Д-р Георги Алексиев, д-р Христова, д-р Борисов и обучаващата се стажантка Минева с 8-часова уникална операция на тумор в болница „Св. Врач” дадоха шанс за живот на 60-годишната санданчанка Надка Каралежкова. Завеждащ хирургичното отделение в болницата д-р Георги Алексиев коментира за в. “Доктор” операцията, засегнала всички органи в малкия таз на пациентката.
– Д-р Алексиев, от какво се е лекувала пациентката ви, преди да откриете, че има огромен тумор?
– 20 дни преди операцията 60-годишната Надка е изкарала тежко вирусно заболяване – с повръщане, диария. При нас дойде с преплитане на червата, казано по народному, но доста сериозно състояние. Коремът не е като мивка, която може да не ползваш и един месец, докато се отпуши, при нея беше започнало да уврежда, да интоксикира, да деминерализира целия организъм – той страда, защото не може да усвоява нито минерали, нито витамини! Направо й казах, че се налага спешна операция – при тънките черва нямаме никакъв друг достъп! В дебелото черво правим клизми, можем да го поизмием, но тук нищо не може да се направи. Преди това е имала 2 гинекологични операции – едната е заради секцио, и аз смятах, че най-вероятно ще намерим някакви сраствания в корема. Но се натъкнахме на един огромен тумор долу, в малкия таз.
– Колко беше голям?
– Солидно пораснал! Беше обхванал абсолютно всички органи там – матка, яйчници, тръби, пикочен мехур, десен уретер, ректум сигма, апендикса и част от тънкото черво – всичко това беше инфилтрирано в една обща туморна формация. Мисля, че на базата на предишните й операции някакво срастване е останало и около него се е заформил туморът. Лично аз я разпитвах подробно за болестите й, а хората казват, че този, който добре разпитва, добре лекува, но отричаше за други оплаквания – до момента с вирусното заболяване. Ако беше я отворил хирург без опит като нашия, просто щеше да я изпрати в някоя от големите болници да свършат работа. Не се хваля, но жената си имаше късмет с нас – и друг път сме вадили такива огромни тумори. Но поне знаехме, че са си там!
Премахнахме матката с яйчниците и тръбите, половината влагалище, половината пикочен мехур, част от уретера, има и предна резекция на ректума, дясната част на дебелото черво, над 1 метър от тънкото черво, което беше “прихванато” от тумора. Извършихме 5 операции в една! Операцията си се оказа доста сложна… И защото имаше и следоперативна херния – та станаха 6, направихме и
пластика на предната коремна стена с платно
Можехме за 6 месеца да й пускаме по един лист и да си вземем парите за всичките операции, но сега ще получим за цялата работа около 2000 лв. – това е положението в България.
– Добре ли върви възстановяването й?
– Да, пациентката ни се възстановява, не очакваме да имаме следоперативни проблеми. Какво ли не съм видял в живота и в частност в хирургията, но много ме трогна нейното благодарствено писмо до хирургичния екип и болницата ни – насълзиха ни се очите… Честно казано, и такива неща трябва да се случват, не само да се плюе по докторското съсловие. Това не е единствената операция, направена в страната – всекидневно се правят много сложни операции, дори и малки като обем, но животоспасяващи.
Хиляди хора се спасяват в нашите болници. Журналисти от “Дойче веле” бяха написали обръщение към колегите си от българските жълти издания, и в частност към електронните, че в Германия, дори и да има лекарска грешка, никой не пише или говори за нея, преди да се произнесе съдът. Надка е написала в писмото си, че ни се е доверила – а основата на лечението е именно доверието. Децата й живеят в София, фамилията е заможна, тя обаче се оперира в Сандански! Питате ме кое ме зарежда, кое ми дава сили да продължа напред… Е, това е, доверието на пациентите ми, не всичко е пари…
– Къде според вас трябва да е медицината? Болниците са търговски дружества…
– Медицината трябва да бъде извън сферата на бизнеса, трябва да бъде освободена от финикийските знаци.
С тези търговски дружества сякаш въртим търговия със здраве
Лекарите трябва да имат статут на държавни служители, много добре заплатени, с много високи изисквания и критерии за качество към тях. Никой не пита и не знае къде отиват, за какво се харчат тези пари, които държавата събира за здраве?! Само 4% са отделени за здравеопазване и толкоз – а с каква сума разполагат министерството и Касата, никой и не подозира. Редно е и у нас хората да кажат за какво искат да бъдат похарчени здравните им вноски – сигурен съм, че всеки иска да имаме качествено, добро здравеопазване, с усмихнати доктори…
– Вие усмихвате ли се?
– Моята, а и на колегите ми усмивка прилича повече на озъбване – освен че оперираме, сами си описваме случаите, понякога сме на границата на физическите си възможности. А какви неща откриваме у някои оперирани в университетски клиники…
– Какво намирате?
– Едва спасихме пациент преди месец, намерихме в него един забравен компрес в червата от направена предишна операция от язва на стомаха, но не в корема, а вътре в стомашно-чревния тракт беше забравен. Това са едни компреси, като хавлия големи, дето слагаме, за да попиват кървенето. И той оттам, през червата, се движил, движил… Явно кръвоизливът е бил голям, човекът имаше голям разрез, стомахът целият беше шит, борбата явно е била неравна, щом колегите са забравили този компрес там. И перисталтиката започва да го бута през пилора, през дванадесетопръстника, червата… В детството си пациентът е имал операция на апендикса, някакво срастване се е получило там и затова не е могъл да премине по-нататък, запушил е червата. Това нещо имитираше туморна формация, дори като го отворихме, приличаше на тумор, на карцином. Чак когато махнахме този участък, отворихме го, за да се вземем проба да видим какъв е туморът, изпаднахме в потрес – оттам изпадна компресът… Нищо ново – марли, компреси да бъдат забравени в стомаха, но вътре в червата не бях нито чувал, нито виждал. Случва се, когато ситуацията е сложна и хирурзите са притеснени от кръвозагубата, но този спасен от тях човек щеше да си отиде от тази огромна марля. Операционната сестра трябва да си брои използваните компреси, ако не знаете, да ви кажа, че това е нейно задължение. Знае се с колко компреса влизаме в операционната, ако има допълнителни, се дописват. Като се затвори коремът, се броят – за да не се случи такова нещо.
– Наскоро отстранихте друг тумор…
– И той беше голям – 30 на 50 см. Обхванал беше цялата лява коремна половина – тръгваше горе от диафрагмата, над бъбрека, вървеше надолу, под бъбрека, зад червата, излизаше над бедрото! Толкова беше прораснал и нараснал, като херния беше, че до бедрото й стигаше… Шест месеца невролози са я лекували – болки в кръста, в крака. Никой от тях не е предполагал, че цялата лява половина на корема на тази млада жена е тумор!
Люба МОМЧИЛОВА
