Днес е денят на тоалетната. Замислих се как всяка култура си има различни табута. Нашата е презряла мястото, в което дори и царят сваля гащи. По това колко и какви думи имаш за един обект в езика си, можеш да разбереш каква роля заема той в живота ти. И къде е тази роля. Българските тоалетни са кенеф. Даже и у дома. А навън са „двете нули”. Всъщност защо две нули?
00 какво означава? Сигурно част от 007, тоест ходенето до тоалетна си е част от таен заговор. Прилича ми на две дупки в пода. Или пък не са нули, а буквата о? О-ооо! Или пък пълна нула, ама на квадрат! Българската тоалетна си е пълна нула често. Тя също така е и „онова място”. Отивам до онова място. Табу. Ако произнесеш думата, ще се развали магията. Няма дума, няма тоалетна.
Българите по принцип не ходят до тоалетна. Те са свръхбългари. Поне ако се вярва на градоустройствените планове. В населените места рядко има или въобще няма обществени тоалетни. То и затова цяла магистрала построиха, пък не се сетиха, че са нужни тоалетни по нея. За 40 години строеж, на никого не му хрумна. Сигурно е непрестижно да се занимаваш с „онова, чието име не бива да бъде изричано”.
Дори и да има тук-там обществени тоалетни в градовете, те не стават за ползване. Има една обществена тоалетна на „Орлов мост”, точно по средата на кръстовището, на самия мост. Безумно. Средновековно някак – все едно да седнеш на парапета над реката и да си свършиш работата. А, да – освен „отивам до онова място”, казваме и „свърших си работата”. Мъжете казват също така и „да пусна една вода”. Интересно. В другите култури да пуснеш водата означава да натиснеш копчето ,за да почистиш след себе си. На български тоалетната рядко се чисти след ползване. Уринирането и пускането на водата са си синоними…
Та онзи „кенеф”, на самия пъп на София, който никога в моя съзнателен живот не е работил, още смърди. Значи от близо 30 години е затворен, а вонята си е там. Някои български черти са неизтребими. Не мога да преценя ние като народ/нация повече срамуваме ли се от тоалетната или повече я мразим? Отношението ни към нея е като към враг. Българските „кенефи” по правило са като след тежка бомбардировка. Изпочупени, мокри, смърдливи и мръсни. Много мразя мокри тоалетни, брррр.
Чувала съм, че преди 1989 г. в Австрия имало крайпътни тоалетни с отделни кабинки за българите. Има и един лаф: „Балканите започват там, където тоалетните замирисват”. С падането на стената тоалетните на Запад също позамирисаха. Но пък у нас се пооправиха. Поне в заведенията са прилични. Обмяна на традиции. А Давид Черни забеляза точно пък тази традиция в онази си скандална творба, в която изобрази България като селска тоалетна – клекало. Притиснат в ъгъла от гнева, срама и възмущението на българите (българите за нищо друго не могат да бъдат така единни, както в гнева си от чуждестранната слепота за нашата значимост), Черни си призна. Не е имал нищо предвид. Никакви неприлични асоциации при думата България, никакво по-особено мнение. Само спомена от едно детско лято на Черно море. Където за първи път видял такава тоалетна и тя го потресла за цял живот. И според мен, когато си потресен от тоалетната, няма нужда да се мориш да си съставяш мнение. То е ясно.
Онзи ден пък едни женици от Телиш казаха, че не можело сирийските бежанци да имат топла вода в лагера си, след като те – изконните българки – ходели до тоалетна навън. Почти 100% от тоалетните на село са на двора. Гледаш едни къщи на по два-три етажа, пък те неизмазани, а тоалетната навън. Чудя се, като нямаш пари за мазилка, защо правиш прогимназия. Съкрати с един етаж и си боядисай къщичката. Току-виж ти остане някой лев и за прилична тоалетна вътре. Макар че меракът да сваляш гащи навън и в пек и в студ, според мен няма нищо общо със стандарта. Тъй де. При бай Тошо нали уж живеели много добре и затова все си избират наследниците му? По негово време работниците и селяните бяха на почит и имаха пари. Затова и наиздигаха тези къщи. Което е хубаво.Не е хубаво само, че дори и да изкараш пари за триетажна къща, пак си живееш като в гетото. Лесно е да излезеш от него, трудно е то да излезе от теб.
