Ако ви кажа, че пиша напълно обективни ревюта ще ви излъжа мъжката. Ако някой си направи труда да хвърли едно око на това ревю и поне малко ме познава, ще разбере, че е всичко друго, но не и обективно и то не за друго, а защото е писано изцяло от един жител на Средната земя. Не, не… не съм хобит, нито пък съм свещник в Билбовата дупка, а нещо съвсем просто – един от милионите фенове на Толкин, Джаксън и техните продукти. Така че сами разбирате, че от тук нататък лоша дума просто няма как да прочетете. Миналата година , режисьорът Питър Джаксън направи триумфалното си завръщане в Средната земя с „Хобит: Неочаквано пътешествие“ Грехота беше това да не се случи, като се има в предвид, какви колосални успехи пожъна историята за пръстена обединител. От тогава насам е напълно ясно, какво могат да сътворят двете ръце на Джаксън. След като вече си е натрупал масивен брой привърженици, които очакват с нетърпение всяка секунда от визуалното пиршество, съвсем логично беше книжлето от 300 страници да бъде разтегнато в цяла трилогия. Всички фенове приветстваха новината, като пенсионер разбиращ, че и този път ще има 13-та пенсия и зачакаха. Важното за всеки беше, че на екрана ще има хобити, елфи, орки и Гандалф. Дали обаче нещата се сработиха така и дали всички отишли с пълните кошници на кино ще излязат от него със същия заряд, с който са влезли в салона… предстои да разберем. Аз определено съм от тези, които влязоха с 2 и излязоха с 4 препълнени, защото „Хобит: Пущинакът на Смог“ е всичко онова, което очаквах умножено по 2.
Още преди да изгледам филма се чудех каква да бъде структурата на това ревю, ясно беше само едно, че ще е позитивно, че чак захаросано, оказва се обаче че и да ръсиш положителни оценки не е чак толкова лесна задача. След поредната чернова ви предлагам най – накрая скромно скалъпеното си мнение и впечатление.
Както в първата част, така и тука Питър Джаксън е успял да създаде шедьовър, такъв какъвто феновете му очакват. Първото нещо, което казах на хората, с които гледах филма беше, че това е от онези малкото филмoви поредици, които втората част подобно на кресчендото в музиката постепенно усилва тона и е в пъти по добра от пилотния епизод и ако тенденцията продължи така, очакваме един наистина грандиозен финал. Такъв какъвто беше финала във „Властелина на пръстените“ , но този път в доста по приказна атмосфера отколкото в предходната трилогия. И понеже споменах Властелина, нека изясня, че всеки, който търси допирни точки с тази трилогия може да я търси единствено в нейните създатели и да не очаква безпрецедентната дълбочина и тягостност в сюжета, на каквито бяхме свидетели във първия ни сблъсък със Средната земя. И не за друго, а защото книжния носител го изисква, защото книгата не е нищо друго освен една страхотна приказка поместена в 300 страници. Тук сме далеч от сериозността на LOTR, тези от вас чели книгите надявам се разбират, че те са коренно различни една от друга и в следствие от това няма как да очаквате нещо по различно от това на екрана да видите просто една приказка разказана по един приказен начин. Ако трябва да използвам метода „сравнение“ в подкрепа на думите си бих дал поредицата „Хрониките на Нарния“. Една невероятна приказка, стояща най – отпред в домашната ми библиотека, но за сметка на това DVD носителят дори не съм си правил и труда да го разглеждам в магазина -приказка разказана визуално с две леви ръце. Хобит обаче е всичко онова, което очаквам като филм правен по книга. Той оправдава напълно очакванията ми, защото е попаднал в подходящите ръце, а именно в ръце, които може би са били наистина на мястото на събитията и имат ясна представа, кое и как да пресъздадат – хора отдадени на Графството.
Има достатъчно български блогъри, които са обърнали внимание на разликите между Хобит и Властелина, хора които доста добре са обяснили защо не бива да се сравняват двата филма. Напълно подкрепям тяхното мнение и не смятам да преразказвам техните думи, за това се насочвам изцяло към пущинакът. Преди да стигнем обаче до самия пущинак трябва първо да преминем през Мраколес. Какво е приказка без мрачната, потънала в мухъл и дребни твари, гора? Ако се замислите ще се сетите поне за 10 приказки с мрачна гора. Дребните твари обаче тук не са никак дребни, а напротив. Първото предизвикателство, с което се сблъсква дружината от своето пътешествие във тази част са огромните паяци. Въобще не съм очаквал, че още в самото начало ще станем свидетели на невероятна сцена, една от най добрите в целия филм. Подобна сцена от към страна на заснемане и визуални ефекти би послужила идеално в някое фентъзи, като кулминационен момент, тук обаче динамиката ни атакува още в началото и ни кара да изтръпнем като за последно. Насладих и се със широко отворени очи, а в три измерения изглежда наистина потресаващо особено в дълбочина, дори имах чувството, че паякът идва от съседната зала.
В този текст няма да разказвам самата история първо, защото тя е известна на всеки, който е чел книгата и второ, да не отнемам удоволствието на тези от вас, които се сблъскват за първи път с хобитите. Друг момент от филма, който заслужава специално внимание е минутите, в които дружината бива натъпкана в бурета и благодарение на гениалния ум на разбойника в групата биват изтюряни в бързеите на реката. Може би затвърждаване на кинематографските умения на Джаксън, може би последен ек на кино индустрията… или наричайте го както искате, но това отново е една сцена, която ще се помни доста напред във времето. Въобще ако трябва да бъда честен, ако тръгна да коментирам всяка една от екшън сцените във филма, то бих казал почти едни и същи неща по различен начин за тях. Филмът си е истинско пиршество за окото и си заслужава да му се отдадете изцяло. Ставаме свидетели на потресаваща визия и на един от най – добре изглеждащите филми за тази година, сцени и моменти пресъздадени от книгата по един опасно реалистичен начин, колкото може да бъде реалистична една приказка. Никога до сега не съм ставал свидетел примерно на по въздействащ визуализиран град от приказка. Когато работят и пипат ръце, които знаят с какъв залък си имат работа резултата е повече от перфектен.
Не може да не спомена и намесата на Джаксън в оригиналната история. Тук той е вкарал напълно нови персонажи, непознати до момента и това лично мен не ме притеснява. Вкарването на така наречения герой с помощта, на който се изгражда един любовен триъгълник не пречи на развитието на главното действие, не е трън в очите ми, който да ме боде и да ме дразни, за това не мога да го добавя в графа минуси.
Мисля да привършвам вече, но не мога да не кажа и няколко думи и за най – алчния дракон в историята на киното. Името на му е Смог и се съдържа в заглавието на филма, о Боже как говоря за него все едно е една малка частица от целия филм… та това е най – страшния злодей, който съм гледал до момента във филм. Когато всеки сантиметър от екрана изобразяваше неговото величие и мощ, а всеки един говорител стенеше от неговия глас /Бенедикт Къмбърбач/ към всичко това добавим и момента, в който благодарение на 3D технологията огромната му глава се извиси над мен, си спомних още в самото начало сцената с лепкавата паяжина, че няма какво по страховито да видя по напред, но определено съм грешал. В „Неочаквано пътешествие“ Билбо и Ам-гъл правят диалог, който все още си пускам и му се кефя като за първи път, определено от втората част, това ще е момента, който ще ми остане в съзнанието за най – дълго време и ще си реплейвам сцената докато не ми омръзне. Смог е истинско визуално постижение погледнато от всякакъв аспект. Гласът на Къмбърбач е разтърсващ и басов, потресаващ и страховит, а в комбинация с истинското чудовище, което са създали очаквам /може би не само аз/ да видя какви ще ги нареди по нататък в историята. Не, че не знам, просто искам да го видя.
И понеже се разтегнах доста, в заключение бих казал, че филма изпълни ролята си идеално, а именно да ни подготви за истинския екшън, който предстои да видим следващата година по това време. За такива филми си заслужава да изгледаш всичката помия излизаща през годината, стискайки зъби само с една мисъл – декември месец те очаква завръщане в Средната земя.
П.с. Обещавам за напред да ви държа далеч от подобни епик ревюта, в които съм изтървал фенската муза. 😀
