• Електрокардиография (ЕКГ): Представлява графично регистриране на електродвижещото напрежение, което сърцето създава преди всяко свое съкращение и се предава до всички части на тялото. Електрокардиографията е важна при диагнозата на ритъмните и проводните нарушения, острия миокарден инфаркт, особено с Q (QS) – трансмурален инфаркт, атипичната ангина на Prinzmetal, нестабилна ангина пекторис, остър миокардит, остър перикардит, WPW – синдром, синдром на удължен Q-T интервал и други. За диагнозата на левокамерното и/или деснокамерното обременяване при тенсионно или обемно натоварване и хипертрофична кардиомиопатия ЕКГ дава значителна информация. При хроничната ИБС в покой електрокардиографията има относително ниска информативна стойност.
Голяма част от хората с хронична ИБС, констриктивен перикардит, миокардит, дилатативна или рестриктивна кардиомиопатия, инфилтративна кардиомиопатия и др.имат ЕКГ, която показва лекостепенни ST-T – изменения. При нормални показатели на електрокардиографията в покой не се изключва наличието на сърдечно заболяване, включително и тежко, а при наличието на не тежки, неспецифични ST-T – изменения не винаги означава сърдечно заболяване и миокардно увреждане. При много от тези случаи се касае за невровегетативно повлияване на реполаризацинната част на ЕКГ. Информативната стойност е значителна, когато ЕКГ – анализ се прави в съчетание с клиничната съпоставка.
• Холтер 24Н ЕКГ: Представлява голямо постижение на неинвазивната инструментална диагностика и съвременната кардиоритмология. Холтер 24Н ЕКГ дава важна информация за изясняване на субективна симптоматика (синкоп, сърцебиене, пристъпи на прилошаване, замайване, гръдна болка, задух) с неизяснен произход и съмнение за тахиаритмична генеза на посочената симптоматика. Холтер 24Н ЕКГ е важен за определянето на вида, честотата, степента и комплексността на бързопреходни, често рецидивиращи ритъмни и проводни нарушения. Този метод е полезен при определяне на ефекта от медикаментозно и нефармакологично (пейсмейкър,операция, аблация) лечение на сърдечни аритмии. Така се дава възможност, с или без ангинозна болка, да се отчетат пристъпи на миокардна исхемия (ST-депресия).
• Ехокардиография (ЕхоКГ): Това изследване е в основата на съвременната кардиодиагностика, чрез него се дава голяма и точна информация. Чрез ултразвукови вълни, изпратени към сърцето и големите съдове ехокардиографията изобразява – ултразвукови отражения – ехата на различните структури-междукамерната и междупредсърдната преграда, свободни стени на камерите, предсърдията, аортата и белодробната артерия, митралната, аортната и трикуспидална клапа, камерните и предсърдните кухини. ЕхоКГ – изследване може да се направи от различни места (прозорци) на прекордиума, югуларната ямка и субксифоидно. Тази ЕхоКГ се нарича трансторакална, т.е. с трансдюсер, поставен върху гръдния кош. Рутинно приложение беше въведено през последните години в трансезофагеалната ЕхоКГ, т.е. с трансдюсер, въведен с гастроскопска техника в хранопровода на нивото на сърцето. Съвременната ЕхоКГ включва няколко разновидности: 1). Едноразмерна (М-МОДЕ) 2). Двуразмерна (2РЕхоКГ) 3). Доплер ехокардиография в три варианта – с пулсиращ доплер (пулсов доплер), с продължителна вълна (СW-Доплер) и цветен Доплер. Едноразмерната и двуразмерната ЕхоКГ дават образа на сърдечните структури и техните движения (морфология и кинетика) , а Доплер ЕхоКГ представя кривата на скоростта на кръвотока в точно определено място на сърцето, т.е. показва мястото и скоростта на кръвотока, но измерва сравнително ниски скорости. Доплер с продължителна вълна (СW) не може да посочи мястото на кръвотока, чиято скорост се отчита. Въпреки това, този метод показва високи скорости и е приложим за определяне на градиенти на налягане. Цветната Доплер ЕхоКГ е видоизменена пулсова Доплер ЕхоКГ, при която се представят с цветове различните скорости на кръвотока. Постига се цветно изобразяване на кръвотока, както и се показва посоката на неговото движение, локализация и площ. Цветният Доплер има важно значение за бързото и улеснява разпознаването на регургитационните и шънтовите лезии на сърцето. През последните години ехокардиографията придоби голямо значение при диагностирането на почти всички сърдечни заболявания – най вече при, кардиомиопатии, клапни сърдечни лезии, ИБС, тумори на сърцето, перикардни заболявания, инфекциозен ендокардит, дисекация на аортата и вродени сърдечни аномалии. Чрез него се определя дебелината на междукамерната преграда, лявото предсърдие и дясната камера, размерите на аортата, свободната стена на лявата камера , размерите и обемите на левокамерната кухина и функцията на лявата камера.
• Съдов доплер: Определя степента на запушване на кръвоносните съдове и графично изобразява пулсациите на артериите и вените, като дава информация за риска от остра исхемия на мозъка или крайниците.
Можете да разгледате нашите специалисти кардиолози тук
