Шумът на булеварда едва се долавя на 17-я етаж. Мисля си, че само когато е високо над улицата, човек може да се откъсне от всекидневието и да насочи вниманието си към нещо много по-голямо – света. През прозорците се простира цяла София. Взирам се в хоризонта. Иван Гарелов ще ми помогне да видя още по-далеч. Отвъд българските граници…
– Г-н Гарелов, има ли конфликт, който ви е въздействал особено силно сред тези, които описвате в книгата си ‘’Недалеч и неотдавна’’?
– На първо място бих сложил Близкия Изток, защото засега там няма разрешение и конфликтът остава значим за света, като до голяма степен определя международните отношения. Дали ние се включихме в него правилно или не, но той вече в много голяма степен засяга и България. Освен ангажимента към палестинската кауза имам и лични връзки, които са извън професията ми. Едната е Ахмед (палестинско момче, което Иван Гарелов осиновява. Ахмед следва медицина в България и става лекар – бел.ред.). В момента той живее в Испания, а семейството му е в Бейрут. Поддържаме връзка. Случилото се с него символизира проблемите, които имат палестинците в отношенията им с Израел.
За съжаление виждам, че борбата с тероризма по света се води по периферията. Воюва се с последствията, не с причините. Ако палестинският проблем се разреши, ще се отнеме знамето на тероризма, ще пресъхнат идеите му. Когато попиташ терористите защо извършват ужасни неща, те отговарят: ‘’Заради палестинците…’’ ‘’А защо срещу Америка?’’ – ‘’Защото подкрепя Израел’’.
-Защо не се разрешава палестинският проблем?
-Много зависи от САЩ. Европейската позиция е много по-гъвкава от американската, Европа подкрепя в не малка степен палестинската кауза. Що се отнася до подкрепата от Америка за Израел, тя е поради голямото количество евреи в страната. Затова в американските президенти съществува вътрешна борба. Те знаят, че в региона трябва да се установи мир, който да бъде справедлив и за двете страни. Но пък е налице натискът, на който ги подлагат израелците.
-Какво са постигнали тези държавни глави в посока на мира?
-Започват преговори от време на време. В момента бих казал, че нещата са в мъртва точка и са във фаза на натиск от САЩ върху израелското правителство. Барак Обама дава заявка да направи нещо по въпроса. Изчака изборите и има известни надежди, че в края на краищата ще си заслужи Нобеловата награда за мир, която му дадоха малко преждевременно.
-Каква цена ще плати той за тези си намерения ?
-Няма да се кандидатира отново за президент. Това му е втори мандат. В началото на пътуванията ми в този регион аз го изследвах извън Израел и окупираните територии и през погледа на палестинците, които живееха в съседните арабски страни. Те имат различна гледна точка за нещата, които се случват. Когато видях палестинците, които живеят заедно с израелците, независимо от конфликта, аз се убедих колко са близки по много признаци – образование, интелект, възпитание… Освен това делят една земя, една вода, един въздух, така че са обречени да съжителстват.
-Да, но преди дни Израел обяви, че пуска нови автобусни линии само за палестинци заради оплаквания от евреи, които не искали да пътуват с араби, защото това застрашавало сигурността им. Докъде може да се стигне?
-Това е чиста дискриминация. Вече се стигна до някакви абсурди, включително и тази стена, която се издигна (тя разделя евреи от араби в Йерусалим– бел.ред.). Има някаква степен на търпимост, след която не може повече да се продължава по този начин. Затова се проля и толкова кръв. А ако се тръгне по обратния път, двете общности много бързо ще намерят общ език. В края на краищата, Франция и Германия са воювали помежду си с векове, а са постигнали споразумение. Това е причина да вярвам, че нещата ще се наредят, колкото и странно да звучи на фона на кръвопролитията. Другото е изтощение, като косене на тревата – избиват известно количество палестинци, получава се временно затишие, но нали растат нови поколения? Те са закърмени с омраза, във вяско семейство има жертви, децата минават през затворите, мъжете са сакати… Въпреки това палестинците могат да се разберат с евреите много по-добре, отколкото с други араби.
-Какво имате предвид?
-Някои от арабските режими са реакционни, докато палестинците са доста по-демократично настроени. Изключвам Газа, където бедността ги кара да бъдат радикални. Иначе са светски настроени, имат много образовани хора – на глава от населението се падат повече вишисти, отколкото във Великобритания. Освен това някои арабски страни, които искат да доминират в конфликта, като Иран, Саудитска Арабия и др., се стремят да използват палестинската кауза, за да се обявяват против Израел и да играят ръководна роля в арабския свят, не за да решат проблема. Факт е, че те не позволиха на палестинците, които са емигранти в техните държави, да се адаптират. Държат ги в изолация, нямат право да работят…Често отношението им към палестинците е дори по-лошо от това на Израел.
-Смятате ли, че Палестина някога ще бъде независима?
-Да, надявам се в остатъка от моя живот това да се случи. Но палестинците имат проблеми и помежду си, които трябва да разрешат
-Къде ни поставя позицията ни за ‘’Хизбула’’ като поръчител на атентата в Бургас? Какви ще са конкретните последствия за България?
-Ние назовахме ‘’Хизбула’’ под натиск. Факт е, че в официалното ни изявление се говори за ‘’обосновано предположение’’, което означава, че нямаме доказателства. Направихме го в желанието си да угодим на САЩ и на Израел. Няма резон това да е истина. ‘’Хизбула’’ е достатъчно силна организация, която в момента е част от властта в Ливан. Тя няма особен интерес да извършва дребни акции. Нали обикновено онези, които извършват подобни атентати, поемат оговорност за тях? Досега ‘’Хизбула’’ не го е направила. Американците и израелците искат тя да бъде посочена с пръст, за да може Европейският съюз да вземе решение и да блокира финансовите операции на групата в Европа. Но това няма да стане, вече се убедихме. Европа отказа. Любезно казаха: ‘’Да, много интересно, че сте стигнали до това заключение, но ще вземем решение, когато има повече доказателства. ‘’
-Да очакваме ли отговор от Ливан и какъв?
-Негативното отношение към нас не се изразява в предприемането на военни операции, но във всички случаи означава загуба на български позиции в целия арабски свят. Изведнъж България, която се е държала настрана от Близкия Изток, става част от близкоизточния проблем. Заема позицията на пряко участващи в конфликта държави, в случая – Израел. Това не може да не се отрази лошо. Как точно ще го усетим и кога, не е ясно. Но не бива да си представяме, че утре ще завалят бомби. Ще секнат посещенията ни в арабските страни, търговията ще понесе удари… Видяхте как, когато Бойко Борисов отиде в Катар, пътуването се провали. Това се дължи на наши действия в региона.
-Какви са грешките и успехите на външната ни политика през последните три години и половина?
-Имаме промяна в тази сфера, която беше осъществена точно от правителството в оставка и която аз намирам за погрешна. От евроатлантическата ни ориентация ние се концентрирахме върху атлантичесата, а европейската като че ли остана на заден план. Това се прояви например по отношение на Близкия Изток. Загубихме позиции и за Шенген.
А зоната без паспортен контрол е важен въпрос, защото опира до това, да заемеш по-равностойно място в организацията, в която членуваш, а не да си втора ръка държава, както очевидно ни третират. Затова, че не ни приемат, сме си виновни сами. Да, правим технически подобрения, но сме пробита страна. У нас може безконтролно да се влиза и излиза, да пребивават престъпници от цял свят. Това е едната причина да не сме в Шенген. Втората е неумението на нашата дипломация..
-В какво се изразява то?
-Например в това, че нашият министър-председател (Бойко Борисов – бел.ред.) не знае и един чужд език. Смята, че печели внимание и позиции, като тупа западните държавници по гърба и се снима с тях. Така си мисли, че ги е спечелил. Знаете обаче западното лицемерие и притворство. Погледнете от колко време нашият премиер не е посещавал западноевропейска държава извън общите сбирки на ЕС и на НАТО . Николай Младенов, разбира се, е архитектът на повечето от тези действия. По отношение на Македония проявяваме абсолютна непоследователност. Първо казахме, че ще подкрепим безрезервно присъединяването и към ЕС. След това с Младенов се заядоха някои по-патриотично настроени вестници и той каза, че никъде нямало документ черно на бяло как да се действа в подобни ситуации. И изведнъж стигаме до решението, че няма да подкрепим Македония.
-Това грешка ли беше?
-Да. Не намирам за логично на Балканите нашите най-добри приятели да са турците, а най-големите ни неприятели – македонците. Кого наказваме по този начин – няколко души от управлението на страната , но и целия македонски народ. Точно в процеса на преговори можеш да формулираш исканията си, т.е. можеш едно по едно да получиш много отстъпки, а не да кажеш: ‘’Ние сме против’’ и така да блокираш преговорите. Можехме да сме по-умерени, но се усетихме късно и се опитахме да замажем положението – Бойко например отиде на вечеря (с македонския премиер Никола Груевски – бел.ред.) . Но направихме много дълбока грешка, една от тези, които са с трайни последици. Не можем да позволяваме политиката ни към Македония да се ръководи от емоции. Ние сме по-голямата страна и би трябвало да се държим с нея така, както един родител се отнася към своето палаво дете. Трябва да прощаваме някои неща, но да печелим хората.
Не сме призвани да наказваме македонците затова, че те не се смятат за бълари. Ако цяла Македония бъде завладяна от албанците, нашата граница ще бъде албанска. Тогава ще граничим освен на юг, и на запад с мюсюлманска държава. Не искам да насаждам антимюсюлмански настроения, но ние все пак сме християнска държава. Ако Македония влезе в ЕС, това няма как да се случи, защото тя ще бъде част от една обща територия.
-Като говорим за мюсюлмански страни, какви според вас са геополитическите интереси на Турция у нас? Говори се за ислямизация, за засилване на културното влияние върху българите от нейна страна. Към какво се стреми Анкара?
-Към нея не можем да отправяме преки обвинения, че иска да ни завладее или нещо подобно. Но да се отрече, че Турция има полза да разпространи исляма и в съседна България, би било наивно. Тя иска да повлияе на мюсюлманското население у нас. Но ние не трябва да считаме това население за враждебно, само защото е мюсюлманско. Едно са обаче българските турци, които са родени и израснали тук , и съвсем друго – потенциална вълна от преселници, потоци от хора, капитали, дошли отвън. Това е сериозен проблем
– Сирийските бежанци в Турция надхвърлиха 250 000. Тя започва да затваря границите си. Има ли индикации, че тези хора ще се пренасочат към нас?
-Има сирийски бежанци у нас, и то не малко (около 200 – бел.ред.) Имаме ли възможност да отворим границите си, за да нахлуват у нас вълни от хора, при положение, че народът ни е толкова зле? Трябва да им осигурим жилища, работа, социални помощи…
-Как виждате изхода от войната в Сирия?
-Трудно е да се прогнозира. Вече е пролята твърде много кръв, за да се търсят компромиси между воюващите – да се запази режимът, но в него да бъде дадено участие и на опозицията, например. Сложното е, че не може да има външна намеса, тъй като са замесени руски интереси – в Сирия има руска база, която е единствена за Москва в региона. Още по-голямото притеснение на външните сили обаче е това, че за момента не е много ясна физиономията на сирийската опозиция. Ако Асад бъде свален, какви ще са хората, които ще го наследят? Сред борците за свобода има изявено влияние на ‘’Ал Кайда’’.
-Възможна ли е хуманитарна интервенция?
-Тя обикновено прикрива военната интервенция. В момента се подготвя почвата за промяна в Сирия и според мен бързането на американците и израелците да набедят ‘’Хизбула’’ за атентата в Сарафово е опит за заемане на позиции относно Сирия. Въпрос на преценка е кога и как ще дойде военна намеса.
-Покрай протестите в България се заговори за “Българска пролет“ по подобие на Арабската. Един от аргументите за това е самозапалването като форма на протест. Има ли основания да сравняваме арабските и българските протести?
-Мисля, че е пресилено да ги сравняваме, тъй като засега не смятам, че у нас ще се стигне до промяна на политическата система. Това, което искат протестиращите, не е промяна, а подобряване на системата.
-Някои издигнаха глас за премахване на партиите.
-Това са анархистични искания. Какво означава този призив – едва от около 20 години имаме партии, едва създадохме някаква демократична структура, и да я разрушим, така ли? Някой или подклажда тези гласове или пък всеки протестиращ се стреми да докаже, че е оригинален, че е мислещ. Идеите не са изкристализирали. Протестът трябва да води до няколко ясно определени цели, а не кой каквото чул, да играе ролята на политолог.
Вече се бях примирил с факта, че българите не реагират, че сме готови да търпим всичко. Слава Богу, това се разчупи и за мен е радостно. Затова, независимо какво ще стане, без значение дали протестиращите ще постигнат исканията си или не, политиците вече ще имат едно наум. То е, че хората могат да реагират. Това дава енергия на държавата поне за едно десетилетие напред.
-Накъде гледат българските политици – към Вашингтон или към Москва?
-Би трябвало да гледат към Брюксел. Разделението САЩ – Русия не е съвсем точно. То принадлежи на вчерашния ден. Не бива да смятаме, че БСП като лява партия е непременно проруски настроена, а демократите са прозападни. БСП се променя – виждаме, че Сергей Станишев вече е един от най-влиятелните европейски политици. Хората, които нямат аргументи, си служат с това деление. Разбира се, че има политици, които ходят в едно или друго посолство, но не бих ги назовал, защото всеки ги знае. Ляво не означава непременно Москва. Да не би Русия да води лява политика? В Европа има управления, които са много по-леви, отколкото това в Москва.
Велина Велинова
Тагове: Иван Гарелов Македония Палестина САЩ Турция дете кауза мир Израел
