На 26 януари 1962 г. на летището в Неапол умира от инфаркт итало-американският мафиот Чарлз „Лъки“ Лучано, основател на фамилията Дженовезе – една от петте мафиотски фамилии в Ню Йорк.Роден е под името Салваторе Лукания на 24 ноември 1897 г. в Леркара Фриди, малко селце на 25 км от Корлеоне в Сицилия. През 1906 г. семейството му емигрира в Ню Йорк. В ранните си ученически години припечелва пари като изнудва съучениците си. Тогава се среща с бъдещия си бизнеспартньор Майър Лански.
На 25 юни 1911 г. Министерството на просветата въдворява Салватор Лучано в учреждение в Бруклин за превъзпитаване на трудни младежи.
На 14 години напуска училище и започва работа във фабрика за шапки. Според неговите собствени думи това е работа за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. На 19 г. се присъединява към бандата „Файв пойнтс“ и започва търговия с опиум, без да напуска шапарската фабрика.
Лучано действа просто – разнасяйки дамските шапки на клиентките, той крие в тях наркотика. През юни 1916 г. е заловен в зала за билярд с наркотици. През януари 1918 г. е осъден е на 3 г. затвор за разпространение на наркотици и грабеж на магазин. След 6 м. го пускат за добро поведение.
Затворът се оказва полезен за Лучано, защото там завързва полезни познанства с Торио, Костело, Масерия и други, с които после създава престъпната си корпорация.
По време на Първата световна война Салваторе е призован в армията. Той намира начин да избегне казармата, като лекар-венеролог го заразява с гонорея (трипер) и по време на цялата война го държи на границата на оздравяването. Макар да влачи болестта в слаба форма, тя налага отпечатък в личния му живот. Само в тесен приятелски кръг после той се жалва от своята полова слабост.
По време на Сухия режим Лучано вече е виден мафиот и работи с бъдещи едри престъпници като Бъгси Сийгъл и Франк Костело. Започва работа за Джузепе Масерия — Джо Босът. По-късно става негова дясна ръка.
По информация на федералното разследване през 1929 г. годишният доход на Лучано съставлява $200 000, след като най-скъпите самостоятелни къщи в Бевърли Хилс струват по 20 000 долара.
По време на Кастелмарската война между мафиотските босове Масерия и Салваторе Маранцано (1929-1931) Лучано става още по-могъщ и решава, че е време той да поеме властта. Босът Джо разбира амбициите на Лучано да обедини банди от различни етнически групи и приема това като заплаха за консервативната сицилианска мафия.
В резултат Лъки е жестоко пребит на 16 октомври 1929 г. Оцелява като по чудо. Отмъкват го от улицата, в някаква сграда го връзват за тавана с краката нагоре, изрязват от гърба му ивици кожа и го обезобразяват. Захвърлен е на пътя в безсъзнание. В болницата му слагат 55 шева и носи белези върху лицето си цял живот. Отказва да говори пред полицаи и журналисти. Тогава му излиза прякорът Лъки (Щастливеца), който също носи до края на живота си.
Побоят е извършен от хора на Маранцано, но купени от Масерия. Лучано обаче проумява каква е истината и решава да си отмъсти подобаващо. Чака сгоден момент почти две години. По време на обяд с Масерия, Чарли се извинява и отива до тоалетната. В следващият момент Бъгси Сийгъл, Джо Адонис, Албърт Анастазия и Франк Костело изваждат автоматичните си оръжия и правят Масерия на решето.
С това свършва войната. Маранцано става „capo di tutti capi“ (босът на всички босове) на Ню Йорк, а Лъки отново се намира на втора позиция. Затова хората на Майър Лански убиват Маранцано и крайният победител е Лучано.
Лучано проявява големи организаторски способности и усет за новото. Той първи измисля фиктивна фирма за прикритие на нелегалните търговци на алкохол. Лъки един от първите проумява, че мафията трябва да функционира като корпорация и организира „Голямата седморка” – супертръст за продажба на алкохол.
Лучано установява контакти с престъпниците от не италиански произход. Дори установява равноправие с еврейските си колеги. Следва обаче да се отбележи, че гангстерите от не италиански произход работят за „Коза Ностра”, но нямат право да стават нейни пълноправни членове.
Престъпната империя на Лучано започва да се оформя. Той вече контролира огромен криминален отрасъл (проституция, казина, наркотици), прикрита от добри връзки в правоохранителните структури. Първата крачка към криминалната корпорация е направена.
Той осъзнава първи, че разделението на труда увеличава ефективността на мафията. Той е инициатор на едно особено подразделение на „Коза ностра” – „Корпорация на убийците”. По негова препоръка тя е оглавена от Алберт Анастазия.
Става сутеньор №1. В Ню Йорк владее около 200 публични дома. През 1935 г. приходът от тях е около $20 млн., като 200 000 са лично за Лучано.
Прокурорът Томас Дюи, натрупал дебела папка с документи против Лъки, успява да го вкара зад решетките за 50 г.
И в затвора Лучано не губи огромната си власт. Това става ясно по време на Втората световна война. Тогава немски подводници потопяват американски кораби един след друг, като буквално ги причакват на пътя им. Контраразузнаването стига до извода, че някой ги информира и насочва от брега. Търсят съдействието на Лучано. От килията си той нарежда на подземния свят да съдейства на властите. Скоро са арестувани 8 немски агенти. От този момент за килия му служи добре мебелиран офис.
За оказаната помощ той е освободен през 1945 г., но без право да живее в САЩ. Заминава за Италия, от където изгражда разклонения на американската „Коза Ностра” в Европа и в света. Основната стока е кокаин и хероин.
Лучано изгражда мрежа от легални фирми (за продажба на храни, дрехи, електроуреди) с безупречна счетоводна документация. В Сицилия изкупува огромни площи земеделска земя за плантации. Нужен му е добър имидж.
В края на 1961 г. процъфтяващият бизнесмен и порядъчен гражданин Лъки Лучано получава писмо от един сценарист и продуцент с молба за оказване на съдействие при написване на сценарий за филм за него. Винаги мечтаещият за слава Лучано се съгласява.
На 26 януари 1962 г. великият мафиот отива на летището в Неапол, за да посрещне автора на бъдещия филм. С него са и децата му. Внезапно той се хваща за сърцето и пада мъртъв. Инфарктът е толкова масивен, че всяка лекарска намеса е излишна.
На 29 януари гражданите на Неапол са свидетели на най-грандиозното погребение в историята на града. Погребван е човека, който създава организираната престъпност, преживява периода на бурния й разцвет и чертаещ нейните бъдещи перспективи.
/По материали в интернет/
