СССР я взривява над остров Нова земя в Северния ледовит океан през 1961 г.
На 30 октомври 1961 г. избухва най-мощната бомба, създавана някога на земята. Взривява я СССР, начело на който е Никита Хрушчов. Водородната бомба, наричана още Цар Бомба избухва на 4 км над остров Нова земя в Северния ледовит океан. Огненото кълбо е с диаметър 9.2 км, а гъбата се разширява, обхващайки 92 км площ. Пушекът пробива стратосферата на земята и се издига на 65 км височина. Ударната вълна е толкова силна, че обикаля три пъти земното кълбо. Писъкът на бомбата ехти на хиляди километри разстояние. За 40 минути са прекъснати всички радиовръзки на земята. Долу под взрива цялата растителност върху 100 км разстояние е изгорена. На този ден сякаш адът надниква към земята, треперейки от ужас. Факт е обаче, че малкото населени места на този неуютен остров остават неразрушени.
Цар Бомба е 3600 пъти по-мощна от атомните взривове над Хирошима и Нагазаки
през август 1945 г. Първоначалната идея е била да е два пъти по-убийствена.
Задачата да се създаде това оръжие стига до конструкторския отдел още през 1954 г. Тя е поверена на група физици, ръководени от академик Игор Курчатов. В екипа са Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Първоначалният проект е водородната бомба да е с мощност 101,5 мегатона. (За сравнение атомните бомби върху Япония са с мощност 13 килотона – б.р.). Конструкторите обаче възразяват. Според тях подобен ядрен взрив ще причини голямо радиоактивно замърсяване. Затова плановете се променят. Необогатеният уран във външната обвивка се заменя с олово. Успоредно с бомбата започна да се работи и по специален самолет бомбардировач, трябва да пренесе оръжието до определеното място на взрива.
Оръжието има тристепенна структура.
Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която след избухването си служи за взривател на втората степен, пише в Уикипедия. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен – обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Тази реакция, известна под наименованието „Джекил-Хайд“ не е приета според първоначалния замисъл при разработката, поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива остава на половината от планираните 101 мегатона. В този си вид по проекта тази свърхбомба трябва да тежи около 26 тона.
През 1961 г., когато всичко е готово за големият експеримент, се оказва, че
теглото на бомбата е 27 тона, а на парашута 800 кг.
Преоборудваният самолет е преместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.
Самолетът излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос“ на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 m и е взривена по барометричен способ на 4 000 m от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. 97% от мощността му е за сметка на ядрения синтез, който не замърсява с радиация.
525 ядрени бомби с обща мощност 294 мегатона са взривени в периода между 1945-1963 година.
Радиоактивният прах, който се измерва годишно на 1 милион тона, попада в почвата чрез валежите, но част от него се издига в атмосферата и на 400-1000 км височина и образува изкуствен радиоактивен пояс. Периодът на разпад на елементите в него е десетки хиляди години.
През 1962 г. е изчислено, че ако въздушните ядрени взривове продължат, през 1970 г. радиоактивността на планетата ще надвиши безопасната за човека норма. Заради високото общо ниво на радиация тогава заченатите в десетилетието 1954-1963 г. хора се наричат „атомното поколение“.
Островът Нова земя
Островът Нова земя включва два по-големи острова – Северен и Южен в Северния ледовит океан. Разделя Баренцово море и Карско море. Общата площ на архипелага е около 90 650 km² (55 200 km² земя и 36 000 km² вода), а населението му е около 2 700 души. Най-големият град е град Белушя Губа.
Климатът е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40—50 м/сек.) и виелици. Температурата достига до −40 °C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5 °C на север до 6,5 °C на юг. Руските военно-въздушни сили разполагат с база Рогачево, която се намира в южната част на Нова земя.
