Китира е остров в Гърция, който е част от Йонийските острови. Намира се срещу югоизточния край на остров Пелопонес. Административно Китира принадлежат към префектурата на Пирея.
Островът притежава стратегическо местоположение и в продължение на векове единственият начин за достигането му бил транспортът по вода. От древни времена, до средата на XIX век, Китира е бил кръстопът на търговци, моряци и завоеватели. Благодарение на това той се сдобива с богата история, повлияна от много цивилизации и култури. Едни сравнително ярки белези на този факт са неговата архитектура (смесица от традиционни егейски и венециански елементи), както и традициите и обичаите му, повлияни през вековете от съвместното съществуване на гръцките, венециански, османски и британски цивилизации, а също и от многобройните му посетители.
Китира е девствен остров с буйна зелена растителност, състояща се от различни видове растения и цветя. Пенливи извори, които текат през вътрешността на страната допринасят за нейната удивителна красота. Манастири, вградени в хълмовете, предлагат уникални гледки на посетителите.
Китира е разположен в югозападната част на излизане от Егейско море, зад нос Малея. Заема доста неравен терен, което е резултат от преобладаващите ветрове от околните морета, които са оформили бреговете си в стръмни скали с дълбоки заливи. Острова разполага с много плажове, но различни по състав и размер, от които само половината са достижими през планинският островен терен. Най-популярни и организирани са плажовете на Капсали и Агия Пелагия, но има и много уединени заливчета, където властват спокойствие и тишина.
Гръцкият остров е богат на археологически останки от Еладският период, още от времето на минойците. Благодарение на направените проучвания се установява, че Китира има финикийска колония, още от началото на архаичната епоха.
Интересен факт за територията е, че морският охлюв от който се произвежда така нареченото кралско лилаво или още имперската боя е родом от острова.
В древногръцката митология Китира е считан за островът на богинята на любовта – Афродита.
От края на 20-ти век икономиката на Китира е до голяма степен фокусирана и в този процес тя става зависима основно от туризма, който осигурява голяма част от доходите на острова, въпреки че Китира не се нарежда сред най-популярните дестинации в Гърция. Пиковата част на сезона обикновено започва с гръцкия празник Петдесетница в края на месец май и продължава до средата на септември. През това време, главно през август, населението на острова се утроява, причина за това са не само туристите, но и месните жители, които се завръщат за ваканция.
Зависимостта от туризма е довело до увеличаване на строителната дейност в много от селищата на острова, предимно за търговски цели ( хотели и гостоприемни съоръжения, магазини, и т.н. ). Също така има и вторични домове, примери за които са Агия Пелагия, които показват значителен растеж в размерите си от началото на 1990-та години насам.
Второстепенни източници на доходи са отглеждането на мащерка, известна в Гърция с богатия си вкус, както и отглеждането на някои видове зеленчуци и плодове, също така и животновъдството, което все повече се ограничава до местното потребление.
Само пет от селищата на Китира се намират на брега – Амос Платия, Агия Пелагия, Диакофти, Авлемонас и Капсали.
През летните месеци юли и август в различните градчета се провеждат няколко традиционни фестивала, които привличат по-голямата част от населението на острова. Най-големи от фестивалите са „Панагия”, който се провежда в Потамос на 15-ти август и фестивалът на виното в Митата, за който са предназначени първите петък и събота от месец август.
Столицата Хора е разположена в южната част на острова, там няма пристанища свързани с Пелопонес или Ватика. Пристанището на Китира за Ватика е разположено в Агия Пелагия, въпреки че през последните години то не е в експлоатация и е заменено от ново в крайбрежния град Диакофто.
Пристигайки в Хора, първото нещо, което прави впечатление на туристите е величественият Венециански замък, гордо издигащ се на върха на един хълм над града. Къщите са в цикладски архитектурен стил, улиците са предимно павирани, а изобилието от малки бели църкви е впечатляващо.
В миналото островът е бил измъчван от лоша инфраструктура, до голяма степен виновни за това са зимните условия за транспорт. Въпреки това изграждането на новото пристанище в Диакофто и обновяването на островното летище, значително облекчават лошото му положение.
Въпреки факта, че островът е бил търговски път в продължение на векове, изграждането на модерно пристанище е отлагано многократно до втората половина на XX век. През 1933 година са положени усилия за изграждане на пристанище в Агия Пелагия, но поради финансови и държавни затруднения, едва десетилетия по-късно то става реалност. Именно това малко пристанище на Агия Пелагия е главното на острова до средата на 90-те години. Отново по това време новото пристанище на Диакофто, първоначално избрано от британските владетели през XIX век, е построено и разполага с много по-широк път, чиято цел е да подкрепи по-големите товарни и пътнически кораби. Пристанището в Диакофто в момента обслужва редовни линии от/до Каламата, Антикитера, Пиреос, Крит и Неаполис – Ватика.
Основното летище на острова е „Националното Летище на Остров Китира“ и се намира на 8 км от столицата. Летището е обновено и разширено в началото на XXI век, до голяма степен от частни фондове, предоставени от местното население.
Китира е дестинация изобилстваща от прекрасни плажове, древни руини и зашеметяваща природа. На това място всеки може да се отпусне и да се наслади на своята почивка.
