Куклата, копие на Алма Малер, като Венера, фотография на Хенриете Мос от 1919 г.
Оскар Кокошка, Густав Климт и Егон Шиле доказват впечатляващите възможности на австрийското изкуство в периода между югендщил и експресионизъм. Работите им са новаторски, радикални, безкомпромисни. Климт и Шиле издъхват през 1918 г. Единствен Кокошка живее през почти целия ХХ век, но чувството за конкуренция остава. Десетилетия след смъртта на Шиле Кокошка ревниво се опитва да предотврати пробива на творбите му по света, като го нарича „порнограф“ и „копист“.
Имал шанса са живее дълго, Кокошка (1886-1980 г.) разпознава фотографията като средство за съхраняване на визуалната памет и я използва като възможност да се самоинсценира. Битието му е запечатано в над 5000 снимки, пазени в Университета за изящни изкуства във Виена. Дарила ги е вдовицата му Олда. Възможността за първи път да се види „личният албум“ на един от големите художници на ХХ век дава изложбата „Кокошка. Азът на фокус“ във виенския музей „Леополд“ до 27 януари 2014 г. Създадена като диалог между живопис и фотография, тя включва 220 снимки, 32 картини, 20 рисунки, литографии и плакати, филмови и звукови записи.
Активно участвал в обществения живот на ХХ век, Кокошка има страст към всички форми на изкуството и към всички житейски изкушения – той е живописец, график, драматург, есеист, сценограф, протагонист на модернизма. Определян като „ужасното дете“ на виенските арт среди, през 30-те години той е дамгосан и преследван от Третия райх като „изроден артист“ (б.а. – нацистка Германия въвежда термина „изродено изкуство“, за да обозначи творбите, които са модернистични и некласически и не отговарят на идеала за красота на националсоциализма).
Многолик и провокативен е не само творецът, но и човекът Кокошка. Благословен с умението да се самоинсценира, през дългия си живот той играе много роли – на страдалец, пророк, спасител на света, герой. Като впечатлява и вдъхновява съвременниците си той винаги се грижи наблизо да има и камера, която да запечата мига.
Първата му снимка е правена през 1891 г. Тогава Оскар е на 5 г., по-късно на гърба отбелязва „Бях момче, но имах същото лице, с което ме познават всички.“ Кокошка е роден на 1 март 1886 г. в Пьохларн, област Долна Австрия. Баща му Густав е от семейство на златари от Прага, майката е от фермерска фамилия. Бъдещият художник е второто от четири деца. В края на същата 1886-а семейството се мести във Виена, където живее с оскъдни средства. След матурата си Оскар следва в Университета за изящни изкуства, прави проекти за пощенски картички и плакати и пише. Премиерата на драмата му „Убийци, надежда за жените“ във Виена през 1909 г. предизвиква театрален скандал и масово възмущение. Година по-късно заминава да Берлин и работи в сп. „Бурята“. През 1911-а среща Алма Малер, току-що останала сама след смъртта на композитора Густав Малер. Алма, която по-късно става съпруга на архитекта Валтер Гропиус и още по-късно на поета Франц Верфел, живее с Оскар Кокошка от 1912 до 1915 г., двамата пътуват много. Разликата в произхода: той – без финансов гръб, а тя – от заможното семейство на художника Емил Якоб Шиндлер, е сред причините за раздялата. Алма не иска да роди деца на Оскар Кокошка и два пъти прекъсва бременност. По време и дълго след края на връзката им творецът преработва преживяното. През 1918 г. в Мюнхен поръчва кукла с естествен човешки размер и с чертите на непрежалимата загубена любима. Въпреки прецизните описания Кокошка не е доволен от резултата, но съжителства с копието на Алма Малер, снима и рисува куклата, а по-късно в прилив на подкрепена с алкохол смелост я разрушава.
Междувременно Първата световна война е факт. След раздялата с Алма той се записва в кавалерията и заминава на фронта. Два пъти е тежко ранен и е принуден да прекара времето до края на войната в санаториуми, един от които в Дрезден. Там пише множество експресионистични драми и става професор в местната арт академия. След края на войната купува вила във Виена за родителите си, а на последния етаж разполага ателието си.В периода 1921 до 1933 г. Кокошка замразява преподавателската си дейност и пътува из Европа, Северна Африка и Близкия изток. Прекарва година в Париж, после се връща във Виена. Световната икономическа криза го съсипва финансово – през 1932 г. той няма средства да отиде до Биеналето във Венеция, където има негови творби.
След като през 1934 г. се мести в Прага, започва връзката му с политическата аристокрация на Европа. Един от първите портрети, които прави, е на чехословашкия президент Томаш Масарик. Във великолепния град на р. Вълтава Оскар Кокошка среща Олда Палковска. Родена в семейството на юристи, тя също е доктор по право. Двамата се венчават през 1941-ва в бомбоубежище в Лондон. За нея художникът пише на Алберт Айнщайн: „Тя е на двадесет и е висока два метра – истинска чехкиня.“ Олда става „добрият дух“ до Кокошка. А кураторът на изложбата в музея „Леополд“ Тобиас Натер описва починалата през 2004 г. Олда Кокошка така: „Тя беше жена без капризи и с голям опит, събиран по цял свят. Беше абсолютно независима от чуждо мнение и не търсеше у другите потвърждение за действията си.“ Откритата критика на Кокошка към националсоциализма води до отстраняване на картините му от музеите в Третия райх и до невъзможност да преподава. През 1938 г. Олда успява да купи самолетни билети за Лондон. Там художникът продължава да е обществено активен в служба на демокрацията, а след края на войната апелира да се запази културното наследство на Австрия. Прави и плакат с призив за събиране на средства за гладуващите и го поставя на станции на Лондонското метро. През 1971 г. в биографията си „Моят живот“ Кокошка споделя: „Учудвам се колко са флегматични британците. Те не приемат идващата война, докато на континента хората като овце панически бягат от Фюрера.“
Във Виена се завръща едва през 1947-а и портретира кмета Теодор Кьорнер. Следват успехи на международната арт сцена, нови портрети на европейската политическа аристокрация, преподавателска дейност в Европа и САЩ. Новият дом на Оскар и Олда е в Швейцария – те се установяват във Вилньов на Женевското езеро. Триумфът в родната му Астрия е късен. През 1971 г., за 85-ата му годишнина във Виена е открита изложба с творби на Кокошка. Благодарение на умението на художника да се самоинсценира и винаги да прави това пред камера, днес може да се проследи личната му история в снимки – свидетелство за цяло едно столетие. Кокошка издъхва на 22 февруари 1980 г. в Монтрьо, Швейцария. Живял дълго и интензивно, той е убеден: „Животът е като рисуването, но без възможността да коригираш, триейки с гума.“
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
