Антична литература. Лекции.
д-р Черпокова
1
Понятието антична литература. Проблеми на периодизацията и т.н.
Античната литература действа в съвкупност с философията, политиката. Тя съществува в неразривна връзка с останалите изкуства и дори със самата жива дейност. Тази литература е нещо не само сериозно, но и общополезно, тъй като има практическа насоченост. Античната литература се преживява от колектива, слуша се в колектив. Литературата се възприема по време на някакъв празник и всички от колектива са слушали. 8 в пр.н.е. има писменост. В 5в пр.н.е е вече сравнително разпространена. Античната творба е създадена чрез нея да се общува в рамките на колектива. Античната литература е устна по форма в по-голямата част от развитието си, следователно е предназначена за слушане, а не за четене. Античната литература има състезателен характер. По време на спортни състезания се представят литературни творби. На тази литература е присъща внушителност, висока идейност. Основен източник на теми и мотиви е митологията. Основни митологични цикли са:
Цикъл за аргонавтите.
Тивански митологичен цикъл
Цикъл за атридите
Митове за живота на Херакъл, Персей, Тезей и др.
Античната литература включва два големи етапа:
1 Старогръцка литература
2 Римска литература (подражава на старогръцката литература)
Периодизация:
Етапи в разв. на старогр. култура Етапи в оформянето на ант. общество Етапи в литературата Лит. родове Лит. жанрове Автори и произведения
1 Крито-микенски16-12в пр.н.е.
Няма общество в истинския смисъл на думата – преход от родовообщинен строй (1) към племенни общности (2), накрая – микенското царство. Фолклор
– – – –
2 – 12-10в пр.н.е. Разпад на микенското царство. – – – –
3 – Геометр. епоха. Оформяне на полиси 9-6 в пр.н.е. – етап на архаика. 8в. пр.н.е. Епос. – Омир – “Илиада” 8 век пр.н.е. “Одисея”, 7 век – Хезиод – “Теогония”, “Дела и дни”
4 Архаика – 7-6 век. Полиси. Архаика – 9-6в. Епос 8в. Лирика 7в. Ямб елегия за солова лирика. Сафо, Алкей, Пиндар, Анакреон
5 Класика 5-4в. Полисите са в своя разцвет. 2 класика 5-4в. 5в – драма Трагедия Комедия Есхил, Софокъл, Еврипид (Аристофан – комедия)
6 Елинизъм 3-1век. Монархия – Започва с Александър Македонски. 3 Елинизъм 3-1 век. – Роман –
7 Гръко-римски 1-5 век Запазване на монархията 5 век гръцката литература изчезва или се претопява в нещо друго.
5 век от новата ера античността приключва. Започва средновековието (5-15век), след това идва ренесансът – 15,16 и 17 век, следва класицизъм – 17в, просвещение 18в, романтизъм – края на 18, началото на 19в.
Средновековието се отнася твърде ревниво към античните времена. Голяма част от античните произведения са запазени и се изучават. Изучават се на латински език. Интерес към Вергилий, Овидий и др. Към края на средновековието вече фигурират и старогръцките автори. През ренесанса авторите виждат като свои предшественици античните автори. Класицизмът се обръща към периода на старогръцката класика. Заявява определено отношение към поетиката. Много важна книга е поетиката на Аристотел. Просвещението не проявява особен интерес към античната литература. Винкелман “История на старогръцката култура.” Лесинг – занимава се най-вече с античната скулптура и живопис. Шилер – Има теоретични текстове върху старогръцката литература “За наивната и сантименталната поезия” – в него противопоставя античното изкуство на съвременното. Гьоте. Романтиците се насочват към старогръцката митология. Романтичната литература включва в себе си митологични образи. Втората половина на 19 век – Шлиман открива Троя. 20век подхожда доста творчески към античността. Започва една тенденция към демитовизация.
2
Гръцка митология. Етапи…
Митология – набор от разкази, образи и мотиви. Старогръцката митология е сумата от трдиционните елински сказания за богове и герои. Функцията на митологията е да подреди и обясни света. Тя обяснява създаването на света, появата на боговете. По този начин обяснява земния ландшафт и т.н. Има възпитателни функции. Да приобщи индивида към колектива.
Мит – Идва от старогр. “Митос”, което означава “слово”, но свързано слово. “Мит” означава още басня, приказка, различни повествования, разказ. Изворите за митовете – лит. извори От произведенията на античните автори.
– Античната митограма Съчинения, които разквазват митове. Такъв сборник е този на Аполодор “Митологическа библиотека”.
– “Метаморфози” – Овидий – включва над 200 мита за превращения.
– “Аргонавтика” – Аполоний Родоски.
Типове митове.
1 Първичен мит – Така, както е съществувал. До него не можем да достигнем.
2 Вторични митове – първични митове, пречупени през съответната епоха и светоглед на автора.
Митологическо мислене – първобитният човек възприема себе си като част от цялото, като равен на всички останали природни обекти. Налице е едно сливане между човек и среда. Основна задача на митологията е да обяснява света. Смисълът на дадено явление се обяснява според неговия произход. Вместо да се обясни огънят се разказва мит за него.
Основни проблеми за първобитния човек – раждане, живот, смърт.
Митологичното мислене стъпва винаги върху опозиции – това е най-елементарното мислене. Например живот-смърт, ден-нощ. Първобитните хора възприемат времето не под формата на линия, а под формата на цикъл. Основна опозиция е минало-настояще. Настоящето време е профанно (обикновено, човешко време), а миналото време е сакрално време (времето на богове и герои, времето на първопредците). Това е времето на т. нар. демиурзи (творец, герой, който създава блага за човечеството). Първобитният човек се стреми постоянно да припомня миналото. Това става посредством мита и ритуала. Митът е разказа, а ритуалът е действието. Празникът има особено място в живота им.
