ПРОЦЕС: Съдът разрешил на Светлозар Собаджиев да се яви на делото с капитанската си униформа.
Христина Теодосиева
Почти 3 години капитанът на кораб Светлозар Собаджиев лежи в панамски затвор без присъда. През 2011 г. на борда на управлявания от него „Маас Трейдър“ са открити 169 кг кокаин.
Последният път, когато делото бе отложено, е през октомври 2013 г. Тогава съдът реши да се търси отговорност не само от капитана на кораба, но и от моряците, които са присъствали по време на злощастния курс.
По време на престоя си в Панама Светлозар многократно се е оплаквал от ужасните условия, при които го държат. Малко преди Коледа – на 19 декември, най-сетне стартира процесът срещу него, който бе отлаган толкова дълго. Дъщеря му Лора Собаджиева успя да види баща си за първи път от 3 години насам.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1 до 4 лева
Първата им среща се случва по време на делото. Ден по-късно тя е допусната и в затвора „Ла Хоя“, където лежи Светлозар Собаджиев, за да се сблъска за първи път на живо с ужасните условия, в които баща й оцелява вече 36-и месец.
В активизирането на дипломатическите представителства и хода на делото Лора Собаджиева най-сетне вижда надежда за изхода от ситуацията.
– Г-це Собаджиева, успяхте ли най-накрая да видите баща си в Панама?
– За мое голямо щастие най-сетне успяхме да се видим с баща ми. Първата ни среща беше в съда по време на делото. Предишния ден, когато пристигнах, не успяха да ни уредят свиждане. Имаше изискване 24 часа предварително да съм дала копие от паспорта ми с печата за влизане, а аз влязох в страната едва предната вечер.
С баща ми успяхме да се срещнем за първи път в съда, когато той влизаше в залата. Беше много хубаво, че му позволиха да си облече капитанската униформа и така да присъства на заседанието.
– Какво се случи по време на делото?
– На самото дело адвокатът поиска една процедура, съгласно която всичко трябва да се разгледа в едно заседание. Така делото се състоя в един ден, не са го отлагали.
Адвокатът на баща ми се представи блестящо Имаше много силно присъствие от наша страна – почетният консул на Панама Клаудия Лисичкова де Мичев, консулът от Мексико Емил Самарджиев, един холандски капитан, който се яви като вещо лице и също даде становище по делото.
– Какъв е резултатът от делото?
– Все още няма резултат. Съдът каза, че ще се произнесе в законоустановения срок – един месец. Все още очакваме решение. Всички сме обнадеждени. Заседанието протече добре.
– Как се чувства баща ви в момента?
– Чувства се по-добре. Най-сетне има светлина в тунела. Все пак нещо се случва. Почти 3 години се отлагаше това дело.
Сега се вълнува за предстоящото решение, не знае какво ще бъде. Поне е обнадежден, че нещо се случва, не е забравен, както се чувстваше на моменти.
– Сега отново ли е в затвора?
– Да.
– Подобриха ли се условията, при които го държат?
– Не. Хубавото е, че допуснаха да му занеса много неща – лекарства, дрехи, храна. Да се чувства по-комфортно за празниците.
– Какво видяхте вие, докато бяхте там?
– На следващия ден след делото успяхме да го посетим в затвора. Имаше свиждане, организирано от адвоката. Бяхме там аз, преводачът и капитанът от Холандия. Условията наистина са кошмарни.
Баща ми е на място, където не заслужава да бъде.
– Това първата ви среща ли бе, откакто той е задържан?
– Да. Затворът се намира далече от самия град Панама сити. Пътувахме 2 часа дотам. После около 1 час ни държаха на входа на затвора, тъй като той е като един голям комплекс. Има различни сгради, там се наричат павилиони, оградени помежду си. Около всяка сграда има двор. Наистина е голяма мизерия. Това, което ме впечатли, е, че обикаляха навсякъде лешояди около сградите. Мръсно, неприятно, грозна гледка.
– Как реагира баща ви, когато ви видя?
– Това е нещо, което не може да се опише с думи, нещо, което двамата изживяхме по един уникален начин. Беше толкова силно. В момента, в който го видях, аз замръзнах и стоях и го гледах. Не знаех как да реагирам. Двамата пазачи – съдебната охрана, бяха от двете му страни.
Той вдигна ръце и аз, като разбрах, че мога да го прегърна, се засилих и се хвърлих в прегръдките му.
Казах му, че го обичам и че много ми е липсвал. Който не го е изживял, не знам дали ще може да го разбере. Аз имам много специална връзка с баща ми. Това, което има между нас, е наистина много силно. То се чувства. Не мога да събера емоцията си в думи. Плаках много. Изплаших целия съд с моите сълзи.
– Оттук нататък какво предстои?
– Не знам какво предстои. Ако има някакъв престой там, когато нещо трябва да изчака, бих отишла отново. Ако го пуснат и се организира прибирането му, ще го посрещна тук. Не знам още.
Държа да се знае, че ролята на консулите – г-жа Лисичкова, г-н Самарджиев, беше решаваща. Те организираха всичко. Не допуснаха делото да бъде отложено, благодарение на тяхната адекватна и бърза намеса се състоя. Те организираха и необходимите документи. Искам искрено да им благодаря. Вълнувам се много, не мога да си събера мислите.
Цялото интервю, както и колко българи са заловени като наркомулета в чужбина през последните 5 години, четете в новия брой на в. „168 часа“
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
