Снимка:
Thinkstock
В нашето добре организирано гражданско общество все по-малко се говори за приятелството – за него като съпричастност, като емпатия спрямо страданията на ближния и като взаимна радост спрямо успехите му. Неудържимият стремеж към успех, власт и кариера постави категория като приятелството зад кулисите на „театъра“, наречен живот.
Доколко така желаната приятелска атмосфера е всъщност истинска и непреходна?
Не е ли тя само едно взаимно „комфортно“ изживяване, или съмишленост в моменти на трудности и кризи? Доколко открити, толерантни, солидарни и справедливи сме спрямо човека, който наричаме свой приятел? Мнозинството от гражданите ще кажат, че са най-толерантните и най-верни приятели, готови на всичко в трудния момент.
Това обаче не е шокова терапия. Това е предумишлена, добре пресметната кампания в интерес на дадена личност, която цели да извлече полза от друга – емоционална или финансова.
Днес все по-безскрупулните „хора“ разкриват и още един важен аспект на приятелството – жестокостта.
Впрочем, ходът и резултатите от техните действия са почти винаги предвидими от жертвата, която наивно запленена в крайна сметка открива истинските им намерения и очаквания.
Дългосрочните тенденции са по правило по-малко забележими и приятелски релевантни, тъй като надхвърлят човешкия дневен ред. Поради това, тяхното подценяване е още по-опасно.
А ние, човеците, трябва да започнем да гледаме на света по различен начин, без розови очила, дълбоко вкоренени принципи и добро възпитание и да разпознаем „хищника, в кожа на приятел“ веднага щом го срещнем!
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас
текстове на [email protected],
а одобрените ще публикуваме в рубриката „Из edna@“.
