Д-р Михаил Абаджиев е началник на Клиниката по урология в болница “Св. Анна” в София. Потърсихме го да коментира това, че все повече стават случаите на пациенти с тумор в бъбрека.
– Д-р Абаджиев, отчитате увеличаване на онкологичните заболявания на всички органи в отделителната система. Какви са причините за този ръст?
– Подобрената диагностика е основната причина да се отчита такъв скок, особено при карцинома на простатата. С абсолютно изчистената и подобрена вече диагностика успяваме да откриваме навреме заболяването, което статистиката отчита като зачестяване на случаите с карцином на простатата през последните години.
– Профилактичните прегледи помагат ли за ранното му откриване?
– Разбира се! Личната отговорност към здравето е водещото в случая. Няма кой да го хване човека за ръка и да го заведе на профилактичен преглед. Но въпросът не е само в това да отчетеш, че едно изследване вече е направено. Важното е пациентът след това да се насочи към специалист и да се проведе съответната диагностика. И тук някъде нещо се къса в самата система на организиране. Проблемът при нас, особено в България, е в това, че обикновено тези болни идват в по-напреднал стадий и лечението им става малко по-комплексно – възникват проблеми. Ако, да кажем, заболяването се открие навреме, с една операция нещата приключват. Поне при нас в урологията е така за определени злокачествени заболявания. Но когато пациентите дойдат малко по-късничко, в напреднал стадий, освен операцията има и допълнително лечение – дали ще е химиотерапия, дали ще е лъчелечение, това вече се решава и се преценява от съответните онкологични кабинети по болниците. Ако един човек е малко по-съвестен, малко по-отговорен към собственото си здраве, би могъл да си спести много, много неща по-нататък. Но обикновено българинът така е настроен, че
когато ножът опре до кокала,
тогава се тръгва по лекарските кабинети. И едва тогава болният се сблъсква наистина с големите неуредици на здравната ни система.
– А случаите с тумор на бъбрека защо са се повишили толкова много? Вие споделяте, че преди сте имали по 1-2 пациенти на година, а сега – по един всяка седмица.
– Това може би е малко пресилено казано, но истината е, че преди 20-30 години, поне тогава, когато започнах да се занимавам с урология, нещата стояха другояче. Туморът на бъбрека беше доста рядко срещано заболяване. И наистина се оперираха, например, по 1-2 тумора там, където работех. И то годишно. Сега нека да не е всяка седмица да имаме тумор на бъбрека, защото и това е малко пресилено, но случаите значително се увеличиха. И пак благодарение на по-добрата диагностика. Между другото, случва се така, че много от тях са съвсем случайно открити тумори – прави се на пациента ехография по друг повод и се открива проблем с бъбреците. И с проведената след това по-екзактна диагностика се установява, че има тумор. А човекът не е имал никакви оплаквания. Така или иначе случаите с тумори на бъбрека зачестиха и това не е някаква екзотика, а факт.
– Какви са причините за това коварно заболяване?
– Това е въпрос за Нобелова награда. Особено за тумора на бъбрека причините за появата му са абсолютно неясни. Генезата му въобще не е уточнена и на този въпрос отговор нямам.
– Жените или мъжете повече боледуват от тумори на бъбреците?
– По принцип мъжете боледуват по-често, и то от бъбречно-клетъчни тумори.
– Кои са тревожните симптоми, които не трябва да се пренебрегват?
– Туморите на бъбрека имат бавно развитие, което често не дава оплаквания или
симптомите са много слаби
Най-честите от тях са: кръв в урината (хематурия), болка в лумбалната област и т.н. Но тези симптоми се изявяват и при другите заболявания на отделителната система. Например хематурията. Тя може да е белег и на куп други болести. Затова дори и безсимптомното (без оплаквания) уриниране на кръв не трябва да се пренебрегва.
– Какви изследвания трябва да се направят?
– Баналните изследвания: започва се с ехография, след това може да се направи скенер на коремните органи, на отделителната система. Първото нещо, което трябва да се направи, това е най-обикновена ехография. И тук се сблъскваме с голям проблем, тъй като всички тези неща би трябвало да бъдат уточнявани от специалистите в доболничната помощ. Но единственото нещо, което ги интересува, е да получат един талон и оттук нататък да кажат на хората да се оправят както могат. На практика се налага всичко това, което би трябвало да се прави в доболничната помощ, да го правим ние в болниците. Проблемът е системен. Организацията трябва да се промени, за да може всички тези неща да се правят в доболничната помощ и пациентите да идват при нас готови за операция, а не ние да вършим чужда работа. Но така или иначе засега няма друг начин – когато дойде такъв пациент при нас, аз и да му кажа: иди си направи тези и тези изследвания, той няма къде да ги направи.
– Какво лечение се прилага при такива проблеми?
– Само оперативно.
– Премахва ли се и бъбрекът?
– Зависи колко голям е туморът. Ако е съвсем малък, 1-2 см, може да се изреже и само туморът. Но това са изключително редки случаи. А когато става дума за по-големи размери на тумора, тогава се налага премахване на целия орган.
– Къде дава най-често разсейки туморът?
– Най-често в белите дробове. Но това са вече късните усложнения на заболяването.
– Колко операции сте направили на тумори на бъбрека през последния месец?
– През последния месец съм направил 5 операции.
– Имаше ли сред тях случай с много късен стадий?
– При един от тези пациенти, които оперирахме, се наложи да направим операцията съвместно с колегите-кардиохирурзи, защото имаше тромб във вена кава. Този тромб може да се откъсне при махането на бъбрека и да доведе до внезапна смърт. Затова заедно с колегите по кардиохирургия оперирахме този пациент и отстранихме не само тумора, но и тромба във вената. Общо взето, това беше хирургия на друго ниво.
Милена ВАСИЛЕВА
