Иван Ненков е завършил българска филология в Шуменския университет. Поет с китара, журналист, сатирик, автор на песни на “Щурците”, на различни формации на “Тоника”, на Тони Димитрова, на Веселин Маринов… Песни по негови стихове изпълняват Ваня Костова, Нели Рангелова, Кристина Димитрова и Орлин Горанов, Васко Кръпката, Милица Божинова и Илия Ангелов, Дани Огнянов, дует “Домино”, “НЛО”, “Фанданго”, “Лора”… Ненков живее и твори основно в Несебър, но от няколко години все по-често изнася заедно със съпругата си Живка концерти в София. Организатор и участник е на първия “камерен” концерт на “Фамилия “Тоника” след смъртта на Гого Найденов – “Приятели и морето”, на 25-и този месец.
– Иване, ти си поетът, или, както държиш – авторът, написал най-много и най-известните от „бургаските” текстове на „Тоника” в периода на „възкръсването” на тази култова група, създадена още в началото на 70-те в бургаския Дом на нефтохимика с най-първи солисти покойният Гого Найденов, Ева и Сия Бинчева…
– Диомов ми е разказвал, че когато се е прибрал в Бургас, оркестър „Бургас” вече не е съществувал. Иван Пантелеев е бил починал по това време вече, а инструментите стоели прашасали в някакъв килер… Стефан ги отупва и започва да събира наново оркестъра. Вика някои от старите членове. След това създава групата „Горещ пясък”. Клуб „НЛО” имаха вече концертна дейност из страната, но нямаха оркестър, и група „Горещ пясък” научиха репертоара на „НЛО” и концертираха с тях. Съпровождаха ги на турнета из страната, по участия, даже на стадиони…
И тогава Стефан Диомов, който е ръководител на „Горещ пясък”, попитал Жоро Мамалев: „Част от тези неща, които звучат, са хубави, кой ги пише?”. И той му казал: „Един автор от Несебър ги пише, Иван Ненков се казва”. И Диомов казал: „Така ли, аз съм от Бургас, пък нищо да не знам, откога търся такъв човек…”. А в София край него е бил Михаил Белчев, много песни са написани с Мишо…
– Освен него обаче „край Диомов” са били още Ваньо Вълчев, оригинален бургаски поет, баща на Ивайло Вълчев, сценарист от „Шоуто на Слави”, и един друг лирик, пак от Бургас, за когото специално искам да те попитам, защото той си отива неудовлетворен от социалния си статус, търся по-завоалиран израз, макар че близките му и бургазлиите, които са го познавали, се изразяват по-директно – „в нищета” и „забрава”…
– Бил е и Богомил Гудев. А Иван Ванев, авторът на „Бургаски вечери”, наистина почина в мизерия.
И един ден Диомов дойде в Несебър, извика ме в читалището и каза: „Ти ли си тоя?” – „Да, аз съм…”. „От колко време търся такъв човек, и то близо до Бургас, защото, докато бях в София, еди-кой си беше с мен, правехме песните, но в Бургас нямам такъв човек освен това искам малко да разчупя стила, имам идея да възродя групата „Тоника”. Всъщност не знам дали вече не беше събрал част от “Фамилия „Тоника” и онези, които се съгласиха да работят с него, именно те сформираха първата „Тоника” след „възкръсването”.
Факторът, който наклони везните към мен, беше, че аз, освен че пишех стихове, се занимавам с музика още от осми клас. Но нямахме право да бъдем на голямата сцена, защото първо трябваше да минем през дирекция „Музика” и да получим категория.
Можех да взема категория, но имах един период, в който се бях откъснал, даже отблъснал от музиката… През 1986 г. се срещнах с Кирил Маричков и „Щурците” и направихме моето стихотворение „20 години по-късно” като песен. То стана „мускетарски марш” и под този наслов даже минаха всичките концерти из страната на „Щурците”.
– И защо това изключително за един 25-годишен поет събитие те ”отблъсна”, както твърдиш, от музиката?
– Защото песента наистина излезе на плоча, но излезе с промени. Текстът беше цензуриран.
– От кого?
– И до днес не знам. Кирил Маричков знае. Оригиналният текст завършваше така: „Затова скрий, коннико, камшика, изравни се с родното си племе, нека твойта мисия велика свърши някой друг след време”, но това беше зачеркнато и стана: „Затова скрий, коннико, камшика, забрави световните проблеми”, което абсолютно сменя смисъла на нещата… Никой не ме беше питал за тази промяна и дълго време ми беше болно.
Не исках да се появявам по официалните сцени
– Къде записахте първата песен с Диомов?
– Той ме покани у тях, живееше на едно хубаво местенце. Стефан Диомов преди това се беше опитвал да работи с някои други автори, но когато им беше давал музика, те не можеха да „съберат” стиховете в мелодията.
Мелодията за първата ни песен беше една такава, закачлива, аз предложих на Диомов да започнем да нахвърляме текста при него, а след това вкъщи да седна да си я напиша. Песента се казваше „Кръговрат” и в нея аз споменавах имената на членовете на „Тоника”, които създадоха „Фамилия”- та вече. С леки препратки към предишни техни песни. Така или иначе, тази песен не успяхме да я реализираме, остана малко като колаж…
След като не успяхме да направим „Кръговрат”, влязохме направо със скок, тъй като вече втората ни песен стана голям хит – „Мария”. Преди това Стефан Диомов имаше песента „Мойта малка дъщеря Мария”, написана от него в съавторство със съпругата му Зорница Диомова. Но край Диомов винаги е имало много жени с името Мария. Майка му се казваше Мария, за нея написахме песента „Добър вечер, мамо”. Дъщеря му е Мария и поради този факт от време на време се появяваха такива песни…
След първия стих му нахвърлих няколко варианта и Диомов, който слушаше с едно ухо, само казваше като Данчо Стълбицата: „Това да, това – не”…
Всички песни, които сме написали заедно, са проверени през близките на Стефан, те са голяма фамилия… Има сестра, има син – инженер, специалист по озвучаването, има брат – Стефан Маринов, хоров диригент, създател заедно с Ваня Костова, след като „Тоника” се разпада, на две групи – „Магистрали”, и „Дилижанс”… Стефан Маринов не живее в България дълги години. Той е музикант в Швейцария, съпругата му е германка, много популярен диригент е, работи по швейцарски, по европейски проекти. И за съжаление много рядко пише за българската поп музика, защото у нас не беше дооценен. Даже аз мислех, че „Ах, морето” е на Стефан Диомов, а тя е на брат му Стефан Маринов. И „Малка водка с портокалов сок”, и „Балкански синдром”, и „Старецът и морето”, и „Веднъж се живее” също са негови…
Последно се срещнахме със Стефан Маринов или Чечо, както му е артистичният псевдоним, и Тони Димитрова на един концерт на „Петте сезона”, новата група на Стефан Диомов, и на „Горещ пясък”… Беше по повод на велоинициативата в Бургас… Тогава течеше Интернет гласуването за 30-ото юбилейно издание на фестивала „Бургас и морето” и се появиха
няколко скандала… и с мое участие
В няколко медии се появиха различни информации – на сайта на община Бургас се видя, че „Ах, морето” по мой текст, по музика на Стефан Маринов и в изпълнение на Тони Димитрова, е получила над 3000 гласа. Беше обявена за най-популярната песен на фестивала „Бургас и морето” през годините. Заедно с нея са „Момчето, което говори с морето” на Недялко Йорданов, „Лято” на Пламен Ставрев и на Кичка Бодурова – „Море”, мисля, че се казваше.
– Знаеш ли подробности „от кухнята” на химна на Бургас – „Бургаски вечери”?
– Иван Ванев, за когото вече стана дума, е връстник и приятел на автора на музиката – Иван Коларов. Работили са заедно в кораборемонтния завод в Бургас. Имат и други песни още от онова време. Ева и Гого, Бог да го прости, ги знаеха, даже някои от тях се приемат вече като фолклор. Например: „От една и съща чаша с теб да пия съм готов, макар че нашето приятелство не се превърна във любов…” – това се е пеело от ученици, от студенти, но много рано Иван Коларов се самоубива. Оставя две момичета.
– Каква е причината – лична или социална трагедия, или смес от двете?
– Гого и Ева знаят историята, Диомов също я знае. Ранимост, разочарование… Песента е от много отдавна. Но Ева и Гого я възродиха. Доколкото съм чувал, куплетът: „… спомени, спомени…”, е написан допълнително. Една-единствена книжка излезе от Иван Ванев – „Бургаски вечери” се казваше. Тъжно ми е, като я гледам, защото той заслужаваше много повече. Премиерата беше в Художествената галерия в Бургас. Ева и Гого донесоха едно касетофонче, сложиха го, пуснаха песента „Бургаски вечери” и под акомпанимента на пиано я изпяха.
Иван Ванев беше горд човек, не обичаше да моли. Бяха го направили почетен гражданин на Бургас заради „Бургаски вечери”, но, както го направиха почетен гражданин,
така го и забравиха
По-късно вече ние научихме, че той боледува, че има нужда от лекарства… Иван Ванев имаше един син, който идваше при Диомов, той от време на време му даваше някакви средства…
Молих няколко души да направим благотворителен концерт, за да съберем пари за лекарства на Иван Ванев, някои ми отказаха и доста по-късно стана ясно, че той си отива, че няма как да му се помогне повече. И веднага, след като си отиде, започнаха да се създават инициативни комитети, да му се прави паметен бюст в Морската градина… Трябваше обаче да се сетят преди това! Човекът никога не е парадирал с това, което е направил. Безкрайно скромен, даже се притесняваше, почти не можеше да рецитира своите стихове, говореше много тихо…
– Откъде тръгна „възраждането” на „Тоника”?
– Когато Стефан Диомов тръгва да я възражда, решава да покани всички, с които е работил. И всички, които се съгласяват, са вече членовете на новата-стара формация. Анастасия Бинчева вече си беше тръгнала, имаше си своята съдба и своя живот, и се прибираше към Щатите, към Сиатъл, и тогава Стефан Диомов беше решил да предлага на останалите членове на „Тоника” друг човек с висок глас, за да може да изпее нейните партии. Но последното, което беше, е, че той смяташе това да е възрастна жена, защото тя по може да се впише в една такава вече улегнала естрадна формация както с таланта си, така и с конфликтите си, търсеше подходящ глас за „Добър ден, море”, „Лека нощ, усмивки”…
Не можеше да намери и в един момент започна да прослушва деца. И един ден аз с китарата, моята съпруга Живка – на пианото, и дъщеря ни Катя излязохме на сцената на читалището в Несебър, изпяхме няколко песни, основно на „Тоника”, и след като свърши концертът и прибрахме декорите, тръгнахме по една пътечка да излизаме към изхода. И срещу нас се появи Стефан Диомов, доста усмихнат. Аз се учудих, че е там, защото ние вече работихме в студиото в Бургас… И аз го попитах: „Какво правиш тук?”. А той ми отговори: „Организаторите ме поканиха и много добре направих, че дойдох, защото чух едно детско гласче и аз това дете ще ви го отнема!”. И се оказа, че си избра моята дъщеря.
След няколко дни ми се обади: „Събрал съм всички от групата, намерете някакъв транспорт, защото ви чакаме, и идвайте заедно с детето!”. Отидохме там, той ги беше строил всички, малката застана сред тях като на изпит и запя точно „Добър ден, море”. Отначало без съпровод, после Стефан Диомов седна на пианото, за да й помогне с тоналността, тя изпя още веднъж песента, изпя фрагмент от „Лека нощ, усмивки” и, както се казва, с явно гласуване, защото той питаше всеки един поотделно какво ще каже, всички се съгласиха. И Диомов каза: „Трябва да помислите за сценично облекло, защото тръгваме на турне!”.
– Така към “Фамилия „Тоника” се прибави фамилия „Ненкови”!
– Наистина станахме една голяма фамилия, защото и синът на Ваня Костова – Боян, беше с нас, Емилия – дъщерята на Милица, беше с нас, синът на Ралица – Вени, мисля, че се казва – и той… Цял автобус хора се събрахме – истинско “шоу на колела”!
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
