Силната памет не се унаследява, а се развива. Това установява изследване на екип от Юнивърсити колидж в Лондон. Били тествани 10 първенци по запаметяване, за да се докаже, че хората с развита памет нямат нито по-високо IQ, нито специална структура на мозъка, които да обяснят таланта им. место това, след като били анализирани резултатите от тестовете за запаметяване, много от тях признали, че винаги използват древна гръцка техника за запаметяване.
Този метод изисква да визуализирате самия себе си така, сякаш се разхождате по добре познат път. По време на тази въображаемата разходка трябва да въвеждате обектите, които трябва да запомните, като разположени на точно определени места по пътя. При припомняне на запаметеното просто трябва да извървите пътя отново.
„Просто потвърдихме нещо, което хората винаги са подозирали, а именно, че хората с по-големи запаметяващи способности превъзхождат останалите, благодарение на своите стратегии“, казва Бари Гордън от университета в Балтимор, САЩ. Оказва се, че въоръжен с подходящата стратегия всеки би могъл да запамети дълги списъци. Но Елеонор Магуайър от Юнивърсити колидж в Лондон допуска, че понякога е по-добре да си го запишеш на лист хартия. Лица и снежинки При проучването на доброволците са им показвани три групи изображения: лица, снежинки и трицифрени числа.
Трябвало да запомнят не само това, което им е било показано, но и реда на тяхното показване. По време на теста, били направени снимки на мозъците на доброволците чрез магнитно-резонансен скенер (MRI). Специалистите в запаметяването се отличили най-вече при теста с числата.
Снимките им показали по-голяма активност в зоните на мозъка, които се използват за пространствена навигация – теменните дялове. Обаче при теста със снежинките, шампионите по запаметяване не показали по-добри резултати от обикновените хора, въпреки, че отново били налице различия в мозъчната им активност. Това обаче не е изненада за изследователите. „Снежинките са много трудни да се опишат с думи и доста неподатливи за запомняне”, обяснява Магуайър. Практическа важност Майкъл Андерсън от
Станфордския университет в Калифорния отбелязва, че от документирането на невралните области, които лежат в основата на тези различни техники на запаметяване, може да има голяма практическа полза. Например хора, преживели загуба на паметта след удар, няма да си губят времето в развиване на техники, които ангажират засегнати области в мозъка. Въпреки, че новото изследване не открива никакви структурни изменения в мозъците на хората с големи запаметяващи способности, предишни проучвания показват, че лондонските шофьори на такси, известни с изключителна памет, са развили подобни изменения с течение на времето.
