Югозападен университет
„Неофит Рилски”
гр.Благоевград
РЕФЕРАТ
НА ТЕМА
Религиозни движения и ереси в
Средновековна България-Богомилство
Съдържание
1.Увод
2.Причини и условия за възникване
3.Основни възгледи
4.Влияние и разпространение
5. Дуалистично гностическият светоглед на богомилите
6.Извори за богомилството
-С против богомилско съдържание
-Извори с богомилски произход и характер
7.ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ
8.Центрове на богомилското учение
9. Заключение
10.Учителят Петър Дънов
УВОД
Още в пъвите векове на своето съществуване християнството се сблъсква с ересите.Ерес се нарича всяко отлонение от официалната църковна догма,записана в т.нар. „Символ на вярата“,приет на Никейския вселенски събор от 325 г. Арианство,несторианство,монофизитство и дуги ереси спечелват значителен брой привърженици.Причините за това са скрити най-напед във вътрешната противоечивост на самото християнско учение.Някои свещеници не се задоволяват с библейските постановки и тълкуванията им от църковните отци, а търсят нови възгледи по основни духовни въпроси, често пъти влизащи в противоречие със „Символа на вярата“.Така възникват ересите.Някои от тях обаче се превръщат в истински социални движения,далеч надхвърлящи догматичните религиозни спорове.Едно такова голямо еретично движение първоначално се заражда и развива в нашите земи, за да се разпострани след това в много европейски държави и да просъществува няколко столетия.Това е богомилството.
Причини и условия за възникване
Конкретните причини за появата на този ерес са няколко:противоречивото християнизиране на България(разпостраняване на християнството на непонятни за мнозинството от населението езици);наличието на еретични традиции в българските земи (павликяни);влошаването на обществено-икономическите условия в страната през Х в.;негативната промяна на Българската църква след превръщането й в богата институция.При такива благоприятни условия възниква и се разпостранява в страната богомилството.То се появява по времето на цар Петър I редом с отшелничеството.
Отшелничеството е своеобразна форма на протест срещу суровата действителност в търсене на път към лично спасение.Това соcиално-религиозно движение има за основоположник св. Иван Рилски.Отшелничеството е стремеж към постигане на духовно съвършенство и приближаване до Бога, но не в света на всекидневната реалност, а в далечни и пусти местности,извън обществото.Иван Рилски се усамотява най-напред в Осоговската планина,а след това се оттегля в Рила,където остава до края на живота си.Твърдата му вяра и чудесата, които извършва , събират около него голям брой ученици и сподвижници, с чиято помощ е основано монашеското общежитие.По-късно там възниква известния Рилски манастир.Няколко години преди смъртта си Иван Рилски оставя на последователите си своя Завет:да се презират земните блага, защото сребролюбието е корен на много злини;да не се уповава човек на благоразположението на царе и боляри;да се спазват правилата на християнската вяра и се поучават хората в истинското християнство и т.н. Църквата не само ,че не преследва отшелниците , но дори след смъртта му (18 август 946 г. )провъзгласява Иван Рилски за светец.
Старото библейско схващане,че стремежът към трупане на материални блага не бива да се поощрява,защото „всеки имот е скоропреходен”’бързо отстъпва място на друго гледище:”Не е нещо лошо богатството за ония,които умеят добре да си служат с него”(Черноризец Петър).Но големите различия между имащите и нямащите,между охолния и бедния живот,между думите и делата на църковните служители почват да правят лошо впечатление на обикновените християни.Появяват се съмнения,възникват настроения да се пренебрегват доводите на свещениците.Една твърде нерадостна картина относно духовенството по онова време рисува Презвитер Козма в „Беседа против богомилите”:”Защото всички се отклониха от тебе (Бога):едни в еретичество,други в грабеж,други във вражда,други в блудство,други в клевети и братска ненавист,други в гордост и ленивост,други в пиянство,в безаконни игри и в други грехове,от които се отрекохме при светото кръщение.А тебе,който виждаш и знаеш всичко,смятаме за невежа:съчиняваме лъжи и тънем в неправди;работиме повече за корема,отколкото за тебе(Бога);оставяме небесното и клоним към земното;обичаме повече домовете на богатите отколкото черквите…”
Именнно при тези условия възниква ереста на богомилите.Тя носи името на своя създател –поп Богомил,сведенията за когото са изключително оскъдни.Вероятно произлиза из средите на низшето духовенство.Възможни центрове на еретическото учение са Тракия,Македония или околностите на Велики преслав.
Изворите за богомилството могат да се разделят на две групи:противобогомилски и богомилски,които ние ще разгледаме подробно.Най-пространно богомилството е проучено от акад.Д.Ангелов(„Богомилството в България”),проф.Б.Примов(„Бугрите”),акад.Вл.Топенчаров(„Две жарави-един пламък”) и др.
Като учение богомилството се опира на някои предхождащи го ереси-манихейство,павликянство и масалианство.От първите две то взаимства идеята за двете начала в света (дуализма), а от третото-усъвършенстването чрез непрекъснати молитви(„масалиани“означава „молещи се“).
Основни възгледи
Според богомилството отначало съществува само Бог,който почва да твори огромната вселена.Той има двама сина: по-големият е пръв негов помощник – Сатанаил („строител на всички неща и подражател на Отца“), а по-малкият – Исус Христос. Около Бога се намират хиляди ангели – небесното войнство.Сатанаил се възгордява от голямата власт и сила,които притежава, завижда на Божията слава и решава да си построи свое царство.За целта той привлича част от ангелите , като обещава да им намали данъците.Но Бог го изхвърля в бездната, заедно с последвалите го в бунта ангели.Понеже не загува творческата си сила, Сатанаил се захваща за работа и създава Земята,Слънцето,Луната,звездите,растенията и животните и на края – пъвите хора Адам и Ева от пръст.Но той не успява да им вдъхне живот и се обръща за помощ към своя Отец.Бог дава душа на Адам и Ева и те оживяват.Чрез змията обаче Сатанаил съблазнява пъвите хора и поставя началото на смъртните грехове , заради което Бог го лишава от творческата му сила.Грехът придобива здрави устои в света.Налага се Небесния Отец да изпрати своя втори син Исус Христос на земята, за да покаже на хората пътя към доброто и спасението от погибелта.След кръстната смърт и възкресението на Исус Хистос , Сатанаил е заловен и захвърлен в преизподнята(ада),като му е отнета божествената частичка „ил“ от името и той става просто Сатана(дявол).Сатаната успява да се измъкне от ада и подължава да мами хората ,отдалечавайки ги от Бога и небесата.
„Умереният дуализъм“ на еретиците , предвиждащ крайна победа над Сатаната и възтържествуване на Божията правда чрез Исус Христос , прави тяхното учение по-привлекателно,отколкото мрачният и безнадежден дуализъм на другите ереси.Отчасти с това може да се обясни големият брой богомилски привърженици и широкото разпостранение на учението в Европа.
