Тя се казва Рейчъл Пачеко и е писателка. Нейният първи литературен опит се превърна в бестселър, продаден в над 250 000 копия в Бразилия и преведен на 15 езика. Но нейната мечта не е била да бъде автор. Стремила се е към друга, по-различна професия. По-стара, може би по-платена, но със сигурност по-отричана. Рейчъл е била проститутка.
„Стараех се да се фокусирам върху парите… Усещах миризми, изпитвах усещания, които не исках да изпитвам… С първите си пари от проституция си купих мобилен телефон. Така се почувствах възнаградена за всеки път, когато потисках гаденето си, за да не изгубя поредния клиент…“
Ракел става момиче на повикване по собствено желание. Или не съвсем – налаганият ѝ психически тормоз в семейството я принуждава да напусне дома и да потърси щастието си другаде. Може би в парите, може би в секса, може би в свободата. Авторката разказва, че се е наслаждавала на „професията“ си. Била е само на 17 години, когато е започнала и всичко, което е научила за интимните отношения, е било от нейните клиенти. А те са били много.
Пачеко проституира 4 години. Веднъж просто решава да прекъсне – на 21 години, във възраст, в която много момичета тепърва навлизат в дебрите на секса. Тогава тя излиза – придружена от спомени, натрупала опит. Жрицата на любовта не смята бившето си поприще за срамно. Точно затова пише и мемоарите си – за да разкаже на света, че проститутките са много повече от това, за което обществото ги приема.
Момичето на повикване не е просто секс-играчка, убедена е Ракел. То е психолог за мъжете, разочаровани от семейството, работата, живота си. То е човекът, който не ги съди, който безропотно ги изслушва, който е винаги насреща. Авторката споделя, че много често е наемана само за разговори, без да искат от нея сексуални услуги. Защото за силния пол, страхуващ се от споделяне и чувства, тя е като спасителна сламка – жената, на която може да се довери, без да се страхува, че това би било отрицателно за него.
„Повече секс, повече пари.“ Това е философията, която Ракел следва цели 4 години. Когато издава „Сладката отрова на скорпиона: дневник на момиче на повикване“, истинската ѝ, неподправена история я превръща в любимка на Бразилия. Не след дълго скандалната книга вдъхновява създаването на филм, който се казва „Бруна Сърфистката“ („Bruna Surfistinha“) – кръстен на името, с което Пачеко се е представяла пред своите клиенти.
Ракел е специалист в областта на секса. Там е нейната сила, това е нещото, което умее най-добре. Но се отказва във възраст, в която вероятно осъзнава, че животът е пред нея. С произведението си тя доказва, че всички ние сме хора и етикети не ни отиват. Защото от „проститутка“ се превръща в „писател“. И то успешен.
Никога не е късно за ново начало. Никога не е късно да променим съдбата си в наша полза. Единственото изискване е да имаме достатъчно смелост за това. И да не се страхуваме да бъдем щастливи.
