Аз съм това което чувствам!?
декември 29, 2013
За възпитанието и спонтанността на чувствата у децата
Един мой познат ми разказа своя история. Искаше да разбере какво мисля за ситуацията и дали е възможно да се направят някакви изводи. Именно за това искам да я споделя.
Това се случило, когато синът му бил на шест. Трябвало да го заведе на зъболекар за да му извадят два от млечните зъбки. Интервенцията била належаща, поради това, че новите зъби били израснали, а старите дори не се клатели. Когато наближавали сградата на зъболекарския кабинет, моят познат забелязал, че синът му е необичайно блед. Това било първото отиване на зъболекар, и очевидно, малкото момче било много уплашено. Моят познат бил много изненадан, когато на въпроса страх ли го е, то отвърнало сковано, че не го е страх, защото е мъж. Станало ясно, че тази „мъжественост“ била вдъхната у детето от таткото на моя познат, които упражнявал подобни възпитателни подходи. Детето охотно предоставило точния цитат, очевидно силно запечатал се в съзнанието му: „Мъжете никога не се страхуват“. Таткото забелязал, че синът му е в някаква неблагоприятна ситуация. Детето изглеждало сковано, бледо и дори променено. Той интуитивно, без да знае защо, настойчиво започнал да обяснява, че всички хора се страхуват, когато им предстой нещо непознато и неприятно, но пък е наложително то да се случи. Този разговор свършил вече, когато двамата били пред кабинета. Детето било замислено и все още уплашено, но някак по отпуснато. Нямало следи от сковаността и странния неестествен поглед.
Учудването на таткото било много голямо, когато здравите зъби на детето затруднили зъболекаря, интервенцията продължила дълго, а детето дори не се разплакало.
От там идваше и неговия интерес и въпроси към тази случка. Какво се бе случило?
Най-просто казано, детето се опитвало да отрече страха си. Отричането е било крайната цел, но в един момент не успявало дори да го подтисне. Наличието на страх от зъболекаря е най-нормалното нещо за всеки човек, още повече за едно шест годишно дете. В този случай обаче, той е породил други опасения, от съвсем друго естество. А именно съмнение за идентификацията с пола, към които принадлежа. Въпросът е много по-страшен – АЗ НОРМАЛЕН ЛИ СЪМ!? Страха от зъболекаря в комбинация с идеята за „мъжката смелост“ са отворили вътрешен конфликт, напрежение и объркване. Таткото, най-просто казано, успешно е въвел реалността в неговото съзнание. Така детето е излязло от този зловещ вътрешен конфликт, и е избегнало травматичното разколебаване в начина, по който се възприема, най-общо казано. Приело е страха си като адекватен заедно със „заплахата“ от зъболекаря. Насочило е вниманието си само в тази посока, поради което е изглеждало доста по-спокойно. И накрая, детето се е справило по „мъжки“, преборило се е с опасността, като е управлявало чувствата си успешно.
от Светослав Кирилов
За отричането на чувствата и възпитанието в следва…
Loading …
Tags: алекситимия, деца, емоции, отношения, развитие, семействоБлог, За родители
