На 9 декември православната църква чества зачатието на св. Анна,¬ майка на Богородица. Покровителка е на брака, семейството и майчинството, закрилницата е на девиците, вдовиците и бременните. Почита се от жените, които в този ден не работят, за да не се разболяват децата им, не боядисват, защото според поверието тогава започват родилните мъки.
Имен ден имат Ана, Анка, Анелия.
Анна е еврейско име и означава „грация, миловидност“. Денят се смята за преход от есен към зима, когато „слънцето се завърта към лято“ или „рипнува като пиле на праг“. Поради почитта към светицата, като майка на света Богородица, народът я смята за закрилница на брака, семейството, бременните жени и децата. Този празник е подходящ за момински любовни и брачни гадания. Момите засяват жито в гърне или потапят в съд с вода клонка от вишна или ябълка. Ако до Сурваки житото поникне или клончето се раззелени, момата може да очаква годеж и венчило през идващата година.
На много места на този ден гледат за полазник. На този ден магьосници, бродници и вражалци извършват различни магически ритуали. За да се предпазят от магии, стопаните поръсват с просо около къщите и стопанските постройки, мажат виметата на кравите с чесън, слагат при кокшките човешки екскременти. За предпазване на нивите и стоката от пакости, злини и болести, в деня на св. Анна жените не предат вълна и не тъкат черги. Тези, които са с малки деца, не похващат никаква работа, за да не се разболяват децата им. Докато Господ е творец и носител на доброто, дяволът е негов антипод, носител на злото. Той е черен, грозен и страшен, превръща се в различни животни. Той носи на хората болести, страдания и смърт. Дяволът ги съблазнява чрез техните слабости и по този начин ги подтиква да вършат злини. Изпадналите под властта му стават злодеи, крадци, убийци и прелюбодейци. Веднъж в годината всички дяволи се събират в запустяла воденица, под дяволско дърво, на гробището или на кръстопът, за да споделят злодействата си и да си поделят градовете и селата. Това става срещу деня на света Анна, срещу Еньовден или през Мръсните дни. Именно през тези дни, за да се предпазят от злото, предците ни са изпълнявали редица магически ритуали.
12 декемрви е Св. Спиридон.
Празникът се почита главно в Родопите. Вярата в светеца, който предпазва от кожни заболявания, е породила обичая жените да правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Св. Спиридон е тачен и като закрилник на занаятчиите и козарите. В Благоевградско се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Жените месят погачи и ги раздават топли, тичайки.
Гръцката транскрибция на името е „кошничка за хляб“, а латинската – „вдъхновение и дар“. Св. Спиридон се почита като закрилник на занаятчиите – обущари, терзии, абаджии, дюлгери, тухлари, бакърджии. На този ден еснафът освещава в църквата мъжко животно, което коли курбан в чест на светеца.
Празнуват Спиридон и Спиро.
