Димитър Рачков е един от най-популярните актьори и тв водещи в момента у нас. Той завършва НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. От 1996 г. до 1998 г. работи във варненския драматичен театър “Стефан Киров”. От тогава до днес е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”, където има запомнящи се роли в “Женитба” от Гогол, в “Хъшове” и “Службогонци” от Ив. Вазов, в “Хамлет”, “Бурята”, “Дванайсета нощ” и “Отело” от Шекспир, както и много др. От 2006 г. е част от театрална формация “Мелпомена”. Рачков нашумя като водещ на тв шоуто “Господари на ефира” и на предаването “Пълна лудница”. Носител е на награда за мъжка роля от Театралните празници “Благоевград`99” за Попът в “Зидарите и попа”, на “Аскеер” 2000 за изгряваща звезда за ролята си на Мъжа в пиесата “Самолетът беглец”. Популярният актьор подкрепи и участва в Националната инициатива “Приказки без край”, която се проведе в столичната Педиатрия. Ето какво разказа звездата специално за в. “Доктор” .
– Г-н Рачков, какво ви накара да подкрепите инициативата “Приказки без край”?
– Смисълът на тази кауза е благороден, инициативата е страхотна. Смисълът й е подобряване на болничния престой на децата чрез специално обучени аниматори, чрез мобилни библиотеки. Както знаем, болничната среда не е от най-спокойните както за нас, така и за децата – тяхната психика е доста по-крехка. Смисълът е да направим това пространство много по-уютно за тях. Това може да стане най-добре чрез книги, музика, театър, изложба, тържества. За да не се чувстват децата изолирани. Хубаво е, че тази инициатива върви от 2 години, доколкото разбрах, но е добре да не се прави само по Коледа. Това трябва да се случва регулярно и циклично през годината. Ако може всички ние, по-големите и възрастните, да направим болничната среда по-приятна за тези малки създания, ще бъда много щастлив. Лично аз поемам ангажимент да участвам в подобни изяви не само в София, а и в цялата страна.
– Вашият син от “послушните” ли е, налага ли ви се често да посещавате лекари с него?
– Не ни се налага, слава Богу. Синът ми е кротък и послушен, но има хронични проблеми със сливиците. Често се възпаляват, но не сме ги извадили. И аз като малък имах болни сливици, също не са ми извадени, но често боледувах. Явно прилича на мен, какво да се прави. За сина ми
се доверявам на д-р Улевинов
от детската болница по респираторни заболявания. Той непрекъснато ни успокоява, че с годините този проблем със сливиците ще отшуми и детето ще го израсте. Иначе засега с него нямам други дертове, свързани със здравето му.
– Какво е мнението ви за българските болници и здравна система?
– Нямам конкретни и богати впечатления, но все пак от епизодични посещения по болници знам, че на повечето места обстановката не е особено приятна и приветлива. Това не е хубаво, особено когато става дума за лечението на деца. Те допълнително се стресират от болничната обстановка, затова мисля, че е важно каква е тя.
От друга страна, и на лекарите не им е лесно да работят в тежки условия, които не отговарят на европейски и други изисквания. По отношение на системата мога да кажа, че някак не ми се струва нормално човек да си плаща здравни осигуровки всеки месец и когато му се наложи да ползва някаква медицинска помощ и отиде в клиника или на лекар, да
трябва да доплаща било за изследвания,
било за нещо друго. Това съвсем не ми се струва редно като начин на организация и работа на здравната система.
– Подкрепяте ли лекарските искания и неотдавнашни протести за повече пари в системата и за тях, в частност?
– Подкрепям всички протести, не само лекарските, които вървят в последните месеци. Хубаво е, че у нас вече има някакво гражданско общество, което веднага излиза на улицата и открито заявява, че дадени неща не му харесват. Така трябва да бъде и може би нещата в България вече ще се оправят, а безкрайният преход, на който станахме свидетели от 1990 г. насам, ще приключи. Моят съзнателен живот премина в преход и криза, но се надявам, че за сина ми и другите деца в България нещата ще се оправят и страната ни ще стане много по-добро място за живеене. Не бих искал синът ми, когато порасне, да отиде да живее в чужбина и да го виждам няколко пъти в годината. Никой родител не иска това!
Що се касае до протестите на лекарите, съм на мнение, че са напълно основателни. Имам много приятели лекари и винаги съм се чудил как могат да живеят с ниските доходи, които получават. Лекарите трябва да получават повече пари, защото тяхната работа е много отговорна и натоварваща. Често от лекарите зависи животът на човека! Има ли по-голяма отговорност от тази?! Професията им е по-стресираща дори от моята, затова съм на мнение, че и възнагражденията им трябва да са високи. Когато един хирург влезе в операционната, той трябва да е спокоен и концентриран, а не да се притеснява за пари, сметки и т.н.
Клоуните и забавленията намаляват с 3 дни престоя в болница
В Специализираната болница за активно лечение по детски болести – София бяха отчетени резултатите от провежданата вече една година Национална инициатива “Приказки без край”, която е насочена към подобряване на болничния престой на децата с помощта на мобилни библиотеки с книжки за всяка възраст и специално обучени аниматори. Кампанията се провежда в 12 лечебни заведения в София, Варна и Русе. За една година в инициативата са въвлечени над 5000 души и са реализирани 420 броя посещения в клиниките, а дейностите в рамките на “Приказки без край” са стигнали до близо 3000 малки пациента.
Едногодишната практика сочи, че децата се чувстват по-спокойни в болницата с помощта на приказките, музикалните игри, театралните постановки и честването на празниците. Потапянето в света на приказките и забавленията помага на децата и на техните родители да приемат по-леко престоя и лечението в болницата. Освен това дейностите в рамките на “Приказки без край” правят по-естествена връзката между децата, родителите и терапевтичните екипи.
“В някои държави има вече изградена системна политика по този въпрос. Във всяка болница има специалисти, които се занимават именно с това – да повдигат духа на пациентите, които са там в момента. Тази специалност се нарича медицински клоун. Медицински проучвания показват, че постоянното присъствие на подобни специалисти снижава престоя на болните в клиниката с по 2-3 дни. По-важното е, че децата се чувстват по-добре, затова е хубаво тези изяви да продължат”, коментира проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация.
Маргарита Благоева
