„Марш в ъгъла!“
Това със сигурност не ви е било любимото изречение като малки. Особено, ако въпросното стоене с гръб към цялата стая е било съпътствано от досадното „ръцете на стената“.
Сигурно хиляди деца дневно се заричат, че когато пораснат, няма да повтарят грешките на родителите си. Че ще се държат със своите малчугани много по-мило и адекватно.
Сигурно и вие сте се заричали в същото, докато преди години сте скучаели в ъгъла. Но успявате ли да спазите своите обещания? В желанието си да разберем, използвахме анкетата на Jenite.bg и ви попитахме: „Какви възпитателни методи използвате, когато детето направи беля?“
Вече имаме над 600 отговора и можем да си направим съответните заключения.
На първо място по вот (56,7%) е дипломатичната стратегия „Не наказвам, а разговарям“. Все пак се очакваше това да бъде най-предпочитаният метод за възпитание в комуникативния XXI век. Това е и най-успешният метод, тъй като детето не расте насред градина от забранени плодове. Спокойно е, че ако реши да направи нещо, може да го направи, ситуациите са му обяснени подробно, така че вероятността да вземе правилно решение е голяма.
Предполагаме, че на теория всички родители смятат разговора за най-добрия начин да се разберат със своето съкровище. В крайна сметка обаче, не сме роботи. Повечето хора си имат някаква граница на търпимост и детските щуротии определено имат таланта да я задминават. Вероятно това е причината 20,7% от нашите читатели да признават: „Изпускам си нервите и крещя, но бързо ми минава“.
За съжаление, тази стратегия е особено безплодна. Рядко успявате хем да викате, хем да обясните на детето къде точно е сгрешило. А това, че ви минава бързо, го оставя с впечатлението, че спокойно може да продължава с белите.
Третият по популярност отговор (12,2%) е по-бруталната алтернатива на крещенето. Става въпрос за „шамарената фабрика“. Вие сте родителите, няма да ви се месим. Но все пак се надяваме, че под „бой“ разбирате символично напляскване по дупето, а не тиранична сцена с облегалка на стол и кожен колан.
5% от получените отговори пък се обявяват в полза на чисто материалното наказание: „скривам му телефона, лаптопа, любими играчки“. Може би в много случаи това наистина е що-годе подходящо решение. Пакостникът се чувства наказан, без да го тормозите физически или психически. И все пак, използвайте стратегията в комбинация с разговарянето. Само така можете да бъдете сигурни, че детето разбира каква е справедливата причина да бъде лишено от любимите си играчки.
Предпоследното място в нашата анкета си делят две възможности за наказание: „Ограничавам излизанията“ и „Не му говоря“. По 2,4% от гласувалите са избрали тези отговори. Те обаче също си имат своите доста слаби страни.
На последна позиция, за щастие, с едва 0,4% от вота се нарежда неглижирането на децата: „По-скоро съм оставила възпитанието на друг“. Наистина се радваме, че така категорично сте пратили тази възможност в ъгъла.
Е, разбрахме как наказвате. Нека сега установим и как награждавате любимите си хора за красивите емоции, които ви създават по цяла година. Не забравяйте да отговорите и на новия ни въпрос: „Какво ще подарите на партньора си за Коледа?“
За да следите какво се случва с анкетите и всичко останало в Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във фейсбук!
