КРАЯТ НА РИМСКАТА РЕПУБЛИКА
Историята не се повтаря само като фарс. Може и като трагедия
Михаил Константинов
26.06.2009
Тази статия е за историята на изборите. Или за края на историята, както по друг повод, но погрешно, навремето много писа американският политолог Франсиз Фукуяма. Следователно ще говорим за Древния Рим, защото именно там възниква онзи модел на демократично и правно устройство на света, който ние, често без да знаем, използваме в почти непокътната форма до днес. Мнозина са чували за края на Западната римска империя, настъпил през 476 г. под натиска на варварските племена. Това впрочем бил и краят на Древен Рим, просъществувал повече от 12 века. Много теории обясняват края на цивилизациите и в частност на империите, но именно защото теориите са много, въпросът остава открит. Открит е и въпросът защо умират републиките. Някои неща обаче са кристално ясни. И достатъчно тревожни.Древен Рим първо е бил царство, после република и накрая империя. И докато за края на империята се е писало много и много филми са направени, някак встрани остават подробностите по края на другите две фази. За края на Царство Рим е известно, че настъпва със свалянето на последния, седми римски цар Тарквиний Горди през 510 г. пр. н. е. Според тогавашния обичай свалянето завършило с изхвърляне на тялото в река Тибър. Все пак с последния римски цар се свързва и едно добро дело – построяването на римската канализация. Едно изобретение, за което Западна Европа се сетила едва през XIX век, след като милиони нейни граждани измрели от холера и дизентерия. А и днес половината български къщи не са свързани с канализация, но това е друга тема. А може би не толкова друга.За разлика от царството и от империята, Римската република (Res publica Romana) умира някак неусетно, незабелязана от никого и съответно неожалена. Дори се спори за датата на тази тиха смърт, но повечето историци приемат, че това е станало през 44 г. пр. н. е., когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор на Рим. Следователно републиката е живяла цели 466 години – една почти библейска възраст. И през тези години се е управлявала по начин, който днес виждаме във всички демократични държави. Върховната власт е била на Народното събрание, но законите се одобрявали от Сената. Този двукамарен парламент днес е нещо обичайно. А у нас, където по традиция втора камара няма, нейните функции отчасти се изпълняват от Конституционния съд.Властта в републиката се упражнявала от държавни служители, наречени магистрати, които били избирани за срок от една година. Очевидно толкова според древните римляни бил срокът, след който магистратът на власт непоправимо се корумпира и вместо за благото на народа започва да се грижи изключително и само за себе си. Законите били малко, но са се спазвали (за сравнение – у нас законите са много, но не се спазват). И наказанията били малко, но жестоки. И едно от най-тежките е било изгнанието с отнемане на гражданските права.Не е известно кога в Римската република възниква търговията с гласове. Известно е обаче, че към края на републиката тази търговия процъфтявала. Изградена била стройна система на цели шест (!) нива, така че ударът върху дадено звено да не разруши организацията и главно да не позволи да бъдат разкрити поръчителите, а именно кандидатите за магистрати (напомням, че така се наричали изобщо държавните служители, а не само ангажираните със съдебните дела). Не че хората не били наясно кой и как търгува с гласове. И тогава, както и сега поръчителите са били известни. Но едно е хората да знаят, че някой е престъпник, и съвсем друго е това да се докаже в съда. Организаторите на търговията трябвало да стигнат до изборните центурии – организирани по стотици групи избиратели от различните римски съсловия. За целта те се свързвали с т. нар. интерпрети, или по нашему – изборни посредници. Парите за вота се предоставяли на уважавани секвестори, или хранители, които гарантирали, че сумите ще бъдат изплатени, ако и когато гласовете са подадени за правилния кандидат. След като работата (гласуването) се приемела като изпълнена качествено и в срок, идвал редът на дивизорите, които разделяли парите между отделните центурии в зависимост от броя на подадените правилно гласове. Последното ниво в системата били самите избиратели, често готови да продадат майка си и баща си, а камо ли гласа си. Пред тази стройна система днешните български изборни дилъри приличат на чавдарчета.По ония времена, в края на изчерпалата се република, в Рим имало един милион избиратели. Гласуването било лично, а далеч не всички избиратели от страната можели да си позволят дългото и скъпо пътуване до столицата, за да упражнят там свещеното си (днес казваме конституционно) право на глас. Това било добре известно на купувачите, които организирали масови екскурзии до Рим с цел разглеждане на забележителностите, а и гласуване за правилния кандидат по съвместителство. Аналогиите с днешното организирано пътуване на избиратели са очевидни. То и в библията е казано, че под слънцето няма нищо ново.Цената на един глас през далечната 63 г. пр. н. е. за купувача достигала до чудовищните за ония времена (а и за сегашните също) 500 сестерции при изборите за консул. Същевременно при по-ниските и съответно по-слабо доходни магистратури цената била само 100 сестерции, като при избирателя достигала максимум една трета от тези пари. Една сестерция впрочем тогава била като едно евро днес. За щастие на купувачите, избирателната активност и тогава била ниска и гласували доста по-малко от имащите право на глас. Така на едни избори кандидатът за консул платил само 5 милиона, колкото струва една кампания и днес. Но пък консулът бил нещо средно между президент и министър-председател, така че явно цената си е струвала. Разбира се, на думи властта много се борела против изборната търговия. Така например знаменитият Цицерон предложил следната поправка в закона срещу изборната търговия: „Всеки, който насърчава, опитва се да насърчава или подтиква другите да купуват вота на гражданите, ще бъде наказван с 10 години изгнание“. Това било нещо като 10 години затвор. Че и по-лошо, защото изгнаникът не се ползвал от протекцията на римската държава и всеки е можел да го убие. Поправката впрочем била отхвърлена от същите консули, които директно попадали под ударите й. Забележителен наръчник за изборния търговец е книгата Imperium на Робърт Харис, описваща нравите в края на Римската република. Друго поучително четиво са днешните български вестници. Или вчерашните, което е същото. А иначе Imperium е „Властта, поверена ти от държавата, да разполагаш с живота и смъртта на другите“. Звучи величествено и наистина е. Дали търговията с вота на гражданите е ускорила смъртта на Римската република и така е довела на власт императорите, или просто е била едно съпътстващо тази смърт явление, вероятно не ни е дадено да научим. Но така или иначе, за съжаление или може би за щастие, републиките и империите са смъртни. И е добре това да го помним. Защото историята не се повтаря само като фарс. Може и като трагедия.
.
.
.
.
Мненията: други материали
