Председателят на СЕМ Георги Лозанов съобщи, че до лятото СЕМ ще инициира проучване с помощта на външни организации с икономическа експертиза, което да покаже реалните собственици и дялове на медийния пазар.
62%от българите предпочитат телевизията като информационен източник за политика, 20%- интернет, а 4% – преса, 78% споделят, че телевизията им помага да разберат по-добре политиката и икономиката, а 17% казват това за вестниците. Години наред българската журналистика бавно отстъпва от място си на страната на почтеността и обективността. Тя предава интересите на своите читатели/зрители и от това губят всички с изключение на малката, но силна мрежа от задкулисни интереси. Резултатът е, че едва 14% от българите вярват в независимостта на медиите ( в столицата – само 7%), 60% от хората изобщо не вярват, че журналистиката е независима, а останалите 26% се въздържат да изразят позиция (виж прикачената графика в ляво). Това е възможно най-ниската оценка за медиите от демократичните промени досега. В същото време настоящият кабинет работи в почти пълен медиен комфорт въпреки интензивните антиправителствени протести (виж карето). Това показва изследване, направено по поръчка на фондация „Конрад Аденауер“ от фондация „Медийна демокрация“ съвместно с агенция „Маркет линкс“ сред 1200 граждани чрез лични анкети за периода юли – декември 2013 г.
Сцена на гладиаторски битки Георги Лозанов определи 2013 г. като година на враждебната реч в медиите. „Това е цялостен процес, който започна от началото на миналата година и е свързан с отношенията между политиците. Политическата комуникация започна да превръща опонента във враг и да иска да го унищожи, а медиите бяха сцената, на която се разиграваха тези гладиаторски битки“, заяви Лозанов. „Ако този сблъсък не се разиграваше на медийна територия, тази година щеше да има политически убийства“, коментира още експертът, според който медиите в този смисъл са имали спасителна роля за обуздаване на мощните негативни енергии през 2013 г. Директорът на фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов от своя страна обобщи, че обществените медии в най-голяма степен са успели да заемат неутрална позиция, и посочи, че е необходимо по-голямо финансиране за обществените медии. По повод появата на втори етичен кодекс на българските медии той отбеляза, че пазарът има нужда от по-широка национална база за налагане на етични стандарти.
Голямата картина Ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев отбеляза, че трябва да се прави разлика между медийно разнообразие и плурализъм на медиите. „В България има разнообразие от медии, но в много от тях няма плурализъм на гледните точки. За да получиш ясна картина на случващото се в страната, трябва да се информираш от много канали и степента на интелигентност е тази, която ти помага да се ориентираш какво се случва“, коментира той. Ерозията на българската журналистика наистина става по-силна, но това не означава, че борбата срещу нея е безсмислена. Заиграването между медиите и политиците е сред най-опасните игри и резултатът от нея е режисирана публичност, която не убягва на будните граждани и обрича медиите. Усилията за прозрачност в собствеността на медиите няма да решат целия проблем, но биха помогнали на читателите и зрителите да следят доколко конфликтите на интереси се отразяват на качеството на информацията.
*В медийния мониторинг е анализирано отразяването на политиката в четири всекидневника и телевизии („Преса“, „Сега“, „Телеграф“, „Труд“ и БНТ, bTV, „Нова тв“, ТВ7).
В медиен комфорт“Правителството и премиерът Пламен Орешарски работят в относителен медиен комфорт“, каза Орлин Спасов, който представи данните от медийния мониториг за 2013 г. Според анализа те не само не получават почти никакви остри критики, но някои медии дори ги подкрепят безусловно. Спасов коментира, че негативното отношение към правителството и премиера остава феномен предимно за онлайн средата, а исканията за оставка не срещат подкрепа в традиционните медии, въпреки че протестите са отразявани.В същото време най-голямата опозиционна партия е принудена да действа в условия на по-неблагоприятно медийно отразяване и понижено внимание – през 2013 г. Бойко Борисов вече е изместен от Пламен Орешарски като най-споменавания политик, а разликата в медийните им рейтинги е забележителна: Орешарски е новият медиен любимец с медиен рейтинг 1.5 (позитивните публикации за него са 1-5 пъти повече от положителните), докато рейтингът на Борисов се е сгромолясал от 2.4 през 2012 г. до минус 5.6 през 2013 г.Мониторингът отчита още възход на лидера на „България без цензура“ Николай Бареков, който се отличава с агресивно медийно присъствие и промяна в рейтинга на президента Плевнелиев от положителен в отрицателен (-2.6). Въпреки че Станишев отбелязва леко подобрение, все пак рейтингът му остава негативен (- 3.5), а лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е най-нехаресваният от българските медии политик с рейтинг минус 7.4.
