Георги Костов е продуцент, сценарист и режисьор на първата българска гангстерска комедия „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”, която спечели награда на фестивала „Златната роза 2012”. Той е завършил две специалности в НАТФИЗ – „Филмов монтаж” и „Филмова режисура”. Занимава се и с документално кино. Има в биографията си и 8 късометражни ленти.
– Вие сте продуцент, сценарист и режисьор на първата родна гангстерска комедия – кое наложи това „три в едно”?
– Наложи го обстоятелството, че липсваше подходящ продуцент за филма. Апропо, имаше в началото продуцент, който кандидатства с проекта за субсидия пред Националния филмов център (НФЦ), но след като не спечелихме тази субсидия, се разделихме, прекратихме по-нататъшната работа, защото в противен случай трябваше да чакаме следващата сесия, която пък се падаше в нулева година.
– На колко време са тези сесии, в които се кандидатства за кино субсидия?
– В момента са на 6 месеца. Но през 2010 г. бяха спрели парите, за да изплатят субсидиите на спечелилите предходните години и бяха обявили 2011-а за нулева. Според продуцентите ми тогава трябваше да чакам някъде в годините, но нямах това време! Един приятел режисьор чака вече 15 години за субсидия. И все кандидатства, и все е някъде под чертата…
Системата е: „наши и ваши”
– Какво ще рече това?
– Ще рече, че едни хора са се наместили и са образували един кръг. След него още няколко по-тесни кръга са спретнали продуценти, които поставят свои хора в комисията на НФЦ за игрално кино. Принципът е: „Тази година субсидия ще вземаш ти, догодина – аз”. Така 6-7 продуценти печелят субсидиите за кино. Имената им ги знаят всички. Може да се види кои печелят тези субсидии.
– Значи, в Националния филмов център действа така наречената шуробаджанашка схема?
– Освен шуробаджанашка схемата е и корупционна! Казах ви – всяка една от тези комисии е съставена от техните си продуценти, за да гласува тя за техните проекти. И ако един млад човек, който прави кино, не е замесен с тях, е немислимо да получи субсидия.
– Какво на практика означава това, обяснете?
– Представя се проектът като техен. Вземат парите и накрая ти хвърлят едни дребни пари да направиш „нещо си”, а те вземат по-голямата част от парите, които пък разхвърлят по-нататък по веригата. Плащат на тези, които са гласували за проекта и прочее. Или просто казано: раздува се стойността на проекта за филма. Печели се от бюджета му, без да се търси печалба от продажбата на билети. Примерно, ако филмовият център – държавата, дава 900 000 лв. за един игрален филм, 400 хиляди, максимум 500, се харчат за филма, а останалите се „разпределят”. Има филми по един, два и три милиона лева! Например филмът „Тилт” е с бюджет 2 милиона и 400 хил. лв.; „Козелът” е 1 милион 522 хил., ако се не лъжа. Те все са със субсидии от НФЦ и Националната телевизия. Като се види бюджетът на филма и се изгледа самият филм – на един професионалист му е ясно кое колко струва. А всичко това се оправдава като разходи със знайно и незнайно какви фактури и „документи”.
– Може ли да дадете пример с такъв, да речем, филм?
– Ами ще ви дам пример за случая с „Козелът”. По едно време всички говореха за него, но аз не зная защо само за него говориха! Няма да отворя дума за огромната субсидия за този филм, а само за парите, които са дадени на… самия козел. Аз не съм виждал точно какъв хонорар е взел този пръч, но казват, че сумата е била 60 000 лв.
– Искате да кажете, че на собственика, чиито козел участва във филма, са му броени 60 хиляди лева?
– Далеч съм от мисълта, че човекът е взел тези 60 хиляди лева! Просто продуцентите толкова са отчели като разход или са казали, че ще им струва той. Не се знае човекът със самия козел колко точно е взел…
– Вашият филм обаче имам информация, че е струвал мизерните 50 хиляди лева. С този бюджет, намерен лично от вас, чрез реклами сте снимали без всякаква субсидия, но за три месеца на екран има посещаемост от над 50 хиляди души – вярна ли е информацията ми?
– Абсолютно! Цената на билетите е различна, в София имаше билети по 8 лева, на други места по 4 лв., различно. Филмът е на шесто място по гледаемост на български филми през последните 20 години.
– Но е отхвърлен от комисията за субсидиите в НФЦ! Какви са оценките и аргументите, от колко души всъщност е тази комисия и какви пари реално разпределя?
– Комисията, когато аз кандидатствах, беше съставена от Мариана Евстатиева-Биолчева, Антония Ковачева, Деян Статулов, Драгомир Шолев – млад режисьор, Мария Станкова, Петър Тодоров, Теодор Янев – оператор, и Янко Терзиев – който и да е той… За мен това име е абсолютно непознато и не знам откъде се появи и какъв е тоя екземпляр! Само Драгомир Шолев и Петър Тодоров са ми писали седмица за филма, оттам нататък са двойки, тройки и една четворка, а Антония Ковачева пък е „заковала” на единица!? На много умна ли се прави, не знам… Но след като излезе филмът ми, кинокритикът проф. д.н. Божидар Манов и проф. Вера Найденова ме подкрепиха. Найденова лично ме издири, за да похвали филма. Иначе комисията за кино в НФЦ е от
9 души, които разпределят към 13 милиона лева
– Какво трябва според вас да се направи, за да се променят нещата?
– Вижте, те така здраво са се окопали, че вече нищо не може да се направи! А чували ли сте и какво ще кажете за така наречената „Обсерватория по икономика на културата”?
– Какво е това?
– Диана Андреева се води като някакъв директор на това нещо. Сама е. Директор е на себе си. Тя е абсолютно неграмотна в киното! Някой й е измислил тази структура. Подставил я е да слуша каквото й кажат. Предното правителство покрай Вежди Рашидов ги е вкарало в Националния съвет за кино /има предвид тази „Обсерватория по икономика на културата” – б.а./. И тя е член на комисията в Националния съвет за кино. Така че какво да говорим?…
– Да поговорим тогава за хората, с които снимаш – Деян Донков, Асен Блатечки, Георги Кадурин, Илия Добрев, Влади Въргала и други, както и с този шеметен Китодар Тодоров – какво не виждаме на екрана?
– Не се вижда личното ми, изключително удоволствие да работя с тези забележителни хора и талантливи актьори. Снимките бяха трудно нещо – проблеми с локациите, липсваха пари. Но пък Китодар Тодоров така ни разсмиваше, че се е налагало да правя по 10 дубъла по някой път, защото всичко живо на снимачната площадка се залива от смях от появата и изпълненията му. Камерата се тресе и нищо не става от заснетия материал. Сещам се сега, че още като студенти, заедно следвахме, в различни специалности бяхме, кой откъдето хванеше Китодар – го ползваше в сценариите си. Снимаше го. Имаше и много тъпи сценарии, големи простотии имаше, наред и с хубавите, но Китодар е много всеотдаен, на никого не отказва. Всички го ползваха. Стана много известен между колегите и само като се появеше някъде по купони – всичко живо се заливаше от смях. Страхотно разказваше и вицове!
– Апропо, близки сте с Влади Въргала, взаимно си помагате през годините във филмите, които правите…
– Да, така е. Помогнах му. Режисьорът, с когото работеше в „Шменти капели”, по едно време се беше хванал с някаква американска продукция и нямаше как да продължи. Бяха останали най-яките екшън сцени незаснети и ме помоли. Има една престрелка в църква, после няколко коли се блъснаха. Имаше екшън сцени и със Захари Бахаров и Христо Шопов, които обезвреждат терориста.
– И тъй като стана дума за екшън сцените, знам, че си падате по екстремните спортове – практикувате ли още?
– С екшън спортовете поприключих – време не остава, пък и дете ми се роди, имам син – Никола, който вече е на годинка.
Време е да съм сериозен
Но съм спортувал какво ли не – скални катерения, алпинизъм, пещерняк бях. Обикалях различни клубове, карах курсове. Бях се записал на базата край село Овощник за парашутист. Падах с парапланер, ръка чупих, наранявах се… Но до скок с парашут така и не стигнах – съзнателно…
Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА
