Ако търсите клематиси – красивите лиани, с които могат да се украсят арки, сводове и перголи, да се скрият стени и огради – ще откриете невероятно разнообразие в справочниците и каталозите. Внасяните и отглеждани в нашите разсадници сортове са доста разнообразни, последните няколко години гамата се разширява непрекъснато.
Произход на растението – Китай, Япония, по-късно се създават много хибриди в Европа.
На различни места съм срещала различни цифри за изобилието от сортове и вариетети по света, вариращи от 250 до 400. Учудващо е при това огромно разнообразие как успяват да регистрират новосъздадените вариетети, а това правят дори и любители градинари.
Основните групи са две – едроцъфтящи хибриди и дребноцъфтящи сортове.
Едроцъфтящите хибриди се отличават с по-малка височина, до около 2-3 метра. Някои от тях не са толкова студоустойчиви и е по-подходящо да се отглеждат в контейнери.
Според времето на цъфтеж групата на едроцъфтящите се дели на раноцъфтящи и късноцъфтящи.
Препоръчваните от специалистите подходящи сортове за отглеждане от начинаещи любители са раноцъфтящите с едри цветове Jackmanii, Piilu, President, Niobe и късноцъфтящите Hagley Hibrid, Geepsy Queen, Jackmanii, Prince Charles, Kardinal Wiszynski и др. Опитвам се да спомена тези, които съм мяркала на българския пазар.
Дребноцъфтящите също се разделят на няколко големи групи :
• Atragene
• Forsteri
• Montana
• Viticella
• Herbaceous
Дребноцъфтящите достигат по-голяма височина, някои от тях 10 м, определено са по-устойчиви и се гледат по-лесно. Препоръчвани за начинаещи любители раноцъфтящи сортове са Alpina, Montana, White Swan и късноцъфтящите Arabella, Durandii, Viticella, Tangutica и много други. За последния не съм съгласна, че е късноцъфтящ, по-скоро цъфти през цялото лято, най-изобилно е през август. Голяма част от дребноцъфтящите имат камбанковидни цветове.
Засаждане
За засаждане се избира слънчево място, за предпочитане да не е ветровито. (Единият от хибридите ми е разположен на ограда, която не е особено защитена от вятъра и се развива нормално)
Почва да е добре обработена, пропусклива, отцедлива, добре е да е и малко варовита, препоръчват някои автори.
Време за засаждане – есента или късна пролет.
При засаждане се подготвя голяма дупка, от порядъка 50Х50х50 см, задължително добър дренаж. Ако растението се засажда до фасада, трябва да има отстояние от стената примерно, за да може влагата да достига до корените на растението.
При първоначалното засаждане кореновата шийка се заравя около 10 см дълбочина, така се подпомага избиването на нови издънки от корена.
Основно правило при клематисите – краката на сянка, главата на слънце. Това означава корена да е засенчен, като вариантите да се направи това е с едногодишни цветя или каменни плочи около основата на растението.
Необходимо е да се осигури някаква решетка, по която лианата да се захваща и катери. За разлика от повечето увивни растения клематисите нямат мустачки, а се закрепва с дръжките на листата.
Растението е силно студоустойчиво, до -25°С, / 4 – 9 зона/. В късна есен е добре да се осигури вес пак някаква защита на корените като се мулчира със сухи листа или някакви други материали.
Отглеждането в контейнери се подчинява на същите правила – влажна и рохкава почва, много добър дренаж и достатъчно голям съд. Препоръчва се при пресаждане в по-голям контейнер винаги да се изрежат лианите. Това ще улесни работата при прехвърлянето, а също и ще намали опасността от нежелани пречупния на разклоненията. Да се работи внимателно с корените на растението. Добри размери за съдове са от порядъка 40x40x40.
Поливане и подхранване
Клематисът обича почвата му да е влажна. При засаждането, а също и напролет, когато започват да избиват новите издънки е подходящо да бъде подаден тор с ниско съдържание на азот, примерно от порядъка 5-20-20. Това ще помогне за укрепване и развитието на корените, а също и за последващия цъфтеж. По-високо съдържание на азот ще доведе до силно нарастване на листната маса за сметка на цветовете.
Може да се каже, че клематисите са едни доста ящни растения, а и не би могло да е иначе при тази голяма листна маса и дългите лиани, които развиват. Подходящи са и специализираните торове за рози, както и фолиарните торове за растенията в контейнери. Препоръчва се подхранване на 2-3 седмици, като след завършване на цъфтежа и изрязването, подхранването се разрежда. Като време този момент е различен за различните сортове, но към края на септември се приключва с торенето за всички клематиси.
Подрязване
Подрязването е операция, която не е любима на голяма част от градинарите. Аз лично я правя с нежелание и имам чувството, че растенията усещат когато тръгваш с ножицата към тях. Въпреки че разумът ти казва, че това е необходима болка, сърцето отказва да я приеме. Но за да разцъфтят отново клематисите трябва да бъдат подрязвани.
В литературата са класифицирани три групи по отношение правилата на подрязване.
Първата група – раноцъфтящи клематиси, които образуват пъпки на миналогодишни лиани, такива са Alpina, Montana, те се подкастрят леко веднага след като приключат с цъфтежа и напролет не се изрязват, само се леко се отстраняват измръзнали връхчета.
Ако растението е вече доста възрастно и има оголени и непривлекателни разклонения в основата, може да бъде орязано силно, но това трябва да стане веднага след цъфтеж. В този случай ще мине доста време, може би година, докато се възстанови и зацъфти отново обилно.
Втората група – едроцъфтящи хибриди, които започват да цъфтят юни. Те могат да се изрязват повече, като се оставят около 1-1.20 дълги лиани, това придава по-добра форма на растенията.
Третата група – едроцъфтящи хибриди, които започват да цъфтят юли, както и някои късноцъфтящи с дребни цветове, напр. Tangutica. Те се изрязват много ниско, дължината на лианите може да се остави до около 50 см и се отстранят всички миналогодишни разклонения.
Във всички случаи си реже над двойка пъпки.
Изрязването на клематисите от втора и трета група се прави в края на февруари, началото на март, когато започнат да се развиват пъпките. След изрязване е добре да се направи подхранване с гранулирани торове.
Тези правила, разбира се, не са някакъв строг канон. Между втората и третата група няма особена разлика, а основният ориентир е дали развиват пъпки на миналогодишни или на тазгодишни лиани.
За отглежданите в контейнери екземпляри преценката трябва да е индивидуална и по усет, но при тях подкастрянето обикновено е по-леко.
Някои видове раноцъфтящи хибриди цъфтят повторно и през втората половина на лятото. За удължаване на периода на цъфтеж и за поощряване на повторно цъфтене е препоръчително да се отстраняват прецъфтелите цветове, или рошките, както аз ги наричам.
Размножаване
Някъде в литературата се споменава за размножаване със семена, но те трябва да са специално стратифицирани. Опитите ми със собствени семена от хибридите за сега са несполучливи, а и очакванията ми не са големи.
Успех със семена имам при Tangutica, той е доста устойчив, диворастящ вид. Получих малко такъв разсад преди време от едни прекрасни хора, които отглеждат кактуси и това ме обнадежди да опитам. Тази зима успях и някои от вас имат от тези растения.
Други начини за размножаване са с резници и отводи. Резниците се споменават в справочниците, но нямам наблюдения за тях.
За отводи се избират разклонения ниско до земята, които да могат да се огънат до почвата. Обелва се част от кората и се правят нарези с остро ножче до сърцевината. Лианата се закрепва със скобичка или се затиска с камъче и се зарива с пръст. Мястото се поддържа се влажно и ако имате късмет на следващата година вече може да имате ново добре вкоренено растение, което да отделите от майчиното.
Болести
Клематисът е сравнително устойчиво растение. Характерна застрашаваща го опастност е Wilt, увяхване на български. Наблюдава се при едроцъфтящите хибриди. Причината за болестта не е съвсем точно определена. Едно от предположенията е гъбички, друго – генетична болест, която се появява в следствие на хибридизацията, трето – подземни животинки, които увреждат кореновата система и др.
Започва внезапно и безпричинно увяхване на върха, растението изглежда сякаш страда от липса на вода. Разпростира се много бързо и за броени часове може да обхване всички лиани. Най-спешна мярка в този случай е да се изреже колкото е възможно по-дълбоко увяхващата лиана до здраво място или до дъното на растението още по-добре, бих казала – има шансове да бъде спасено.
Като превенция някои автори предлагат обработка с Беномил.
Без да имам претенции на познавач, със скромния ми опит от три уморени и две реанимирани растения се опитах да представя по-голяма част от нещата, които съм чела за очаровалата ме лиана. Така написано може и да звучи по научному, но всъщност клематисът е едно доста непретенциозно растение. Отплаща се щедро с цвят за вниманието и грижите, без да натрапва капризи. Доверчиво и всеотдайно, добре се адаптира към околната среда, само се справя с трудностите си, щастливо е да дава. Какво повече биха желали градинарите – с минимум грижи получават толкова радост.
