Поводи за геодезическо заснемане

Геодезическо заснемане се извършва по различни поводи и се дели на различни видове. Геодезическото заснемане отразява истинското положение, намалява грешките при проектиране и повишава качеството при проектантска дейност. Заснемане се прави, преди да се издаде разрешение за ползване на сграда или друго съоръжение. Прави се снимка на сградата с всичките й прилежащи връзки – водоснабдяване, електроснабдяване , топлоснабдяване, газоснабдяване, съобщителни връзки и т.н. съгласно Закона за Кадастъра и Имотния Регистър не може да се дава разрешение за ползване на някоя сграда, без тя да е регистрирана по чл. 52 от ЗКИР. Изготвянето на проект се прави, като се представя геодезическо заснемане на сградата с принадлежащата изходяща и входяща инфраструктура.
Всички архитектурни, строителни или устройствени проекти започват със необходимостта от геодезическо заснемане и изготвяне на геодезична снимка. Геодезичното заснемане на терен за целите на проектирането съдържа всяка подробност от даден имот вътре или вън от него, с всичките му връзки и комуникации, подземни или надземни. Геодезическото заснемане на терен с цел проектиране се използва за вертикално планиране, за създаване на подробен устройствен план, за нанасяне на релефа на местността. Според закона, при проектиране на сгради е нужно да има геодезическо заснемане на дървесните видове в района и оценка на ситуацията. Всички дървета в София, независимо, дали се намират в частни имоти или общински , се картотекират и премахването им става само с разрешение на общинските органи по озеленяването, разрешение за строеж се получава след представяне на документ, който разрешава премахването на определени дървета.
Преди строителството и след него общинските служби по озеленяване издават констативни актове. Кметът пък раздава разрешение за преместване , премахване и кастрене на дървесни видове. За да се следят и контролират строителните работи в процеса на строеж се прави периодично геодезическо заснемане на достигнати нива на строеж и завършени оси. Друг вид геодезическо заснемане се прави при нанасяне на допълнителни данни в кадастралните карти. А изменение на кадастралните карти се прави след образуване на имот от два или три други, подялба на имот.
Следващ вид геодезическо заснемане се прави при изкопни и насипни работи. С негова помощ се определя точно колко пръст е извозена или нанесена на даден терен. Снимка се прави преди изкопните или насипни работи, за да се установи с точност обема. При всякакъв вид геодезическо заснемане във външни условия е хубаво да няма външно влияние – сняг , дъжд, град, мъгла. При сняг и мъгла не трябва да се прави геодезическо заснемане, поради това, че не е възможно получаване не коректни данни от уредите.
източник:www.precizinjenering.com