От победата над Аржентина помня, че два пъти отнех топката на Батистута, разказва храбрият риж защитник15 години след САЩ’94 в. „7 дни спорт“ връща назад лентата с бурните събития от онова незабравимо американско лято. Днес думата има Илиян Киряков – сърцатият риж защитник, способен да отчая и най-техничното дясно крило на съперника. В навечерието на шампионата Кирячето носи екипа на Депортиво Ла Коруня.Към днешна дата шампионът с Етър за 1991 г. и бивш играч на ЦСКА, Академик (Св), Анортозис и Абърдийн е безработен. За последно Кирячето бе помощник-треньор на Черноморец (Балчик)- Преди САЩ’94 България разполагаше с внушителна група футболисти, играещи на елитно ниво в Испания. Оказва се, че в онези години сте били тренирани от едни от най-големите специалисти в света?- Така беше наистина. Стоичков тренираше в Барселона под ръководството на Кройф. Трифон беше в Бетис, Любо Пенев – във Валенсия, Георги Йорданов – в Хихон. В Депортиво аз имах щастието да се готвя под ръководството на Арсенио Иглесиас, който по-късно беше и в Реал. Футболът в Испания много ни помогна, повиши класата ни. Ние и в България се стараехме и давахме всичко от себе си, но там попаднахме в друга средаПодготовката беше друга, а и изискванията много по-високи. Във всеки отбор имаше квота само от трима чужденци. Ако не си на ниво – изхвърчаш, защото конкуренцията е убийствена.- В такъв случай може ли да се каже, че и тези треньори като Кройф и Иглесиас например имат някакъв принос в изграждането на онзи национален отбор от САЩ’94?- Разбира се, те работиха с важни футболисти от националния отбор. Мисля, че точно тогава Димитър Пенев доби статут на селекционер на националния отбор в истинския смисъл на това понятие – да подбира играчите, да определя тактика, схема и т.н. – Преди световното първенство станаха доста скандали в българския лагер, най-вече за премиите. Какво си спомняте?- Помня това, че докато бяхме в София, всеки ден се занимавахме повече със срещи и преговори, отколкото с тренировки Сутринта среща с Валентин Михов, следобeд с брокерите, вечерта с някой друг. Напрежението беше голямо. Краси Балъков дори в един момент не издържа и каза: Хайде дано всичко се свърши по-бързо, за да почнем да се готвим най-сетне за световното. Нормалната ни подготовка почна едва когато пристигнахме в САЩ.- Защо загубихме първия мач с Нигерия?- Според мен не издържахме физически. Аз не играх в този мач, но дори и на скамейката жегата беше убийствена, а какво остава да си на терена. В началото имахме едно-две положения, след това обаче отстъпихме. Чувствахме се много зле след тази загуба, но успяхме да се съвземем бързо и да бием гърците в следващия мач. Знаехме, че те са възможно най-лесният за преодоляване отбор в групата и късметът беше, че точно вторият мач беше срещу тях. Шест години преди това техният шампион Панатинайкос беше загубил два пъти от ЦСКА в Европа, така че имахме самочувствие и от успех на клубно ниво Знам, че тогава Панатинайкос е искал да привлече Стоичков от ЦСКА. Добре, че по програма мачът с гърците беше втори, а не например този с Аржентина. Извадихме късмет и с времето, тъй като в Чикаго беше хладно. Надиграхме ги напълно и заслужено спечелихме с 4:0.- Срещу Аржентина влязохте в доста деликатен момент – когато останахме с човек по-малко след изгонването на Цанко Цветанов?- Помня, че тази смяна се забави няколко минути, и се наложи Стоичков да се върне като ляв бек, за да удържаме атаките на Аржентина. Дори някой от терена се провикна няма ли да има смяна. В това време вече бях на тъча. Помня, че отнех две топки на Габриел Батистута. Него трябваше да го пази Трифон Иванов, обаче и аз се включих. На терена Трифон каза: „Браво бе, малкият, голям си!“ Страхотни минути бяха, а след втория гол всички бяхме още по-щастливи.- Същата вечер цяла България излезе да празнува по улиците. Как научавахте в САЩ за събитията в родината?- Само по телефона в хотела. Тогава още нямаше интернет и мобилни телефони. Но ние и не подозирахме какво чудо е било тук всъщност, всичко ни вървеше като някакъв сън. Чак когато се върнахме в България и видяхме тълпите по „Цариградско шосе“ в София, разбрахме за какво става въпрос. В Търново ни посрещнаха като герои, беше назабравимо.- Излязохте като титуляр в осминафинала с Мексико. Чувствахте ли се фаворити преди мача?- Не, разбира се. Това беше един от най-силните мексикански национални отбори за всички времена, с вратаря Хорхе Кампос и доста национали, играещи в Испания. Кампос беше доста близък със Стоичков, не знам по каква причинаВероятно са се запознали на някой от многото бенефиси, на които ги канеха, единия като играч на Барселона, другия – на мексиканския Америка. Имаше дори и някаква закачка между тях двамата преди мача.- Бяхте ли играл преди това срещу голямата звезда на мексиканския футбол Уго Санчес, макар че той липсваше в тима им за САЩ’94?- Да, играл съм срещу него в един мач на Депортиво с Реал (Мадрид). Загубихме 0:1, а той ни вкара гол с глава. Дори тогава успях да си разменя фланелката с него. Голям футболист беше, легенда.- Кой взе след мача екипа на Хорхе Кампос?- Много добре си спомням, че това беше Ивайло Йорданов. Влезе в съблекалнята, сияещ от радост и шарен като папагал.- Какво помните от самия мач?- Голяма битка беше. Те имаха подкрепата на почти целия стадион, почти само мексиканци бяха. Много хубаво стана, че Ицо им вкара бърз гол след онзи отличен пас на Ивайло Йорданов. Дадохме всичко от себе си, дори когато останахме с човек по-малко, преди реферът да изгони и един от техните. Накрая ги бихме на дузпите.- Как се определи тогава кой да бие?- Не помня точно, но имаше вариант и аз да бия една от дузпите. Отказах, имах си съображения. Боримиров и Бончо Генчев направиха много хладнокръвни изпълнения, за съжаление Краси Балъков пропусна. Накрая обаче Данчо Лечков беше точен. Боби Михайлов беше чудесен на вратата, отчая ги направо. Макар че доста често може да се чуе, че пропуснатата дузпа всъщност е лошо изпълнение.- Боби Михайлов сигурно има друга теория по въпроса?- Разбира се, и вероятно ще бъде прав от вратарска гледна точка.- След мача „Ройтес“ пусна една снимка от радостта след победата. На нея вашият пръст се намира в задните части на Красимир Балъков?- Стана неволно, без да искам. Ама защо винаги ме питат за това? Наскоро Велислав Вуцов също ми зададе такъв въпрос, при това в присъствието на сина си. И ми се наложи да обяснявам, а малкият не беше виждал снимката и не знаеше за какво става въпрос… В крайна сметка това ли е най-важното от участието ми на световното първенство?- Не, разбира се, но беше необичайна снимка. Окей, разкажете тогава какво стана в следващия мач с германците? Очаквахте ли да ги елиминирате?- Вижте, напрежението беше в техния лагер. Германия отива на световно първенство, за да стане шампион. Ние вече бяхме изпълнили това, за което отидохме в САЩ – спечелихме първа победа за България на световни финали, минахме груповата фаза, че и четвъртфинал стигнахме.- Затова ли изглеждахте толкова спокойни на онези снимки в басейна?- Не мислете, че подготовката ни за мача се е състояла само в басейна. Без тренировки няма начин да биеш Германия. В интерес на истината много малко от нас вярваха, че ще се справим с тях. Вероятно помните, че те поведоха с 1:0, след това вкараха и втори гол. Тогава си казах: „Е, дотук бяхме…“ Само че съдията не го зачете. И после дойде изравнителният гол на Ицо, а Лечков направо ги зашемети с онова изпълнение с глава. Дори и след мача не можехме да повярваме, че сме направили такова нещо – толкова невъзможно ни се е струвало. Аз лично си спомням и това, че в един момент си казах: „Олеле, сега трябва да летим до Лос Анджелис!“ Имах страх от пътуване със самолети та затова.- Защо според вас не успяхме да спечелим и следващия мач с италианците?- Вижте, те имаха много опитен отбор. Като че ли не успяхме да се справим с опазването на Баджо. Въпреки това отборът даде всичко от себе си.- Имаше втора дузпа, която реферът Киню не отсъди?- Действително, но това не е гаранция, че щяхме да продължим. Дори и да бяхме изравнили, къде е гаранцията, че Италия нямаше да вкара трети гол. Иначе и според мен в тази ситуация неотсъждането на дузпата беше тенденциозно. Тъчреферът също трябваше да сигнализира, ситуацията стана точно пред погледа му.- На световното първенство вие бяхте най-близкият на Стоичков измежду целия отбор. Защо на почти никоя снимка от САЩ’94 него го няма усмихнат?- Вероятно си давате сметка, че върху него се стовари огромно напрежение, голяма отговорност. Той обаче понесе всичко, завърши първенството като голмайстор. Ицо има невероятен характер, голяма спортна злоба и не му пука от нищо. Такива като него се раждат рядко.Станил Йотовhttp://7sport.net/7sport/fo_1forum/d5436_3.htm
