ТЕМА : 2
ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИТ. ЗА ДЕЦА. ФОЛКЛОРЪТ И ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Жанрова характеристика- в най общи линии творчеството за деца се подчинява на видовете и жанровото категоризиране на худ литература. Жанровете в детската литература обаче имат своя специфика като някои са характерни само за нея.
ЖАНР (от френски – род вид ) – залагалки броилки, за основа на жанровете в детската литература е послужило народното творчество, което е извора на приказките, преданията, песните, гатанките, залагалките и тн.
2. Фолклорът и детската литература – Владимир Проп – „ фолклорът – това е лоното на литературата, тя се ражда от фолклора. Фолклорът представлява предистория на литературата“. Тази мивъл ни нарочва към историческите корени на литературата и същевременно ни показва онази неразривна връзка която съществува и до ден днешен м/у тях . Различията м/у фолклора и литературата са от типологически характер и се проявяват, като форма на съществуване на човешката дейност. Детското съзнание не е нито фолклорно нито литературно. То възприема естетеческите ценности от особен ъгъл които в съшност е естетическата основа на съществуването на детската литература. Детското естетическо съзнание обаче е по близко до фолклорното, което обеснява и предпочитанията на децата към различната литература.
ТЕМА : 3
ПРИКАЗКАТА ОСНОВНА ФОРМА В ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА. СПЕЦИФИКА И ЕВОЛЮЦИЯ ОТ ФОЛКЛОР КЪМ ЛИТЕРАТУРА. ЖАНРОВА СПЕЦИФИКА И ТИПОЛОГИЧЕСКИ РАЗНОВИДНОСТИ. ГЕНЕЗИС И ПОЕТИКА НА ПРИКАЗКАТА.
ПРИКАЗКАТА ОСНОВНА ФОРМА В ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА. СПЕЦИФИКА И ЕВОЛЮЦИЯ ОТ ФОЛКЛОР КЪМ ЛИТЕРАТУРА.
Заедно с др фолклорни жанрове приказките са част от духовната култура на народа в чийто худ образи и сюжетни комфликти са въплатени сложни житейски противоречия, често пъти усложнена фабула, разкриваща вечния сблъсък м/у доброто и злото, справедливоста-неправдата. Приказката е собствено фолклорен а не литературен жанр, но тя изиграва важна роля в развитието на литературата. Там в началото на голямата романова традиция и бележи литературното развитие в продължение на векове. Романа възниква от приказката.
ЖАНРОВА СПЕЦИФИКА И ТИПОЛОГИЧЕСКИ РАЗНОВИДНОСТИ. – Идейно тематично отношение приказката заема свое тематично поле. Това са проблемите на бита, морала, сложните човешки взаумоотношения, връзката човек-природа, моделът на света в човешкото съзнание. Те очертават съдаржателно – семантичната и съшност, но това богато съдържание се свежда до определен краг от теми и идей, образи и мотиви, своеобразно пречупени през призмата на приказната условност. В.Л.Проп прав говори за една устойчивост в структурата на приказката. Първата класификация дава възможност да се направи под видово деление на приказките в зависимост от съдържанието- тематичните и признаци. Проп разделя приказките на вълшебни, битови за животни. Най стари са приказките за животни, те имат за основа паробитни, антропологически и тотемни представи за света. Изобретението на животно е основно средство за разкриване на човешката психология. От тук и алигоричността, иносказителността на приказката (визират се хора). Човешкото присъствие се долавя зад преосмисления животиснки свят. От една страна възпроизвеждането на света на животните не е цел на приказката а от др страна липсва пряко изображение на човешкия духовен мир. Изображението на животните в тези прикази показва и наличие на фантастичен елемент, то доближава приказките за животни до вълшебните, но те се характеризират със съвършенно др структура и идеино тематична насоченост. Присъствието на фантастичен елемент е основно жанрово характерен белег за вълшебните приказки, но в битовите тои практически отсъствал. Хипорболизирани са мързел и хитрост. Има и приказки със смесен характер.
ГЕНЕЗИС И ПРОИЗХОД НА ПРИКАЗКАТА- Приказката е възникнала от необходимост да се отвърдят идивидуалните дейности във време в което се утвърждават родовите принципи. Духовното здраве на индивида и обществото, като цяло може да се утвърди само когато е на лице хармония м/у индивид и обществената ценност. Това на практика често пъти не се случва. Индивида и обшеството са в противоречия. Изискването на родовото общество да бъде съхранено родното имущество е налагало наследяването му на един от синовете. Съдбата на лишения от наследство не е от значение за обшността. За него самия обаче този факт не маловажен. От др страна всеки индивид от общността е от огромно значение за самата нея и обществения ред. Това се доказва от тъй наречения ритуал на инициацията ( посвещаване) чрез които символ се утвърждава пригодността на индивида да заеме мястото си в общността като пълноправен член. Този ритуал се извършва на прехода м/у деетството и юношеството и се осъществява чрез 2 важни момента :
а) изпитанията извършвани извън границите на културното пространство най често в гората като символ на природата и отвъдното.
б) ритуална смърт последвана от ритуално раждане в ново качество. Всеки младеж които навърши опр възраст се подлагат на ритуала на инициативата и само ако успешно го преминат могат да станат членове на обшността . Изпитанията са доста сурови и имат за цел да установят психическата и физическата устойчивост на болка и заплахи както и наличието на определение умения в лова в земеделието, домакинството и др. ритуалната смърт символизира умирането на сегашното дете с всичките му характерни белези плус половите , което личи от акта на замяната. Именно ритуал на инициацията е послужил за основа на вълшебната приказка според ВЛ. Проп, които подробно изследва генезиса на приказката в книгата „ исторически корени на вълшебната приказка“ . Той първи е приложил структорната схема в развиване на приказния сюжет. На лице е винаги един лишен от наследство герой. Той е отречен от обшността ( син , сираче,заварениче) е принуден да напусне границите на родния дом и културното пространсто. Той се озовава в др пространство където са установени различни закони и благодарение на опр свой качества отзивчивост, чесност, наодчивост, тук той намира свой верни съмишленици. Те по късно му стават вълшебни помошнити. Те му помагат в трудни ситуации за извършване на непосилни ситуации. След това идва момент когато героят трябва да получи наградата си но се появява препядствие. Наричат се фалшиви претенденти, хора най близки на героя(семейство) които искат д асе възползват от ситуацията и чрез измами да присвоят заслугите на героя. На ход са вълшебните помошници и с тяхна помощ героя успява да разобличи измамниците. Препятствията свършват и нищо не е в състояние да попречи на героя. Той стига до върха. Изследването на приказната фабула в диахронен план доказва че тя има стар митологичен произход. Мита преставлява осмисляне на света емоционално вживяване в неговите явления на които може да се предадат различни форми – песен, действие, приказка,повест. Мита е свързан с ритуала.
ПОЕТИКА НА ПРИКАЗКАТА- Сюжет тема жанрови особенности на творбата. Разликата м/у сюжет и фабула – приказката има опростен сюжет и динамична фабула. Приказката акцента пада в/у дейсвието. То интересува както разказкава така и слушателите. За приказката не е толкова важно кои и как върши дейсвието важен е крайния резултат. Поради това ВЛ. Проп установява че дори персонажите и дейсвието да си сменят функциите остават неизменни. Изследоването на приказката показва че тя е много пластово явление в съвкупност от редица по малки съответни единици които във фолклористиката се наричат мотиви. Централен мотив съдържа основния конфликт приказката и изгражда ядрото в сюжета, а останалите мотиви изясняват съдържанието на сюжетните елементи. Във връзка със сюжета използваме сюжетно композоционни рамки, характерно е постепенното развитие на сюжета в хронологичен ред и целенасоченото разгръщане на темата и идеята в хода на действието. Композицията се свързва в сюжета така че не съществува граница. При съчетание на епизодите в приказката липсва строга логичност и причинно следствена връзка. Мотивирането на героите във връзка с някакво действие не е ззадължително. Често се редуват закономерно очакване и неочакване. Не се следва винаги житейска логика но задължителната художествена логика на повествованието времето и пространството приказката не са обособени. Имаме определеност. Те са в обобщен вид. Изразни средства- тропи, хипербола, литота, сравнение.фразата е кратка стегната и изчистена.
ТЕМА : 4
КОРЕНИТЕ НА ЛДю В АНТИЧНОСТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО.НАСЛЕДСТВОТО НА РЕНЕСАНСА И ПРОСВЕТЛЕНИЕТО.
Първата печатна книга за деца се е появила през 50те години на 17 век – 1657г. И се казва „ светът в картини“ от ян амос коменски на латински език. Тя съдържа 150 картини + текст и от съвременна гледна точка можем да я наречем картинна инциклопедия и служи за събеседване и има религиозен светоглед ии не притежава истинските доистойства на художественото четиво и има религиозна насоченост.
„телемах „ от фенелон. Телемах е синът на одисеи.
Романът „ робин зон крузо“ от даниел дефо.
Романа „ пътешествията на гъливер“ от джонатан смит.
ТЕМА : 5
АВТОРИЗИРАНА И АВТОРОВА ПРИКАЗКА. ШАРЛ ПЕРО-ОСОБЕННОСТИ В ПОЕТИКАТА НА ПРИКАЗКИТЕ МУ.
Типологични разновидности на авторизираната и авторовата приказка.
Освен на анализирания тип приказки в техните подвидови разновидности ( за животни,битови) различаваме авторизирани и авторови ( лит.приказки) те представляват завършени еднократни творби, съществуващи сами за себе си. За разлика от фолклорната приказка която съществува само на принципа на повтаряемоста чрез множество варианти и е преднасначена за устно възприемане и възпроизвеждане, авторизираната и лит приказки са написани приказки. Писателят има възможнос да коригира многократно написания текст и така се превръща в с съавтор.
АВТОРИЗИРАНАТА ПРИКАЗКА ИМА много по близка връзка с фолклорния първоизточник като запазва в значителна степен неговият облик и външни формални белези. Успоредно с това се отличва и със своя специфика. Често пъти този типп прказки са наричани преразказани но това опр не е точно по отношение на такива текстове в които са направени сериозни промени в структорно отношение. Тъй като се основават на по др тип комуникация сравнения с фолклорните приказки както и на редица съществени разичия характерни за писменото творчество приемаме че автор. Приказки са по скоро литература от колкото фолклор. В същото време има основание и такова схващане което ги определя като междинна форма на фолклорната и лит приказка, но в обшите за жанра граници. Авторовата намеса може да бъде по незначителна или поо несъществена , в първия случей се има в предвид обработката на приказка от диалект на книжовен език. По съшествената намеса предполага промяна на идейно тематичната насоченост на приказката, моменти от композицията, начина на изграждане на образите, промени в стилистично отношение. И в двата случея обаче автор приказка е особен вид,защото тя не е нито фолклорна нито литературна. Ако авторизираната така или иначе се отличава и с особенности на индивидуална т.е авторовия стил спрямо лит приказка, авториз не се отличава с пълноценната авторова изява на последната. Съответно лит приказка е свеобразно проявление на лит жанр и най късното по времето на своето възниквано звено от поредицата фолклорна, авторизирана, авторова приказка в исторически план.така тя се отдалечава в най голяма степен от изходната жанрова форма фоллклорната приказка и се доближава до сходните и лит жанрове разказа и новелата.
ЛИТЕРАТУРНАТА ПРИКАЗКА Безпорно принадлежи към приказния жанр, но тя е плод на лично авторско творчество, това не изключва факта че тя е повлияна силно от фолклора. Лит приказка възниква значително по късно, а това обуслява и инейната по голяма близост със лит жанрови форми и тип повествования. В някои случей тя стои толква близо до разкара че най добре в подобни случеи да говорим за синтзирани жанрови форми вместо да се опитваме да определим каква е жанровата форма.
особенности в поетиката на ШАРЛ ПЕРО. Живее от 1628-1703год.основоположник на авторизираната приказка има два братя пиер и клот и всички те имат важни заслуги за развитието на френската литература. Шарл перо е учен член на френската академия на науките по образование е юрист. Той ранно разбира какво е признанието му независимо че той пише лит творби той води и лит критика. Прозитича от чиновническо семейство и се бори с/у привилегиит на аристокрацията. Живее по времето класицизма на франция. При класицизма има опр изисквания към това как да се пише. Времето по което живее е времето на краля слънце людовик. Шарл перо смята че не трябва да се гледа само назад във времето а и към бъдещето.взаимства много моменти от съвременната действителност.
Той събира и обработва голям брой френски народни приказки като издава през 1697г в сборник – „ приказки за феи“ или „ приказки за стари времена“. Това е първия сборник с народни приказки във френската литетатура. Приказките на шарл перо са на доспът до детската аудитория, език с подходяща изразност за детската възраст. Фабулата в тях интригува със своята динамика с образно прерсонажната ис система която се отличава с пълнокръвие и обедителност. Въведени са елементи описващи тогавашния бит на хората което прави приказките привлекателни.
В приказките на шарл перо присъства фантастичното но в такава мярка че да действа на детското въображение без да противопоставим ряско на действието. Перо има положително отношение към героите от народните низини. Сред най популярните приказки на перо са „ червената шапчица, котаракът в чизми, пепеляшка, малечко палечко“.
ТЕМА 6; 1 Лит за деца в епохата на РОМАНТИЗМА. Приказките на Братя Грим и фолклорната традиция.
Братя грим са немски учени. Отначало са професори в гьотенген по късно в берлин. Членове на пруската академия на науките. Вдъхновени са от немските идеи с родолюбива цел. Започват да събират фолклорни творби чрез които искат да докажат съшността на народа, чрз обшноста на фолклора. Дейноста им не се харесва на владетеля. Той е против обединението и ги прогонва от града, но те не се отказват и се съединяват в берлин. Събират над 200 приказки и ги издават в 2 тома, подзаглавие „ детски и семейни приказки“, по късно в 2 тома издават немски предания 1816-1818 г. Същевременно издават история на немски език също така немска митология, приказките им се отличават с ярка образност, занимателна пабула поетичен език. Те запазват в голяма степен оригиналното им звучене, защото споделят идеята че приказките трябва да се възприемат като паметници на народния дух, гении и памет. 200 приказки направления за животни вълшебни и битови. Вълшебни- „ братче и сестриче“,“ златната ябълка“, „ скъсаните обувки“, водеща е идеята че човека от народа, които с народен ум и сила съперничи на външните сили и ги побеждава. Разкрити са нравствените качества на героите и възнаградени от вълшебната сила и са победители в определената ситуация.
Приказки за животни – алигоричен характер „ вълкът и седемте козлета“, „ заек и таралеж“, „ вълк и лисица“,“ котка и мишка“.
Битови приказки – занимателни моменти на взаимоотношенията м/у хората. Осмиват различни пороци м/у хората като напр. Мързел , алчност, съответно противоположните качества трудолюбие-гърне за каша.
ТЕМА 6; 2 Романтико фантастичното и романтико – реалистичното в началото в приказките Х.КР. АНДЕРСЕН. АНДЕРСЕН И ЛИТ ПРИКАЗКА
Роден в дания 1805г-1885. Има особенна съдба произхожда от бедно семейство-майката перачка а бъщата обушар. Детството му е белязано от липса на пари. Учи в училище за бедни най основните неща. Той е природно интелигентен, като бъща си. Бъщаму внушава на андерсен отношение към науката възбужда интереса му. Андерсен живее като че ли сам за себе си. Всички го мислят за странен. От малък живее с ясното съзнание какъв ще стане някои ден. Андерсен не е просто разказвач, а е артист. Първата му творба е пътепис но остава най вече известен с приказките си. Някои от тях са емблематични. Баща му умира рано след което андерсен отива в копенхаген и завършва гимназия. Намира хора с добро състояние които го подпомгат, мн пътува стига до гърция и турция. През 1835 г излиза първи том с приказки които му носят световна слава. Неговите прпиказки могат да бъдат условно класифицирани като приказки за животни, птици и растения, вълшебни, приказк и за взаимоотношения м/у хората, битови. Андерсен харесва благородните животни-елена,коня,заека,лебедите. Такива приказки са дивите лебеди; грозното патенце; славеят и китаиския император; двата петела; торния бръмбър; сколкювци; мънички зелени. Значителен е броя на приказки посветени на различни растения. Елфът и розовия храст; пет в една шушулка; ленът; елха; последния сън на стария дъб; лайкучка; приказката ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ заслужава спец.внимание тя е написана брилянтно, написана с познаване на света. В приказката се съдържа дълбок философски смисъл. Той се състои в тъжеството на доброто на красотата на благородството. Откриваме алюзия за съдбата на самия андерсен, приказката има подчетано хуманистично звучене, защото в зблъсака м/у низоста несправедливото отношение и добротата триумфира щастието красотата, обаче освободени от дребнава суета. Андерсен в личен план е бил неусъществен. Имал е две несподелени любови. Нямал е собствени деца но много обича децата и има чудесен контакт с тях. Не страда от това че няма деца. Андересен пресъсдава идей,символи които и до днес остават ненадминати в световната лит за деца и юноши. По такъв начин са изградени най хубавите и запомнящи негови приказки. Малката кибрито продавачки; новите дрехи на царя; храбрият ловек войник; снежната царкиня. Сред фантастичните приказки са дивите лебеди; огнивото; цветята на малката ида. Фантастичното в тях вещици, вълшебници, свръх естествени сили, по някъкав начин съответства на детските представи за света на вълшебството. В приказките на андерсен фънтатичното придобива орел. Винаги побеждава доброто, а красотата се извисява над грозотата и умът се извисява над глупоста. По особенни приказки приказки на андерсен със соц значение които дават представа за тогавашния живот в датското буржоазно общество. Пример старият уличен фенер. Съдържат мотиви с непреходно човешко значение, но е валидно и за др общества. Със соц звучение и е малката кибрито придавачка; сатира е лошият цар- в нея андерсен усмива алчните владетели. Соц и политическа заостреност откриваме и в новите дрехи на царя.
