Поредицата „интервюта с потребители“ има за цел да хвърли повече светлина върху начина на живот на познати потребители на BB-Team – с какво се занимават, как спортуват и се хранят, защо са започнали, какво ги мотивира и каква е оценката им за родното фитнес общество.
Благовеста Иванова е сред членовете на нашия форум, които често предизвикват противоречиви реакции с изказванията си, но никого не оставят безразличен. Вижте какви са нейните възгледи за спорта, здравето и пътя към житейските цели.
Представи се на читателите?
Казвам се Благовеста Иванова, на 25 години. От Казанлък съм, но живея в София.
Кога влезе в зала за първи път и какво те накара да започнеш да тренираш?
Да кажем, че през детството и пубертета спортувах на пресекулки и имах големи периоди на бездействие, без кой знае какви спортни амбиции, като изключим бокса, но получих сериозна травма и лекарите ми забраниха всякаква физическа активност.
Вследствие на това, че ги слушах, 5 години минаха ей така, качих килограми, започнах да не се харесвам, и през август 2011 реших да видя какво е това „фитнес“ и има ли шанс да ми помогне да вляза в час. Междувременно бях станала 80 кг лоена топка.
Започнала си сравнително късно с вдигането на тежести. Само негативи ли ти носи това или има и нещо положително?
Да, така е, по всички общоприети правила и спортни схващания е късно. Но аз смятам, че зависи как ще се развива човек, колко воля и желание за успех има.
Засега негативи не съм видяла, само позитиви, дори позитивизъм намирам в това, че хората не ми вярват, това ме мотивира още повече.
Най-положителното в цялата ситуация е незнанието и неведението, в което лично избирам да стоя, не искам да знам за нищо, което се случва извън залата за вдигане на тежести, искам да вдигам щанги и да имам високи постижения.
С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?
С финанси се занимавам при пълен работен ден. Радвам се на разбиране от страна на шефовете и колегите си, за което им благодаря. Спортът за мен е по-важната част от ежедневието и винаги стои на първо място.
Какви са ти целите и какво си постигнала досега?
Целта ми е да се докажа като спортист и един ден да бъда добра майка. Не мога да се похваля с постиженията си, защото ги смятам за недостатъчни. Тази година станах републикански шампион по силов трибой – спортът, с който се занимавах преди, станах и втора на състезанието по СтронгФит, организирано от Димитър Димитров – Be Strong, което за мен си беше предизвикателство, тъй като не тренирам кондиционно.
Докъде смяташ да продължиш и целта оправдава ли средствата?
Ще стигна докъдето тялото и нервите ми издържат. Ще падна, но ще е след финалната линия… Без целите си ние сме просто плът, бродеща по земята, именно целите вдъхват живот в телата ни, това оправдава средствата.
Пътят ли е по-важен или целта? Колко пътя има към една и съща цел? Каква цена си готова да платиш?
Целта. Пътят е един, въпросът е дали си готов да тръгнеш по него и дали си готов да се сблъскаш с това, което те очаква. Доста висока е цената, която съм готова да платя, защото съм сигурна в себе си, никога през живота си не съм чувствала такава стабилност.
Не ти липсват амбиция и спортна злоба, без които няма как бъдеш победител в спорта. Докъде си готова да стигнеш, за да постигнеш целите си? Би ли рискувала бъдещето и здравето си, ако си сигурна, че това ще ти донесе резултати сега?
Спортната си злоба не я градя върху конкуренцията си, други неща ме мотивират да ставам по-добра, но те са дълбоко в мен, неща, които няма да кажа на никого. Какво означава да рискуваш бъдещето си? Бъдещето ти сам си го избираш, в избора се крие известна доза риск, но ако не рискуваш, винаги ще се чудиш какво е щяло да бъде, ако беше опитал. Относно здравето – вярвам на треньорите си, те не биха ме подвели.
Правиш ли жертви в името на тренировката?
Не или поне за мен това не е жертва, ако не ми беше приятно, нямаше да го правя.
Тренировките промениха ли живота ти, в това число и хората, с които общуваш?
Тренировките ме промениха изцяло, физически, психически, но най-много се радвам, че здравословното ми състояние се подобри значително. Положението беше страшно, мислех си, че няма да мога да доживея 25, но да чукна на дърво, вече 3 години съм по-здрава от бик. Промяната ми смени и обкръжението – силните заместиха слабите. Говоря метафорично.
Какво мислиш за анаболните стероиди?
Не е тайна за никого, че в професионалния спорт за постигане на високи спортни резултати се използват препарати, които са в листата със забранените медикаменти на WADA.
На война, като на война, са казали хората. Смятам, че използването на химия от непрофесионални спортисти и хора без ясна идея за вредите от препаратите е голяма глупост.
Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи? Как ти се отразява храната?
Слушам тялото си и за двете неща, но повече за тренировки. При храненето си налагам строги режими с мръсни и зареждащи дни. Ям основно телешко (понякога свинско), пъстърва, зелени зеленчуци, овес, яйца, сурови семена и ядки, тахан, фъстъчено масло, но най-важното и основното е, че си приготвям храната сама, от магазин купувам само суровия продукт. Избягвам млечните изделия.
Тренирам разнообразно. Според физическото ми състояние треньорката ми преценява вида на тренировката, разнообразявам с кардио, кондиции, стабилизации, но в основата са щангите и тренировките с по 1-2 повторения.
Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?
За хранителните добавки слушам основно Александър Захариев. Използвам това, което той ми препоръчва, и съм доволна. Добавките са неизменна част от бюджета на всеки един човек, който тренира сериозно, но разбира се, не трябва да се прекалява – витамини, минерали, тук-там някой протеин, разклонена верига аминокиселини.
Опиши накратко един свой ден?
Ставам в 7, пия кафе, пускам си радио, правя си закуска, отивам на работа, вечерта в залата на тренировка, прибирам се, готвя си, домакинствам, цъкам из Фейсбук или пия вино с треньорката ми. Има периоди, в които тренирам двуразово, тогава ставам в 6.
Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?
Не знам, не тренирам по мускулни групи.
Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?
Несериозно с бокс. Да, искам сериозно да се занимавам с кросфит, но с цел да се състезавам, не да тренирам за забавление. Но има време, кросфитът е доста тежък спорт, ако гледаме професионално.
Блага, кое е приоритет за теб? Кросфит, трибой или щангите? Защо не съсредоточиш сили в едно и да дадеш всичко от себе си, а се хвърляш във всяко предстоящо състезание?
Много хубав и интересен въпрос, благодаря за него. Харесвам кросфит спорта, изключително много адреналин има там, което ме привлича, но виждам, че за да бъда функционална в тази дисциплина и, дал Бог здраве и добри треньори, да мога да стигна до някакви квалификации, трябва на първо време да изградя изключителна силова издръжливост.
Моят личен треньор Тодорка Иванова е на мнение, че именно тренирането на спорт като вдигане на тежести може да ми помогне в осъществяването на тази ми мечта – да изляза на квалификации по кросфит един ден, в доста по-далечно бъдеще. Дотогава ми е приоритет да вдигам повече и да отида на международно състезание по вдигане на тежести. Но и за тази си цел има още доста хляб да ям.
Както се видя преди месец, изобщо не се бях готвила за стронгфит надпреварата на Be Strong и пак бях в челната 3-ка, на 2-о място, което за мен означава, че сме на прав път. Хората трябва да спрат да си мислят, че кросфит може да бъде спорт, в който се състезават любители, освен ако състезанието наистина не е на любителска основа, комплекси с лост, 30 кг и собствено тегло.
Ако искаш да се развиваш в този спорт, трябва да имаш доста солидно минало в спорта като цяло, иначе ще си обръщаш 50-60 кила до края на живота си. Но както всички виждаме, на кросфит игрите тези тежести за жените се изразяват в 10-ки, а не в 3-ки.
Друг е въпросът, че вдигането на тежести ми изгражда характера и психиката. На треньорката ми ще й побелеят косите с мен, докато стигна там, накъдето сме тръгнали, но накрая двете заедно ще берем плодовете на нашия труд.
Важното е, че аз съм спокойна, допреди година мислех, че е невъзможно, после един олимпийски шампион ми каза: „Щом аз мога, и ти можеш. Аз съм същият човек като теб.“ И се успокоих, а когато се успокоих, всичко тръгна нагоре за мен и състезанията са само трупане на опит, психически опит и свикване с конкуренцията, дано да има повече конкуренция, за да ставаме все по-добри в това, което правим.
Най-важното е, че до себе си имам екип от изключително ценни хора – Тодорка Иванова, Стоян Стаматов, Александър Захариев. Да ги бях търсила, нямаше да ги намеря в този състав, те просто се появиха на точното място в точното време. Няма случайни срещи.
Ти си от хората, които изпитват сериозни затруднения да сдържат и контролират емоциите си – как се отразява това на тренировките/състезанията? А на отношенията ти с околните?
Много емоционален човек съм – силно обичам, силно мразя и силно удрям, но затруднения с комуникацията нямам. До себе си държа само тези, които вярват и държат на мен, най-вече имат ясна представа за нещата. Критиката в тяхно лице приемам с наведена глава и си взимам поуки. Когато започнеш да вървиш по своя път, трябва първо да отстраниш препъни-камъчетата, за да можеш да го следваш, без да си навяхваш глезена на всяка крачка.
Всичко на земята е енергия, комуникираме с околните и външния свят на енергийно ниво. Когато усетя „лоша“ енергия, аз просто се отстранявам.
Какво е за теб успехът на другите?
Успехът на другите е мотивация, но успех в смисъл на официално признат и значим такъв успех. Колкото по-високи са ти идолите, толкова по-високи са ти и целите. Ако приемем, че в момента вдигам 75-95, за мен това е смешно, дори трагично, защото виждам, че за моята цел ми трябват минимум 115-135…
Тъй като знам какво ми коства като емоционално изживяване тренирането на този спорт, се възхищавам преди всичко на треньорката си Тодорка Иванова, най-вече за търпението, възхищавам се на Милка Манева, имала съм възможността да я гледам как тренира, това е един много силен пример за спортист, съчетаващ дух, борбеност, целеустременост и дисциплина. Тази година тя стана европейски шампион в категория до 63 кг.
След дамите искам непременно да спомена Алан Цагаев, също голям спортист, с много опит, знания и поглед върху нещата, изключителен човек, с който се надявам да се срещам по-често в бъдеще. В моите очи това са успели хора.
Виж себе си след 10 години – къде си, с какво се занимаваш, какво си постигнала? А след 20 години?
След 10 години ще съм неколкократен шампион, ще имам къща на село, ще гледам животни. След 20 години ще празнувам рождените дни на децата си с оркестър на тежка маса.
Импулсивните решения често се оказват погрешни и прибързани. Смяташ ли, че освен владеенето на тялото е нужно човек да се научи да владее по-добре и емоциите си?
И да, и не. Има един момент, в който чашата прелива, а прелива, защото дълго време си мълчал. Тогава решението ти няма как да е прибързано, решението в случая е нужно. Аз никога не се връщам назад, ако смятам, че всичко там е приключило и нямам какво да кажа.
Вярваш ли, че ако не можеш да допринесеш за една дискусия, то е по-добре да не участваш в нея активно? Смяташ ли, че ти се получава? Визирам случаите, в които се изказваш като опитен спортист и полу-треньор.
Ако говорим за дискусиите във форума, вече се включвам само заради мохабета и скуката. Позволявала съм си да дам съвет и да споря за неща, които съм изпитала върху себе си, което смятам и че е нормално за форум, в този смисъл на думата – „място, където хората дискутират“. Аз съм в реалния живот, и на думи, и на действия. Който не вярва – да заповяда, сварихме ракията, ще почерпя.
Неведнъж си споменавала участието на Олимпиадата през 2016 г. като твоя заветна цел. С приближаването й по-реалистична ли ти се струва тя? Още ли я преследваш?
Да, споменавала съм я, разбира се, но метафорично. Хората цял живот тренират, за да отидат на Олимпиада, всички знаят за какво състезание става въпрос.
Както казах и по-горе, колкото по-висока цел си поставяме в живота, толкова по-възможно е да стигнем до нещо задоволително по пътя си. В крайна сметка мечтите никой не може да ни ги открадне.
Постоянство в непостоянството или непостоянство в постоянството?
Непостоянство в постоянството. Не е добре да циклиш на едно място, човек трябва да се развива, еднообразието ни реже крилете.
Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?
Това е изключително трудно, не можеш да накараш някого да направи нещо, ако той не чувства вътрешната необходимост да го направи. Но никога не лъжа, когато ми зададат въпроса: „За колко време и как си постигнала тези резултати?“ Отговорът е прост: две години, през които най-дългата ми почивка е била 2 дни, и много лишения откъм храна и социален живот.
Самодисциплината е от съществено значение, иначе нищо не се получава. И да си малко луд също помага.
Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?
Последните години като че ли тръгна нагоре фитнес индустрията, хората започнаха да обръщат повече внимание на външния си вид. Хубаво е да има компетентни треньори, които да помагат на трениращите да постигат резултати, а не такива със сертификат за изкаран едномесечен курс. Материята е толкова обширна, хората толкова различни, че няма как за един месец да станеш гуру и да започнеш да тренираш хора. Това е голяма отговорност.
А здравословният начин на живот е едно истинско предизвикателство, особено за живущите в София, затова и искам да отида да живея на село, искам спокойствие и добра храна, което в големите градове е немислимо.
По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?
Направих си дневник, в който да записвам тренировките си и да споделям желанието си за промяна, тъй като имах нужда да започна да общувам с хора, които обичат спорта също като мен.
BB-team е издание с много полезна и пълна информация за тренировки, хранене, упражнения, процеси в организма и т.н. Нямам никакви забележки към създателите и екипа.
Единственото нещо, което не ме привлича вече, е форумната среда, изключително много злоба, лични нападки и хора, неуважаващи мнението на другия. Свободата на словото и дискусията ги няма.
Пожелай нещо на читателите на BB-Team?
Пожелавам на читателите на BB-Теам да бъдат винаги положително настроени, да виждат чашата наполовина пълна, да се усмихват, да обичат, да се борят, да не крият емоциите си и най-вече да вярват в себе си, защото Вселената подкрепя силните хора, които знаят как да си поискат и да систематизират желанията си.
Успех в поставените цели и не се отказвайте!
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ани е редактор на статиите в BB-Team. Работила е на различни места, сред които Съюза на преводачите в България, Нетинфо и списание .net България. Основните й интереси са насочени към литература, графичен дизайн, музика, фотография, приложни изкуства, плуване и колоездене.
