Читалище „Развитие” в Дряново организира творческа среща с журналиста, писателя и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Ганчо Савов, на която беше представена най-новата му книга „Не падай духом, където ти падне!”.
Ганчо Савов е роден на 25 октомври 1930 г. в Перник, но израства в Дряново, в семейството на музиканти, художници и литератори. Творецът учи гимназия в Белград, а получава филологическо образование в университетите в Загреб, Сараево и Любляна. През 1974 г. Савов е осъден на 18 години затвор по скалъпени обвинения в държавна измяна (шпионаж в полза на Югославия). Излежава 11 години от присъдата и е освободен през 1985 г. След 1989 г. той е реабилитиран и продължава активната си журналистическа и публицистична дейност.
Бил е главен редактор на списание „Панорама” и председател на Съюза на преводачите в България. Преподава балканистика във Великотърновския университет. Ганчо Савов е лауреат на редица наши и международни награди, като преди години стана носител на Националната литературна награда „Рачо Стоянов” за цялостно творчество, която му бе връчена в Дряново.
Поводът да се срещна и разговарям с именития колега и съгражданин бе именно представянето в Дряново на новата му книга.
– Г-н Савов, последната ви книга ”Не падай духом, където ти падне!” с какво е свързана? Може би в нея се говори за днешното тревожно и смутно време?
– Тя е издадена като юбилейна книга от Великотърновския университет, като едно признание за моята преподавателска и научна дейност. Това е панорама на творчеството ми и като учен в областта на южнославянските литератури, и като публицист и литератор. Книгата съдържа разностранни неща – от стихотворения, които са писани в затвора, научни студии, които интересуват студентите, моя библиография и други материали. Тя е илюстрирана от мен, като подборката е направена в катедра „Славистика” на филологическия факултет и я представиха в университета с внимание и от студенти, и от преподаватели.
– Известният политик Бисмарк беше казал, че Балканите са едно буре с барут, което всеки момент може да гръмне. Как виждате вие днешното състояние в този взривоопасен район на Европа, след като сте запознат отдавна с проблемите на Балканския полуостров и в частност с неговата културна идентичност?
– Южнославянските страни, които са сърцевината на Балканите, ги познавам наистина много добре, защото съм бил неведнъж там. Мисля, че и в този момент има искрица, която винаги тлее. Например бях в Босна, преди да завърши въоръженият конфликт, бил съм и в откритото там посолство. Имал съм много близко общуване и с другите страни от Балканския регион и затова добре ме познават. В Словения ми издадоха една луксозна книга, в Хърватия ме търсят за сътрудничество между български и хърватски творци, а пък в Сърбия ми издадоха книгата „Антология на сръбския хумор”. Подобни взаимоотношения имам и с колегите от Черна гора, а по-малък ми е контактът с Македония, макар че и за техните писатели съм писал неведнъж.
– Като познавач на балканската литература смятате ли, че има все пак нещо да ни разединява в тази област?
– Смятам, че в областта на литературата нищо не ни разединява! Всички дрязги и конфликти са предизвикани от политиците. Смея да твърдя, че изключително добри са отношенията и връзките между сръбските и българските писатели. По техни и наши предложения се създадоха общи сдружения за сътрудничество. По отношение на преводите на тяхна литература стоим най-добре, защото имаме активни и добри преводачи, а и се е натрупала огромна библиография от техни преведени книги, на неща, които излизат в Сърбия. Изобщо хората на перото от двете балкански страни стоят много близко един до друг.
– Дряново е малък балкански град, но с големи имена в литературата, музиката и културата, които са на европейско, та дори и на световно ниво. Достатъчно е да споменем драматурга Рачо Стоянов, поетите Атанас Смирнов, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Теодора Ганчева, музикантите академик Христо Недялков, композитора-песенник Тодор Попов, симфоничния диригент Месру Мехмедов. Предполагам, че наблюдавате и младите дряновци, които не посрамват своите предшественици?
– Поддържам връзки с повечето от споменатите творци, които са живи и здрави, и се гордея с тях, защото съм дряновец. Към тези имена бих прибавил и дряновския поет и писател Генчо Витанов, който стои на равнището на нашите най-добри творци. Младите дряновски литератори също се стараят да продължават традициите на утвърдените вече имена в българската литература. Преди време списание „Пламък” посвети изцяло един от броевете си именно на дряновски творци, между които имаше и талантливи млади хора, и това е радващо и обнадеждаващо.
– „Не падай духом, където ти падне!” звучи като ваш девиз през всичките години. Така ли е?
– Съставителите на последната ми засега книга са разбрали, че наистина това е моят девиз през годините и той е изваден от контекста на афоризмите, поместени там. Този девиз – „Не падай духом!”, съм следвал, докато бях подложен на репресии. Човек трябва да мине през „сито и решето”, за да може да погледне сам върху себе си, а така се вижда най-добре и духовната устойчивост на човека.
– Какво ще пожелаете и на своите приятели и земляци, а и на младите си колеги, които все повече са объркани от днешното смутно и тревожно време?
– Когато младият човек избере своя път, макар в началото да не е устойчив, му желая да го следва неотлъчно! Давам пример със себе си, когато бях осъден и лежах в затвора, животът ми прекъсна. Но не се отказах от работата си по съвременната българска и балканска литература. Затова моят съвет най-вече към младите хора – „Не отстъпвайте от своя път, не унивайте и следвайте своите цели докрай!”. Желая на всички читатели здраве, просперитет и успехи във всички начинания.
Любомир ДИМИТРОВ
