Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 24-06-2009
В Сан Салвадор, Гватемала и Хондурас растат цели балсамови гори. Техните дървета от вида Myroxylon balsamum var. pereirae (сем. Papilionaceae ) са източник на ценен балсам, наречен перувиански, който е течна маслена смола с миризма на ванилия. Смолата изтича от наранените стъбла на балсамовите дървета. За да се получи, кората на дървото се удря с тъп предмет. След две седмици кората пада, а от образувалата се рана се отделя балсам. За да се увеличи потока на изтичане, раната се изгаря до овъгляване на повърхността и, а после се увива с парчета плат. Понеже изгарянето на дървото става с главни на голяма височина, това изисква доста сръчност. Парчетата плат, напоени с балсам, се изтискват, а полученият балсам се вари във вода и се излива във варели. Тази манипулация с осакатяване и изгаряне на дървото продължава 6 седмици, при което от едно дърво се получава средно 2 кг балсам. Насмоляването може да започне при 10-годишни дървета и да продължи, докато станат на 30 години.
Перувианският балсам намира приложение в парфюмерийната промишленост и като средство, което създава трайност на ароматите в хранителната промишленост. Прилага се в лечебната практика като антисептично средство. Бил е популярен през Втората световна война като средство за по-бързо „узряване” на гнойните рани.
Начинът за получаване на перувиански балсам е описан за първи път през 1576 г., но после получаването му е било забранено. Едва през 1860 г. Англииският аптекар Дорът е описал и илюстрирал произвеждането на балсам.
По вид дървесината на балсамовото дърво напомня махагон и се цени в строителството и в мебелната промишленост.
Източник: www.zeleno.bg
Прочети
