Да бъдеш писател в свят на молове
17 October, 2013,
Posted in На парче
Много е трудно да напишеш нещо, което едновременно да е стойностно, комерсиално и да ти донесе печалба. Може да е стойностно и комерсиално, но да не успееш да го продадеш на никой, защото си млад автор или по други причини. Може да е комерсиално и да ти носи печалба, но след някоя и друга година никой няма да помни за теб. Може и да е стойностно и да ти носи печалба, но ако не е комерсиално няма да ти носи нужното възнаграждение, камо ли да направиш достатъчно голям тираж, който като начало да ти възвърне инвестицията.
Ако не е под формата на книга, а е статия във вестник и списание или особено в интернет пространството, имаш такава огромна рамка, над която да се движиш, че рядко има популярни стойностни статии в интернет. Правилата са много, като няма да навлизам в тях. Ако е под формата на книга издателите ще те изядат, а редакторите ще променят историята ти милион пъти, за да издадеш своя роман.
Да си издател е бизнес. Да си писател също се превръща в бизнес заради времената, в които живеем. Все пак, ако искаш да получиш жълтици от твоето творение трябва да се съобразиш с аудиторията. Малка аудитория е равна на малко пари. За да стигнеш до голямата аудитория, която не е от интелигенцията (интелигентните хора винаги са на малки групи), трябва да се съобразиш с тях. Най-важното правило е да пишеш на прост език. Не можеш да използваш термини и словосъчетания, които няма да се разбират, защото ще те вземат за превзет или няма да разберат смисъла на посланието. Хем трябва да е просто написано, хем не трябва да губиш себе си. Няма място да изтънченост. Затова и от големите писатели можеш да видиш фрази и изрази, които никога не си очаквал, че биха казали. Пример за това е Роулинг, която до вчера пишеше за Хари Потър – роман насочен към деца и тинейджъри – а днес може да прочете в първата и книга в новото амплоа такива фрази и изрази, че да ви се изправят косите. Чудя се това Роулинг ли е или съм на строителната площадка. Няма как – изискват се жертви.
Скъпият психолог професор Пламен Димитров затова е вечно неразбран и не харесван. Никога не е умеел да говори с хората по начина, по който искат – прост, като за идиоти. Тези сложни термини го правят изкупителна жертва на свят, в който интелигентните хора са сочени с пръст и са наричани глупаци. „Явно зад всичките термини се крие един глупав човек, който се опитва да не бъде толкова комплексиран“… говорят Те.
Действителността е ясна – няма особена връзка между хората в лъскавите магазини и книжарниците. И все пак трябва да се съобразим и с тях, защото понякога се опитват да бъдат информирани и купуват по някоя и друга книга. Силно се надявам да не купуват само дебелите, за да подпират вратите. Някои от тях дори ги прочитат. Затова тънките книги са много по-купувани. Никой няма време от молове и социални мрежи да стои и да чете книги вкъщи.
Вече е много по-приятно да бъдеш непрофесионален писател. Най-хубаво е да не бъдеш в рамки и да пишеш това, което искаш, без да се интересуваш кой ще го купи или прочете. Така се раждат гениалните творби. А истинските гении никога не говорят за себе си, че са такива. Знам го от себе си.
