Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
Статията е част от юбилейния брой на „Капитал“ „Нови 20“, в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други. Визитка
Стив Ханке е професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“ и директор на проекта „Проблемни валути“ към Cato Institute във Вашингтон. Той е бил съветник на американския президент Роналд Рейгън през 1981-1982 г. и на българския Петър Стоянов през 1997 – 2001 г. В тази си роля е един от основните идеолози и поддръжници на въвеждането на валутния борд в България. Можете да го следвате в Twitter: @Steve_Hanke. Отхвърлете чуждите помощи, спасителните програми и субсидиите. Първо, нека поздравя „Капитал“ за качествения седмичник, който произвежда през последните двадесет години. Това е истинско постижение, което се надявам вестникът да повтори и през следващите двадесет.
А след пожеланията нека се насоча и към темата: България през следващите двадесет? Но за целта трябва за кратко да ви върна назад във времето, горе-долу до момента, когато се ражда „Капитал“. Комунизмът точно се беше сринал, но заради десетилетията под строя българските институции бяха в развалини – в състояние на пълна дисфункция или дори по-лошо.
Получилото се изкривено пространство създаде перфектната люпилня за панбалканска мафия, изпълнена с власт, размах, находчивост и корупция. Гражданската война в Югославия, започнала през лятото на 1990 г., даде високооктаново гориво на дейността й. И както излиза, България беше в центъра на този водовъртеж и логично корупцията и престъпността станаха запазена марка на страната, която увреждаше освен всичко друго и репутацията й.
Това беше тогава, но къде е сега България и накъде отива? Две статии в големи международни списания от последните месеци отговарят на този въпрос. Първата беше публикувана в лондонския The Economist на 21 септември и отразяваше скандала с Делян Пеевски. Изданието заключаваше, че той „се е превърнал в символ на всичко сгрешено в българската политика“. Какво повече да кажа?
Само четири дни по-късно френското L’Express публикува унищожително експозе на скандала с Иван Данов, съдържащо и факсимилета на официални документи по темата. Там се твърди, че той е използвал творческия си гений, за да измами френското правителство. Да, според L’Express г-н Данов, който понастоящем е министър на инвестиционното планиране в България, безметежно е прибирал френски помощи за безработица, докато е работел в България.
Ако криминалният елемент и липсата на господство на закона продължават да изкачват България в световните класации по корупция, следващите двадесет години ще изглеждат доста мрачни. Всъщност корупцията е основната причина за изгубените надежди на България.
Но има и по светли краски в картината пред страната. Малко преди първия брой на „Капитал“ българските монетарни и фискални институции функционираха зле. В началото на 1991 г. хиперинфлацията показваше грозното си лице, като през февруари покачването на цените беше със 123%.
При едно пътуване до София тогава (и в монография в съавторство с Курт Шулер – „Зъби за българския лев: решението чрез валутен борд“) представих подробен план как да се спре хиперинфлацията чрез валутен борд. Въпреки че такъв не беше въведен през епизода с хиперинфлацията от 1991 г., скоро изникна нова възможност.
България преживя втори пристъп на хиперинфлация през февруари 1997 г., като тя достига връх при месечно покачване на цените от 242%. По време на този епизод властите бяха по-загрижени да решат монетарните проблеми на България. Като съветник на президента Петър Стоянов бях щастлив най-накрая да стана свидетел на въвеждането на българския валутен борд през юли 1997 г. А още по-щастлив бях от представянето на борда – той уби инфлацията от раз.
Българският валутен борд е ярък пример как силните институции могат да създадат стабилност въпреки политическите и икономическите трусове. От въвеждането му бордът беше усъвършенстван и паричната и банковата система са умело управлявани от БНБ. Институцията на валутния борд е силна, автоматична, дисциплинираща и позволява на България да запази монетарна независимост. Това е една от малкото солидни системи в страната и – което е по-важно – се подкрепя от обществото. След двадесет години бордът трябва все още да е пилон на стабилност и просперитет и да дава на България уникално конкурентно предимство. Бордът работи, не опитвайте да го оправяте, както се казва.
И ето очертахме основните лоши и добри елементи, наследени от близкото минало на България. Ако погледнем напред, кои са добрите елементи водещи до развитие? Историята неизменно е една и съща: ако се увеличи икономическата свобода и господството на закона, просперитетът сам ще дойде. Този модел успешно беше приложен в страни като Сингапур, която дори успя от крайна бедност при създаването й през 1965 г. да достигне до една от най-богатите страни в света.
Как може да се приложи този модел в малка развиваща се страна като България. Тези няколко принципа обобщават как Сингапур го направи:
Заложете на стабилни пари. Макар стабилността да не е всичко, нищо не може да се постигне без стабилност (за щастие България вече е постигнала това чрез валутния борд).
Отхвърлете чуждите помощи, спасителните програми и субсидиите. Тези подаяния само водят до повече корупция.
Увеличете икономическата свобода чрез облекчени данъци и регулации, с напълно отворена и свободна търговия.
Заложете на личната сигурност, защитата на частната собственост и обществения ред – без господство на закона първите три принципа са непостижими.
Скептиците може да твърдят, че тъй като България е малка и бедна страна, тя е обречена на бедност и корупция. Глупости. Сингапур е още по-малък и е бил дори по-беден от България през 1965 г., но чрез тези принципи се преобрази. Ако и България ги приложи, след двадесет години и тя може да е на път да постигне подобен обрат. Самите българи трябва да направят своя избор.
Важното е България да погледне навътре – не да чакат помощ от Европейския съюз, Русия или някоя друга външна сила. Изграждането на силни институции като борда, които да подклаждат икономическата свобода и прилагането на закона. Те са по-силни от егоистичните бюрократи, по-силни от корумпираните политици и, да, по-силни от мафията. Да си пожелаем двадесет години икономическа свобода и господство на закона в България.
