В народния календар Еньовден (Иван Летни, Иван Бильобер, Среди лете) сe свързва с деня на лятното слънцестоене (22 юни), един от най-важните преломи в годишния цикъл. Затова повсеместно битува поверието, че на Еньовден слънцето „играе“, „трепти“ при изгрев и поема пътя си към зима. Традиционно разпространена е вярата, че „Св. Енньо си кърпи кожуха и се готви за зимата“. На този ден слънцето се изкъпва в реките и езерата и поема обратния си път – към зима, затова предвестницата на пролетта, кукувицата, кука само до Еньовден.
С култа към слънцето се свързват и редица обреди: моми и невести посрещат изгрева и по сянката си гадаят за здраве и живот; жени и деца се къпят за здраве в реките; по високите места или на селския мегдан се палят огньове (т. нар. яньов огън) – те са земна „проекция“ на небесния (слънчевия) огън, а целта им е да увеличат жизнената му сила, затова се прескачат за здраве. В Североизточна България на този ден се добива „новият огън“, от който се запалват всички огнища в селото.
На Еньовден, за предпазване от градушка и за осигуряване на дъжд и плодородие, се извършват еньовските обредни обхождания в кръг около землището на селото и моминските гадания, наричани Еньова буля.
В нощта срещу този ден небето и земята се разтварят, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им придават магическа и лечебна сила. Според народната вяра имало 77 и половина болести и те имали общ празник – Еньовден; за всяка болест имало по една лечебна билка, затова, рано сутринта на 24-ти юни, жените берат лековити билки – 77 и половина на брой, с които лекуват и кадят. На този ден се събира еньовчето (Valium verum) – горско цвете с жълти цветове, то цъфти по Еньовден и предпазва не само от болести, но и от змейове и самодиви; с него и с други билки се вие еньовският венец, през който хората се провират за здраве. Берат се метлите, с които се мете къщата, за да няма лоши духове и талъсъми; събират се „любовни и омразни“ билки, с които се събират или разделят момци и моми…
Широко е разпространена вярата, че на Еньовден са нарушени пространствените и времевите граници на „горния и долния свят“ и по земята бродят самодиви, вампири, паднали змейове, а демоничният дух стопанин на заровеното имане проблясва като пламък… Това е нощта на магиите и заклинанията, когато магьосниците крадат чуждото плодородие, „мамейки“ с различни заклинания житото от нивите, млякото от кравите и овцете, меда от пчелите, затова св. Еньо е патрон на врачки, билярки и магьосници.
На 24-ти юни православната църква почита св. Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. Празнуват именниците: Еньо, Енчо, Янко, Янчо, Яни, Яна, Янка – да е живо и здраво името им.
