Ако харесвате екзотиката на тропиците, но тя ви се струва недостижимо далечна, не се колебайте да внесете късче от нея в дома си.
Топлите южни земи са родно място на преобладаващата част от най-ефектните растения, които днес успешно се отглеждат в домашни условия.
Стефанотисът (Stephanotis) е цвете, което няма да ви разочарова. В превод от гръцки името му означава венец – напълно заслужено название за красивата лиана от тропически Мадагаскар.
Дори в периода, когато не цъфти, стефанотисът е достатъчно декоративен.
Тъмнозелените, кожести и много плътни листа, дълги до 10 см и широки 4-5, са разположени срещуположно по силното, гъвкаво, тънко стъбло. Но основната атракция са цветовете – едри, бели, ароматни, събрани в красиви съцветия.
Като типично увивно растение стефанотисът се нуждае от опора – бързо нарастващото стъбло ще я покрие, приемайки желана от вас форма.
Растението ще ви радва с цветовете си през цялото лято и чак до късна есен, ако му осигурите оптималните за него условия – обилна, но не пряка слънчева светлина, редовно поливане и пръскане с вода, подхранване с разтворим тор веднъж на седмично. През зимата поливането се намалява, но не бива да се допуска пълно изсъхване на почвата. Най-добре прекарва студения сезон на светло място с температура 12-15ºС.
Въпреки че произхожда от влажните тропици, стефанотисът понася добре умерената влажност на въздуха. Пулверизирането с вода от време на време е отличен начин да поглезите растението и да помогнете за развитието му.
Прекалено сухият и топъл въздух е предпоставка за появата на щитоносни и власести въшки. Своевременното лечение с подходящи инсектициди обикновено дава добър резултат.
Стефанотисът се пресажда веднъж на 2-3 години, но горната част на пръстта е добре да се сменя всяка пролет. Подходящата почвена смес се състои от градинска пръст, торф, листовка и пясък в съотношение 1:1:2:1.
Размножаването става чрез резници. Възможно е целогодишно, но най-добри резултати се постигат в ранна пролет. Нарязва се миналогодишно стъбло, като всеки резник трябва да има двойка листа. Засадени в смес от торф и пясък, те се вкореняват за около месец при температура 24-26º. След това се прехвърлят в саксии с почвена смес, а температурата може да се намали до 16-18ºС. За по-голямо разклоняване връхните части могат да се прищипват.
Източник: www.rozali.com
