Filed Under: Растения on January 26, 2014
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ:
Кладницата е вид базидиева гъба от род Кладница (Pleurotus). Отнася се към подотдел Basidiomycotina, клас Homobasidiomycetes, подклас Agaricomycetideae, разред Tricholomatales, семейство Pleurotaceае, които се характеризират със нишковидна текстура, бели до бледоохрени спори и пънче, практически неотделимо от шапката. Друг важен белег на тези гъби са низбягващите или свободно прикрепени пластинки със ексцентрично или липсващо пънче. Под понятието кладница следва да се разбират видовете от род Pleurotus и затова те ще бъдат разгледани по-подробно.
Известни са над 40 вида, част от които някои автори разделят на отделни вариетети и форми. Общите белези между тях са твърде сходни и морфологичното им разграничаване е трудно.
Световният практически опит при култивиране на кладница показва, че най-подходящи са видовете: Pleurotus ostreatus, P. pulmonarius, P. cornucopiae, P. citinopileatus, P. salmoneo-stramineus, P. sapidus, P. flabellatus, P. eryngii, P. cystiduksus, P. sajorcaju. Те се различават както по потребност към хранителния субстрат, така и по оптималните условия за растеж и развитие.
КЛАДНИЦА – СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ
“На вкус – бяла гъба, но по хранителна ценност няма равна”.
Така с две думи може да се опише кладницата. По своята хранителна ценност тя надминава не само зеленчуците, към които обикновено се отнасят гъбите, но и месото. Съдържанието на белтъчини в нея (за сухо тегло) е до 50,4%, въглехидрати 3,0-5,0%, мазнини – 0,2-2,5%, екстрактивни вещества – до 45%. Ако по брутно съдържание на белтъчини кладницата с малко отстъпва на добрите видове месо, то по тяхното качество тя няма равна. Освен това кладницата е превъзходен източник и на уникален комплекс от най-необходимите за човека минерални соли и други ценни вещества. Освен микроелементите (калий, магнезий, желязо, кобалт и др.), фосфор (сравнимо само с рибата и млякото съдържание), тя има цял комплекс витамини в съчетание, което не съществува в нито един от известните хранителни продукти: А, С, Д, групата РР, пантотенова киселина и множество други. Нивото на биотин в кладницата е няколко пъти надхвърлящо това в яйцата, млякото, спанака, а количеството на тиамин съответства на съдържанието му в овесените ядки, пшеничния хляб, фасула и зелето. Съставът на липидите е сходен с този на растителните масла от висшите сортове. В плодните тела на кладницата се съдържат множество уникални биологично активни вещества.
Последните изследвания показват, че тази гъба има способността да извежда от организма на човека и животните радиоактивните вещества,помага при психични разстройства, способства профилактиката и лечението на хепатит, холецистит, язва на стомаха, радикално понижава количеството на холестерина в кръвта, предпазвайки човека по този начин от атеросклероза, помага да се нормализира налягането както у хипертониците, така и у хипотониците. Съвсем скоро бе установено, че при определени условия кладницата оказва и противотуморно действие и усилва имунната система на организма. На основата на кладницата са създадени препарати, които без да оказват токсично действие възпрепятстват развитието на раковите клетки.
Като част от хранителния режим на човека, кладницата може успешно да замени 60-80% от месото и месните продукти. Нейната енергийна стойност е 100-370 кДж на 100 гр. По този начин кладницата се явява уникален диетичен продукт, който може да се употребява смело с гарантиран за здравето положителен ефект, за всички групи от населението, включая и тези, за които другите видове групи гъби са противопоказани, тъй като в нея отсъства почти трудния за преработване хитин, така характерен за другите гъби, отсъстват и повечето раздразващи вещества.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
Режимите на култивиране, хигиеничността на субстратите, липсата на особено опасни болести и вредители позволяват тази така ценна за здравето гъба да се използва без опасност за здравето.
РЕЦЕПТИ:
Кладницата – това е истинска находка за кулинара и домакинята. Приготвянето на ястия от нея изцяло избавя домакинята от мъжката битка с пясъка, една доста неприятна процедура; не се изисква “предварително преваряване и изхвърляне на първия бульон.” Цялата процедура по предварителната подготовка на плодните тела на кладницата се състои в изплакване на гъбите и обрязване на основата на пънчето. Самото приготвяне на първо и второ отнема не повече от 10-15 минути. Кладницата може да се вари, задушава, пържи, бланшира, засолява, маринова, кваси, суши и т.н. Освен това, салатата от свежите плодни тела (от шапките) е истински деликатес, без да говорим и за неговите целебни свойства. Блюдата от кладница при кой да е способ на приготвяне запазват ярко изразения гъбен вкус и аромат, а още и полезните свойства. Загубите при термообработка са от 5 до 15%, докато при други гъби съставлява 50-75%
КУЛТИВИРАНЕ НА КЛАДНИЦАТА
Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световният добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субстрат и наличие на благоприятни атмосферни условия. Плододава обилно а развитите плодни тела са едри и месести.
Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:
Култивиране на кладница
в легнали чували
• Лес – 1
• ИНРА 3001
• Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210
• НК 35
Всеки щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.
Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадаци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.
Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.
ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ
Вижте още:
