят в това състояние (да, това е състояние на съзнанието, а не място!) са някакви нагли самозванци, или в най-добрия случай – си играят на театър, заблуждавайки себе си и останалите.
Сега, важно е да отбележа – както винаги правя, че всички тези мъдрости и знания, които щедро и изобилно ни се изсипаха връз главите в последните години наистина стават интегрирани знания, само когато започнем да ги живеем. Затова и непрекъснато повтарям по семинарите ми – едно нещо да хванете от наученото днес и да го приложите – вече сте направили огромна крачка напред. Иначе може да имате десетки книги, да сте посетили още толкова семинари, курсове и обучения, та дори и при световни светила в тази или онази област, умът ви да знае перфектно един куп техники и практики. И като не ги прилагате – какво от това? Имам приятели, които гордо се зоват “професионални семинаристи”, събрали са знания като за два живота напред.. и все още тънат в объркване, страх, търсят пътя си, призванието си, човека до себе си… Казвам това с огромна любов и ви уверявам, че дори това е уместно, щом човекът е избрал това. Но ако това не ни удовлетворява и изпълва – можем да направим и друг избор, нали?
Изключително трудно е за повечето хора да се откъснат от етапа на знаенето с ума, и да приложат в практиката наученото. Силата на инерцията, бетонираните шаблони в съзнанията ни, утвърждавани години наред – дори само в този живот, та и в предишните, са наистина трудно преодолими стени. И това не е срамно! Това е напълно нормално! Но малко по малко, светлинката пробива отвори в тази бетонна стена, започва да я пропуква и да намира своето практично приложение в живота. И така малко по малко, с глътка увереност, после още една, и още една, се натрупват различни опитности, и тяхната сила и маса в един момент разрушава бента. И тогава животът в нулевата точка е едно абсолютно естествено, природно състояние – единственото, което ти се струва, че познаваш. А онези другите много контрастни изстрадани опитности – остават далече, сякаш смътни спомени от някой друг живот. Но пък от трета страна – ако бяхме толкова съвършени, че да пребиваваме постоянно в нулевата точка, толкова безгрешни във всеки свой избор, действие, реакция, мисли и чувства – то нямаше да сме във физически тела. Нямаше да има изобщо смисъл да идваме в плътността и контраста на материята и енергийните й предизвикателства, ами щяхме да си се носим в ефирните полета на безусловната любов. И съответно – нямаше да има никакъв напредък в светлинния ни потенциал, нямаше да има еволюция. Колко скучно!
Дори когато сме познали абсолюта и безграничността на нулевата точка, е съвсем естествено да ни се случват неща, които да се опитват да ни изместят от там. Съвсем естествено е в различни моменти да реагираме по различен начин. Та всеки ден е различен, във всеки момент във външната среда има различни енергии, които искаме или не – взаимодействат с нас. Всеки ден безбрежният океан на съзнанието ни е с различен отенък, цвят, облачност, атмосферни условия. Някой път успяваме да останем в центъра си, друг път пак се понасяме по инерцията на махалото и се втурваме в крайни емоции. И това е съвсем уместно и необходимо!!! Защото ни дава толкова различни гледни точки, защото отново и отново ни дава възможност да осъзнаем какво ни се случва и как функционират вътрешният и външният свят!
Та да си дойдем на думата за емоциите. Имат ли място емоциите в нулевата точка?
На първо място да видим каква е разликата между чувство и емоция. Емоцията е нещо, което обикновено е бурно, крайно и контрастно. И е причинно, обусловено. Тоест – възниква поради наличието на някаква външна причина. Емоциите са едно безкрайно люлеене на махалото в различните крайности. Те може да са положителни, или отрицателни – няма никакво значение. Те са двата полюса на едно и също нещо. Гняв, тъга, възмущение, раздразнение, агресия, осъждане, ревност, нехаресване, страх, малоценност. Или пък бурна радост, тържествуване, ликуване, влюбване, харесване. И двата полюса от емоции са причинени заради наличието на някакъв външен фактор. Гневни сте и се възмущавате заради нещо или някой, когото не харесвате и не одобрявате във външния свят. И то предизвиква бурна реакция във вас. Ликувате и изпитвате бурна радост заради някакво събитие, или човек, когото много харесвате. И това е чудесно! Не ме разбирайте погрешно – това НЕ Е лошо. И добро не е Просто Е. Но какво ще се случи с влюбването ви, ако причината то да възникне се промени, или отпадне? Ако жената напълнее (а вие я обичате заради невероятното й тяло), или парите, които сте спечелили неочаквано и са довели до бурна радост бъдат изгубени, похарчени – просто вече ги няма?
Попаднах наскоро на една карикатура в която ведро учителка отговаря на въпроса на ученик “Госпожо, в кое време е глаголът да обичаш без да обичаш обичан?”, с “Това е загуба на време”. И карикатурата се посреща като много оригинално и истинно хрумване. Ех…. ето как тръгват вярванията за любовта и нейните причинно-следствени връзки…. А истинската любов не се движи според условия “трябва да ме обичаш, за да те обичам”. Тя съществува просто заради самата себе си. Всичко останало е временно, обусловено и обвързващо. И е обречено на провал, защото съществува заради наличието на някакво условие. Което е нетрайно по същността си. И когато условието се промени, или изчезне – какво – любовта също изчезва? Единствено безусловната любов (без условия!) е тази, която може да съгражда. Тя е независима от външни фактори, хора, събития, изменчиви характеристики. Тя произлиза от теб, без причина, и е най-могъщото, помитащо те и изпълващо чувство, което можеш да изпиташ. За да се свържеш с някого, разбира се, трябва да има взаимност. (Калина Стефанова, радио FM+). Но в случая говорим само за чувствата.
Ето това е природата на чувствата. Те съществуват без причина. Там няма условие. Там няма “ще те обичам, ако и ти ме обичаш”. Няма “ще се чувствам добре, ако…. ми повишат заплатата, намеря мъжа на мечтите си, си купя мечтаните обувки, имам достатъчно пари” и т.н. Чувствата, онези които тръгват дълбоко от същността ни – без причинно-следствени връзки, съществуват в абсолюта. В онази нулева точка, за която говорим непрекъснато. Наричат ги благи чувства. Благочувството може да е тишина, покой, радост, любов, дори екстаз. То се заражда някъде там, дълбоко в гърдите и те помита целия. И то винаги е там. Без значение какво е времето, хората, случките и вълненията в околния свят. Това ще изпитате и преживеете всички на срещите ни из България в идните два месеца. Ще се научите как лесно да влизате в нулевата точка и малко по малко да започнете да пребивавате там (почти) непрекъснато, или поне по-често. Защото, пребивавайки там, не просто си взимаме “дрогата” от благи чувства, но пребивавайки в тази лишена от обусловености чиста среда, можем най-ясно да чуем себе си, да намерим пътя си на развитие, да чуем идеите си, да преподредим атомите и молекулите, и квантите, за да се върнем в състоянието на добро здраве.
Да пребиваваш в нулевата точка не означава да си безчувствен, безсърдечен темерут, който не се трогва от нищо, или пък да “филтрираш” емоциите си Много е мило и затрогващо да кажеш “Ами аз пък съм много емоционален човек и понеже го заявявам на висок глас, значи съм истински и неподправен!” Мило е, защото така казваш колко несъвършен и вървящ по пътя си ЧОВЕК си. Всички сме такива. И това е толкова прекрасно! Аз също съм емоционална. Даже бях болезнено емоционална преди години. Толкова емоционална, че подпалвах при най-малкото предизвикателство. Превъзходно училище са емоциите. И само когато минеш през целият спектър емоции в крайностите на махалото, можеш да ги оцениш и да намериш пътя към сърцевината – към центъра, където “живеят” чувствата. В момента отново се полюлявам чат-пат в люлката на емоциите. Няма как. Иначе нямаше да съм в човешко тяло. И не искам да се лишавам от тях, защото те ми дават толкова богат спектър от преживявания. Та нали затова съм избрала опитността в човешко тяло! Само че когато се надигне емоция, вече си много по-осъзнат какъв е нейният характер, защо се появява, откъде идва, какво ти дава, и какво ти взима. И можеш осъзнато да вземеш решение дали да се оставиш емоцията да те завладее, или ти да я управляваш умело. Центърът, нулата – не ти взима нито една краска от палитрата на емоциите. А ти дава простор и нова гледна точка oт където да я преживееш – от дистанция, от която можеш да видиш себе си, хората, ситуациите, и емоциите в една съвсем нова картина. И когато си постигнал онази съвършена пустота в себе си, в която живеят само и единствено благите чувства, само тогава можеш да виждаш всичко, без да проектираш в него частички от собствените ти обусловености.
Простата истина и отговор на въпроса, който зададохме в началото е, че в нулевата точка няма нищо. И има всичко.
Ще продължаваме да говорим, изучаваме и преживяваме нулевата точка в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
Tags: благочувство, духовна еволюция, духовно израстване, емоции в нулевата точка, емоции и чувства, емоционален човек, енергията на нулевата точка, живот в нулевата точка, квантова синхронизация, крайности на махалото, нулевата точка, свой избор, семинари на Мартина Иванова
