Доброто образование не е гарант за добър живот
11 November, 2013,
Posted in На парче
Има едни установени норми и порядки в обществото, в които ни карат да вярваме от малки. Казват ни – учи, учи, учи, за да станеш успял човек. Сякаш за да станеш успял трябва да следваш точно определените стъпки. Те не са трудни, всички са ги чували, ако не от някой роднина, то със сигурност от родителите. Ходиш редовно на училище, изкарваш добри оценки, желателно е да взимаш стипендия, за да си казват хората колко си умен и прекрасен в училище. След училище влизаш в престижен университет, за чиято специалност си се спукал да зубриш… Ох, зубриш ли казах? Исках да кажа учиш… И накрая си намираш прекрасната работа. Всички ще се убият за теб да те вземат да работиш. Говоря „вземат да работиш“, а не да направиш нещо свое. Важно е да се отбележи. Е, това са стъпките. Сега, ако се вгледаме по-детайлно, ще видим, че в училището и за изпитите за университета е най-вече зубрачество и много малко интелект, но това е друга тема.
Много е важно определението „добър живот“. За всеки човек е различно – за повечето това са много пари, за други мечтаната работа, за трети добрият живот не се измерва с положението в обществото.
Ще ви разкажа една кратка история. Седя на масата с една приятелка и учтиво сме поканени от човек на съседната маса да се присъединим към него. Оказва се, че двамата с моята приятелка се познават. На пръв поглед ще го погледнеш и ще си кажеш: „Къв е този?“. Мъж над средната възраст. Стои по анцунг на футболен клуб, хапва сандвичи и липсват маниерите от бизнес средите. Оказва се собственик на заведението. А то какво заведение – скъпо, лъскаво, на два етажа, едно от вървежните в столицата.
Не мога да лъжа. Веднага ме обхванаха предразсъдъците. Само чакаха да сгреши с нещо за да атакуват мозъка ми. „Ето го и този – поредният измамник, който е дигнал заведение в София. Мутрите са завладели България. Кой знае какво е получил по време на приватизацията или пък какви измами е правил по време на прехода…“
И да е правил, не успях да разбера. Хареса ми мисълта му – бърза, точна, премерена. Няма висше. Заведението е само един от бизнесите му. Различава се от останалите с това, че при него има логика, мисъл, анализира всяка ситуация, дава правилните решения. Пример за природно интелигентен човек. Със сигурност много от качествата ги е придобил и изградил директно в процеса на работа, а не преди това. И все пак се наслаждава на живота си. Дали е измамник или не и откъде има тези пари – не мога да кажа.
Познавам и другата страна на монетата. Хора с по няколко висши не могат да си намерят работа. Те търсят работа, а не създават. Движат се в рамката – завършили са образование и чакат фирмите да се избият за тях. Да, ама не. Седят без работа. Някои продават банани, други седят вкъщи и харчат последните си спестявания. Трети цял живот живеят на ръба на мизерията, макар че са с висши и с претенции.
Отдавна мина времето, в което доброто образование ти дава добър живот. Вече бързата мисъл и гъвкавостта спрямо ситуацията те правят успял. Едни от най-успелите хора в света нямаш висше – Бил Гейтс, Стив Джобс, Ралф Лорън, Майкъл Дел.
Образованието само по себе си е прекрасно нещо. Дава ти онези неща в живота, от които се нуждаеш за насока в живота. В нормална среда на общуване лесно можеш да разбереш кой е учил в университет и кой не. Познава се по обноските, начина на изказ, дори мимиките. Университетите изграждат хора. Тези хора, обаче, не е задължително да успеят. Можеш да имаш и 3 висши и да седиш без работа дълго време. В живота успяват не тези, които са учили много, а тези, които могат да представят себе си по най-добрия начин пред когото трябва. За това се иска голям усет.
Не искам да отделям внимание и на връзкарството и „приятелите“, които те избутват пред другите. Тези хора напълно заличават образованието, идейността и труда на останалите. За съжаление, благодарение на тях и „Който учи, ще сполучи“ вече се е трансформирало в „Който учи, ще го смучи.“
