Венерина пантофка / Paphiopedilum

Венерините пантофки, известни още като пафиопедилум (Paphiopedilum), са род наземни и полуепифитни орхидеи, обхващащ 65 вида. Латинското им наименование Paphiopedilum идва от гръцките думи „paphia” – име, с което на остров Кипър назовават богинята Афродита, и „pedilon” , означаващо пантофка, сандал и отразяващо причудливата форма на цвета. Естествено разпространени са в природата на Далечния изток, като Индия, Китай, Индонезия, Тайланд, Нова Гвинея и остров Ява. Някои от видовете се срещат на доста големи височини в планинските области. Описани са за науката в 1737 г., а първите тропически пантофки, които попдат в Европа през XVIII век, са Необикновената пантафвка (Paphiopedilum insigne) и Жлебовидната пантофка (P. venustum). Забележителната пантофка е и една от първите орхидеи, въведена като стайна култура в края на XIX век. Днес са станали популярни много техни вариетети и хибриди.

Тези интересни растения с причудливи цветове имат най-дълъг период на цъфтеж сред останлите орхидеи, който при голяма част от видовете, отглеждани в умерените ширини на закрито, може да започне в края на есента и да продължи до февруари, март и дори май. Наричат ги още „револверните цветя”, защото още с разкриването на първата си пъпка те образуват следващата. След около 6 седмици първият цвят увяхва, а вторият се разтваря и веднага след него се повява новата пъпка. Това се повтаря около 6 пъти. Листата им са срещуположно разположени и образуват розетка. При някои видове по тях има красив мраморен рисунък. Имат скъсено коренище, от което се появяват шнуровидини корени. Стъблото също е скъсено, а цветът излиза от средата на листната розетка на немного дълга дръжка. Цветовете са едри, с интересна форма, като най-атрактивната има част е голяма, подобна на пантофка, устна и връхното чашелистче, което е едро, с яйцевидна или сърцевидна форма, красиво и ярко обагрено. В окраската на цветовете най-често се съчетават жълти, кафяви, зелени, бели и пурпурни багри. Често цветовете и дръжката им са покрити с мъхести власинки.

Популярни видове и сортове

Пантофките се делят на две групи:

Първата група включва видове, които се нуждаят от прохладни условия на отглеждане: през есенно-зимния период предпочитат дневни температури от 16-180C и 12-150C през ноща, а през лятото дневните температури за тях се поддържат не по-високи от 24-260C. При по-висока от тези температури растежът на пантофките се забавя. Видовете от тази група имат изразена периодичност в развитието си. През пролетта, когато започва растежът им, се увеличава влажността на въздуха и температурата се повишава до необхдимата. Такъв вид е Необикновената пантофка (Paphiopedilum insigne) с блестящите си зелени продълговато-ланцетни листа и кафяво-зелен цветонос с пурпурни власинки, достигащ до 30 см височина. Цветовете също са блестящи, като връхното чашелистче е обагрено в жълто-бели тонове и по цялата му дължина са разпръснати кафяви точици, а устната е в нежно жълто-зелено. Тя е и най-популярният вид, отглеждан и култивиран в тропиците за отрязан цвят. Има голям брой вариетети и любима орхидея за отглеждане в дома. Такива са и високите до 20 см индийски видове – Пантофка на Фейри (P. fairieanum), срещаща се на големи надморски височини – до 3000 м, с причудлив цвят, в който преобладават жълто-зелени и виолетови багри, Пантофка на Спитцери (P. spicerianum), с виолетово-кафява устна. Те се нуждаят през цялата година от равномерно поливане, а през лятото от добро засенчване и проветряване на помещенията, особено при пъстролистните видове.

Втората група са топлолюбиви видове и оптималната температура за тях е в интервала 22-260C, поддържана през цялата година. В нея е Мазолестният Пафиопедилум (P. callosum), срещат се в природата на тайланд и Индокитай, с неговите високи до 40 см тъмнопурпурни и гъсто овласинени цветоноси и светлозелени с мраморен рисунък листа. Цветовете са ярки, до 10 см в диаметър, а връхното чашелистче е с яйцевидна или сърцевидна форма с накъдрени краища, бяло на цвят, в основата тъмнозелено, с няколко надлъжни кафяво-пурпурни ивици. Устната му е кафяво-червена, а страничните венчелистчета са ланцетни, зеленикави с тъмнозели линии, а по краищата са пурпурни с тъмни, кръгли „брадавички” в горната им част. Интересен е и Пафиопедилум Сукхакули (P. sukhakulii) – с големи до 12 см в диаметър цветове с широкояйцевидно, издължено в горната си част бяло венчелистче с многочислени зелени жилки и устна, бледозелена в долната си част и кафява в горната. Страничните венчелистчета са жълто-зелени с многобройни кафяви петна и точки по цялата си повърхност и ресничест край. Пантофките от тази група нараства непрекъснато и цъфтят в различно време на годината.

Хибридни пантофки – днес броят на хибридните е много голям. Първите и най-стари хибриди са създадени още в началото на XIX век след пристигането в Европа на първите диви представители. Някои от тях продължават да бъдат популярни и до днес, като красивите хибриди Paphiopedilum Schillerianum, Paphiopedilum Claire de Lune, Paphiopedilum Leeanum. Особено предпочитани в наши дни са сортовете с едри и компактни цветове и здрава тъкан, притежаваща повишена устойчивост при отрязване на цвета. Натопени във вода, цветовете имат голяма издръжливост при аранжиране.

Отглеждане

Венерините пантофки са най-малко взискателните към светлината орхидеи. През лятото трябва да се засенчват в периода от 10 до 17 часа. Топлолюбивите пъстролистни видове се нуждаят от по-голямо засенчване. Те са идеални за отглеждане и при изкуствено осветление с използване на луменисцентни лампи с мощност 40 вата. Пантофките са влаголюбиви растения. В периода на растеж се поливат обилно, а в периода на покой умерено, като за предпочитане е да се използва мека вода. Пресъхване на субстрата е недопустимо, тъй като това се отразява вредно на растенията. Затова в жарките летни дни е добре растенията да се опръскват няколко пъти през деня, така че в края на деня листата да могат да изсъхнат. При отглеждане в оранжерии високата влажност на въздуха се постига и чрез опръскване на стелажите и пътеките в помещението. Затова при закупуване на Венерина пантофка за отглеждане в домашни условия е нужно да се попита какъв температурен диапазон е подходящ за закупеното от вас растение.

Размножаване

Главно вегетативно, при което се отделят част от новите розетки със собствени корени, които са се появили около майчината розетка от листа.

Засаждане и използвани субстрати

Естественият субстрат за наземните орхидеи съществено се отличава от обикновената земна смес. Той съдържа даваща добър дренаж възглавничка от мъх, която осигурява достъп на въздуха към корените. Най-често се използва епифитният субстрат (наситнени коренища от папратта осмунда, сфагнов мъх и листовка в равни части, примесени с пясък и дървени въглища) с pH на средата 6,5-7. За тази цел се добавя доломитово брашно или варовик на прах, като за някои от видовете тази добавка може да се достигне до 1/10 част от субстрата. Може да се използва като субстрат и пропарена борова кора, нарязана на дребни парчета. Тогава веднъж седмицчно се промива с вода, като саксията се оставя да престои около ½ час в съд с мека вода, потопена до нивото на ръба.

Пресаждане

Венерината пантофка се пресажда през пролетта, когато приключи периодът на цъфтеж. Много силни екземпляри могат да се пресаждат по всяко време на годината дори и при наличие на цветни пъпки. При пресаждане на стари растения със заострена дървена пръчица се отделят болните и изгнили корени и старият загниващ субстрат, като се внимава да не се наруши целостта на здравите корени. За засаждане на растенията се използват керамични или пластмасови саксии с добър дренаж, чийто слой трябва да заема 1/3 от съда. Не е нужно саксиите да се много големи, но трябва да позволяват корените да се разположат свободно. След засаждане и при пресаждае е неоходимо растенията да се полеят, за да може субстратът да се уплътни и добре да покрие корените. Ако след това корените на растението се окажат оголени, следва да се добави още субстрат.

Любопитно! Растението с най-едрите цветове, достигащи на ширина до 150 см, е Пафиопедилум или Пантофка на Сандер (Paphiopedilum sanderianum).

/материали от списание “Градината в четири сезона”/

Споделете статията и с Вашите приятели: